Протокол № 82 от 03.05.2023, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 82 гр. Бургас, 02.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Е. Янч. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600060 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим Г. Я. К., се явява лично и с упълномощения защитник адв. Д. Д..

Не се явяват жалбоподателите частни обвинители З. Т., С. Т., Р. Т. и П. К..

Не се явяват и упълномощените повереници адв. Н. Д. и адв. Ж. Т. , всички редовно призовани.

За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Е. Ч..

Съдът докладва постъпила молба от частните обвинители З. Т., С. Т., Р. Т. и П. К., всички представлявани чрез адв. Н. Д. и адв. Ж. Т., с която заявяват, че поради внезапно възникнали здравословни проблеми не могат да се явяват в съдебно заседание и молят да бъде даден ход на делото в отсъствие на частните обвинители и поверениците. Заявяват, че в съдебно заседание ще се яви преупълномощен адвокат – представител на кантората, за участие в разглеждане на въззивното дело. Поддържат жалбата и претендират съдебни разноски.

В залата присъства адв. В. К. от АК-Б., която представя писмено 1 пълномощно за преупълномощаване от адв. Н. Д. за представителство по ВНОХД № 60/2023 г. по описа на БАС.

Съдът връчва на прокурора, защитника и подсъдимия преписи от молбата, ведно с представените към същата доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Няма процесуална пречка за даване ход на делото.

АДВ. Д.: Считаме, че няма процесуални пречки по даване ход на делото. Да се даде ход на делото.

Съдът, като изслуша становищата на страните и като съобрази, че явяването на частните обвинители и техните повереници не е задължително, за да бъде разгледано настоящото производство, както и обстоятелството, че в съдебно заседание присъства преупълномощен от поверениците адвокат, който да представлява частните обвинители, намира че няма пречка за разглеждане на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

АДВ. К.: Поддържам въззивната жалба и допълнението към нея. Няма да правя отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

АДВ. Д.: Поддържаме първоначалната жалба и допълнително представената пред съда. Няма да правим отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи на състава на съда и секретаря.

2

Съдът дава ход на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства, нямам искания. Моля да се приключи съдебното следствие.

АДВ. К.: доказателствата.

Няма да соча доказателства.

Нямам искания по

АДВ. Д.: Нямам искания за събиране на други доказателства. Считам, че делото е изяснено от тези, които са прилоЖ. по делото. Да се приключи съдебното следствие.

Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост за събиране на допълнително доказателства за изясняване на фактическата обстановка,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА събраните по делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното следствие.

ДАВА ХОД НА съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии , считам, че присъдата и мотивите към нея са постановени в съответствие с нормата на чл.305 НПК.

Първоинстанционният съд е анализирал наличния доказателствен материал, като в своите мотиви подробно е посочил показанията на кои свидетели кредитира, на кои - не и каква е причината за това. Обсъдени са и всички заключения на назначените в хода на досъдебното и съдебно производство експертизи, като отново е посочено, че същите са приети като правилни, непротиворечиви, пълни, обосновани, а за вещите лица и тяхната компетентност, е определена като професионална и същите са приети съвсем правилно като добросъвестни в дадените заключения. В мотивите са обсъдени и всички направени възражения от страна на подсъдимия и неговия защитник, както и от представителя на частните обвинители. По делото са налице достатъчно доказателства за авторството на престъплението, които са 3 проверени по съответния ред в хода на проведеното съдебно следствие.

Такива са показанията на свидетелите, отчасти обясненията на подсъдимия, назначените експертизи, писмените доказателства и веществените такива.

Всички те категорично подкрепят извода на съда, че подс. К. е извършил престъплението по чл. 343, ал. 3, б.“б“ НК.

Считам за неоснователни исканията и претенциите за допуснати нарушения посочени в допълнителната жалба на защитника на подсъдимия.

Травматичните увреждания на пострадалия Т. и причината за смъртта категорично е доказано, че са в следствие на настъпилото ПТП. Допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата, помоему само по чл. 21, ал.1 ЗДвП, е в пряка причинна връзка с този настъпил съставомерен резултат.

Пострадалият, видно от заключението и на вещото лице изготвило автотехническата експертиза, което е категорично, е нямал техническа възможност да предотврати ПТП. Такава възможност е имал подсъдимият, ако е управлявал автомобила при скорост на движение от 90 км/ч., т.е. до максимално разрешената за участъка, където е настъпило ПТП. Претенциите за съвина от страна на пострадалия считам, че категорично са неоснователни.

