Решение № 8 от 16.02.2023, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 144/2022
- Вид
- Решение № 8
- Подписан
- 16.02.2023
- В сила
- 16.02.2023
- Състав
- ВИКТОР ДИНЕВ АТАНАСОВ, МАРИЯ КИРИЛОВА БОЖКОВА-БОЯДЖИЕВА, АЙГЮЛ АПТУЛА ШЕФКИ
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.43 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.52 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.55 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.405а · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 или 3 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 или 3 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.1 или 2 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.1 или 2 · Кодекс на труда
- чл.66 · Кодекс на труда
- чл.68 · Кодекс на труда
- чл.13, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348, ал.1, т.1 и т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
Номер година
16.02.2023 град
Кърджали
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският административен съд състав
На
18.01.2023 година
В публично заседание и следния състав:
Председател:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
Членове:
АЙГЮЛ
ШЕФКИ
МАРИЯ
БОЖКОВА
Секретар
Павлина
Петрова
Прокурор
Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали като разгледа докладваното от съдията
Виктор Атанасов
Кас. Адм. Нак. Дело номер
144 по описа за
2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/чл.208 и следв. от АПК/.
Образувано е по касационна жалба от „Силвър Сун”
ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от управителя му Ю.Р.Х., против Решение №202 от 30.09.2022 год., постановено по АНД №591/2022 год. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №09-2200091 от 03.05.2022 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - град Кърджали.
Касаторът счита в жалбата, че атакуваното решение е неправилно, необосновано с доказателствата и фактическата обстановка, установени по делото, постановено в нарушение на материалният закон - КТ и ЗАНН и издадено при съществено нарушение на процесуалните правила по НПК - касационни основания за обжалване, съгласно чл.348 от НПК. Касаторът твърди, че решението на съда представлява един преразказ на съставените от административнонаказващия орган АУАН и НП и че в решението си съдът не е обсъдил всички спорни факти и обстоятелства, касаещи редовността и законосъобразността на издаденото НП и предхождащия неговото издаване АУАН, както и относно описаното в НП нарушение, липсвало посочване и анализ на събраните доказателства, липсвало обсъждане на възраженията, изложени в жалбата и в съдебно заседание, липсвали мотиви, какво съдът приема и какво не и въз основа на кои доказателства обосновава своите изводи и своето решение, което довело до съществено нарушение на процесуалните правила и до постановяване на един необоснован съдебен акт, който не на последно място затруднявал и възможността да бъде проверен и ревизиран от касационната инстанция. Касаторът категорично заявява, че дружеството не е извършило нарушението, описано в НП №09-2200091 от 03.05.2022 год. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали. Твърди, че в производството пред въззивната инстанция е доказал по категоричен начин, че дружеството „Силвер Сун”
ЕООД, ЕИК ***, е търговско дружество, което се занимава с покупко-продажба на текстилни стоки, като стоките са изключително и само текстилни стоки и изделия и че дружеството никога не е извършвало строително-монтажни дейности или строителство по смисъла закона, като в тази връзка не са му били необходими строителни работници, които да работят в дружеството на трудов договор, защото няма нужда от този вид работници, предвид дейността на дружеството, като единствения тип работници, с които се сключвали трудови договори, били продавач-консултанти, както и че в самия АУАН било посочено, че основната му дейност е „Търговия на дребно с облекла”, код НКИД – 47.71. Касаторът сочи ,че пред въззивната инстанция е изразил възражения в насока, че не е собственик на магазина, в който се е извършвал ремонт и че не е работодател на лицата Х. Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И. Твърди, че безспорно в производството пред Pайонен съд - Кърджали доказал, че дружеството „Силвър Сун” ЕООД
***, чрез управителя си, е проявило интерес за наемане на помещение, собственост на физическото лице - св.Р. Т., с цел използване на това помещение за продажба на дрехи, каквато е основната дейност на дружеството и че предвид състоянието на помещението е било необходимо да се извърши ремонт на същото, кото собственикът на помещението - св.Т., предложил на управителя на дружеството да осигури материалите за ремонта на помещението, а управителят на дружеството следвало да намери хора, които да извършат ремонта и именно в тази връзка, управителят на дружеството наел лицата - свидетелите Х.
Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И., да извършат ремонт на магазина. Сочи, че това са външни лица за дружеството, защото строителството и ремонтните дейности никога не са извършвани от дружеството и в него не са налице длъжности или щат за строителни работници, като тези 4 лица били екип с ръководител - св.Б. И. и поради факта, че нуждата от ремонтни дейности възникнала инцидентно във връзка с посоченото помещение и била за кратък период от време, с цел да се извърши определена задача, поставена от управителя на дружеството, с посочените лица бил сключен граждански договор, на основание чл.258 и сл. от ЗЗД, за изработка, в случая - за ремонт на помещение, който договор бил налице, подписан и потвърден от свидетелите Х. Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И., разпитани по делото. В жалбата са развити доводи относно правната същност и характера на договора за изработка, като предвид изложеното касаторът заявява, че не е съгласен с изложеното в решението, АУАН и в НП, че в случая представеният договор не следва да се приеме за договора за изработка, като твърди, че в решението липсвали каквито и да мотиви, защо съдът не кредитира този договор. Сочи, че според съда, договорът противоречал на събраните по делото гласни и писмени доказателства, но не посочвал, кои са тези доказателства и в какво се изразява противоречието, като счита, че напротив - свидетелите Х. Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б. Б. И. заявили, че са били на обекта за много кратко време, нямали са работно време, нямали са определени почивки, нямали са определено трудово възнаграждение - подневно или почасово, не са се съобразявали по никакъв начин с начин на работа или организация на предприятието, определени от управителя, като намира за нужно да посочи също, че свидетелките - служителки на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали са посетили обекта само веднъж - първия ден при проверката, а след това обектът не бил посещаван, за да се приеме, че касае за трайно установени трудови правоотношения. На следващо място, в жалбата се соми, че от служителите на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали не били предприети дейдствия по чл.405а от КТ, за обявяване съществуването на трудово правоотношение, нямало проведена процедура, не било издадено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с посочване на начална дата на възникване на трудовото правоотношение, но въпреки това, свидетелките - служители на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали и процесуалният представител на същата твърдяли, че е налице трудово правоотношение, като същото становище възприел и съдът, без да изложи мотиви в тази връзка. В касационната жалба подробно е разяснена разликата между трудов и граждански договор, анализирана в тълкувателно решение №86 от 27.02.1986 год. на ОСГК на ВС. В тази връзка касаторът твърди, че не отговаря на истината изложеното в решението, че Б. Б. И. не е самостоятелен и независим от възложителя, както и че не организира сам трудовата си дейност, не било вярно, че И. е задължен да спазва трудова дисциплина и ред и е подчинен на работен режим, установени от работодателя Ю.Х., че бил спазвал определено работно място, работно време, определен вид работа и бил поставен в йерархическа зависимост от управителя на дружеството Х., което обуславяло наличие на трудово правоотношение в случая. Сочи, че е нормално между страните да бъде определен видът на услугата, която се извършва, а именно - ремонтни дейности, определен бил и срок от 14.03.2022 год. до 20.03.2022 год., определена била и цената на услугата, а именно *** лева, естествено било да бъде определено и мястото, където все пак ще се извършват ремонтните дейности, но в случая обаче, липсвали основаните реквизити, за да се определи възникналото отношение между страните като трудово, тъй като липсвало наименование на длъжността и характера на работата, защото в дружеството липсвали длъжности строител/строителен работник, липсвал размер на отпуските, времетраене на трудовия договор, срокът на предизвестие, начало на изпълнение, размер на основни и допълнителни възнаграждения с постоянен характер съгласно чл.66 от КТ, като в случая липсвал основният елемент при трудовото правоотношение - съгласие и желание между страните да се обвържат в трудово правоотношение, тъй като Б. Б. И. не желае да работи и да се обвързва с дружеството, както и дружеството не желае И. да работи и да се обвърза с дружеството, защото във фирма, занимаваща се продажба на дрехи, строителен работник няма какво да изпълнява. Сочи също, че в производството пред съда бил разпитан Б. Б. И. и същият заявил, че няма претенции към дружеството, не е работил преди това за дружеството и няма да работи и след това, дошъл е за да направи ремонт за няколко дена на магазина за определена цена за целия ремонт и за определен срок. Касаторът счита, че абсолютно необосновано и неоснователно било изложеното в НП и в решението в частта, че КТ предвиждал сключване на срочен трудов договор, поради което съдът приел, че е налице трудов договор и че с договора за ремонтни дейности се прикривало трудово правоотношение. Сочи, че срочен трудов договор или за определена дейност, съгласно чл.68 от КТ, се сключва за изпълнение на основната дейността на дружеството или предприятието за длъжности, обслужващи тази дейност, а не за работа с инцидентен и краткосрочен характер, която не е свързана с основната дейност на дружеството/предприятието. Според скасатора, абсолютно неоснователно и необосновано, а и не отговаряло на истината изложеното в наказателното постановление, че Х./вероятно се има предвид Б. И./ нямал сключен трудов или граждански договор с дружеството, като било видно, че има сключен граждански договор, но АНО твърдял, че с него се прикривало трудово правоотношение и не го приел за такъв.
В касационната жалба се твърди също, че липсват мотиви на съда, както и на АНО в наказателното постановление, относно това, дали деянието представлява „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като са развити подробни доводи и в тази насока. Според касатора, липсвало описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Твърди се също така, че са нарушени изискванията за издаване, връчване и форма на АУАН и на наказателното постановление, разписани в ЗАНН в чл.40, чл.42 и чл.43, съответно чл.52, чл.55 и чл.57 от ЗАНН, които нарушения били съществени и водели до единственият извод за отмяна на НП. Касаторът заявява, че НП не му е връчено лично, съгласно изискванията на ЗАНН и че в НП било посочено, че АУАН е с №09-2200091 от 04.04.2022 год., но с номер №09-2200091 от 03.05.2022 год. било и самото НП, което означавало, че или АУАН, или НП, са неправилно датирани и номерирани, което осуетявало правото му на адекватна защита, защото не знаел в момента дали обжалва НП с №09-2200091 или АУАН с №09-2200091. Според касатора, съдът не извършил цялостна проверка на законосъобразността, правилността и обосноваността на НП в нарушение на чл.314, ал.1 от НПК, приложим по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, не събрал всички доказателства, относими към административното обвинение, които бил длъжен дори служебно да събира по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.317, вр. с чл.107, ал.2, във вр. с чл.13, ал.1 от НПК. Сочи, че тежестта на доказване на всички факти и обстоятелства, свързани с предмета на доказване, лежи върху АНО, в случая Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, което не било сторено в производството пред въззивната инстанция. Твърди отново, че в решението липсват мотиви, какво е установил съдът, какво е приел за доказано, кое не и въз основа на кои събрани по делото доказателства, какхо и било налице противоречие между установеното от съда и събраните доказателства. С оглед на изложеното, с жалбата касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение №202 от постановено по АНД №591/2022 год. на Pайонен съд - Кърджали, като неправилно, необосновано с доказателствата и фактическата обстановка, постановено в нарушение на материалният закон и съществено нарушение на процесуалните правила и да постанови друго, с което да отмени изцяло наказателно постановление №09-2200091 от 03.05.2022 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, като неправилно и незаконосъобразно.
Разпечатката съдържа 34 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d6aa238d-1f18-4b30-828e-6246070f2ab2