Опровергава се твърдението, както е приел и първоинстанционният съд, за липсата на каквато и да е сигнализация предвид доказаното в хода на проведеното досъдебно и съдебно следствие наличие на пуснати сигнални светлини на полицейския автомобил, т.е. синята сигнална лампа, както и сигнализация от страна на свидетеля С. с фенерче към участниците в движението именно с тази цел - да ги предупреди за настъпилото ПТП. Тези факти се потвърждават и от показанията на другите разпитани в хода на проведеното наказателно производство, които са били свидетели.

Правилно и помоему първоинстанционният съд е приел, че въпреки, че не са използвани всички достатъчни средства за сигнализация, тези които са били използвани, са в достатъчна степен, за да укажат на водача за настъпилото произшествие. Тук следва да се има предвид и показанието на свид. Е., който твърди, че след настъпилото произшествие е извършена проверка – вътрешна, в системата на МВР, която не е констатирала извършени нарушения на двамата полицейски служители. Помоему, правилно първоинстанционният съд не е приел поведението на пострадалия като 4 наличие на извършени нарушения и съответно съвина, но обстоятелството, че не всички мерки предвидени в Наредби и Закони са били изпълнени, е взето под внимание при определяне на наказанието, т.е. като смекчаващо вината обстоятелство пред подсъдимия.

В жалбата се претендира, че не е направен пълен анализ на отказа на прокуратурата да назначи повторна експертиза за наличие на алкохол в кръвта. Категорично не съм съгласна с този извод, тъй като съдът в мотивите е анализирал това обстоятелство, като е посочил, кога е оправдано назначаването на повторна такава експертиза и, че липсват такива основания, поради които не е назначена такава. Претендира се количеството на алкохол да е едва 250 мл и то употребена бира преди произшествието. Отново съдът правилно не е приел това твърдение на подсъдимия, като го е мотивирал със защитна теза от негова страна предвид дадените обяснения, както и заинтересованост от страна на неговата майка при даване на показания в тази насока. Тези твърдения се опровергават и от показанията на свид. М., която заявява, че когато след ПТП е била близо до подсъдимия, той е миришел на алкохол. Това твърдение се опровергава и от назначената допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза и химическа по писмени данни, която много подробно мотивира, че при това употребено количество алкохол не би следвало да има наличие на такова при извършено изследване на кръвна проба, което не е така в случая. Оспорва се и начинът и техниката, с която е извършено химическото изследване, което по мнение на защитника и подсъдимия, води до порок в назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни. За това твърдение също категорично не се съгласявам. В Наредбата е посочен редът за установяване употребата на алкохол и действително, както е приел и първоинстанционният съд, липсват каквито и да е данни, начинът и редът за вземане, пренасяне на пробата да е нарушен. В чл. 22, ал. 1 на цитираната Наредба изрично е посочено, че изследването на пробите от кръв за установяване на концентрация на алкохол, се извършва по газхроматографски метод. Това е направено и в настоящия случай. Правилно е посочено от съда, че по този начин и със средства, с които разполагат съответните лаборатории в цялата страна, се провежда това изследване и няма как този факт да се използва, за да се обоснове порок в съответната експертиза. Химическото изследване много подробно е изложено в мотивите, защо се приема, на какво основание, съдържанието му, както и защо въз 5 основа на него съдът е приел, че правилно е определена концентрацията на алкохол в кръвта по време на извършване на деянието, което е изискуемо по закон, тъй като и пробата на дрегер и взетата кръвна проба са около час-час и половина след настъпилото произшествие, а да се установи каква е концентрацията по време на самото престъпление, това е законово допустимата и за мен е напълно нормална и възможна експертиза в това положение по писмени данни. Категорично е направил съдът подробен анализ на обясненията на подсъдимия, като е посочил защо част от тях приема като защитна теза и не кредитира и кои кредитира от тях.

Помоему, липсва каквато и да е диспропорция между размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, като е взета предвид високата степен на обществената опасност на деянието.

Изложени са много точно смекчаващите вината обстоятелства и едно отегчаващо, а именно наложените 18 наказания по ЗДвП и извършени административни нарушения. Помоему, правилно е определено наказанието в степен, в която е отчетено наличието на повече смекчаващи вината и около минималния размер на наказанието. Предвид размера, същото може да се търпи единствено ефективно и това е извън коментар.

Моето мнение относно нарушенията по ЗДвП е такова, че подсъдимият следва да бъде оправдан за извършено престъпление по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, тъй като самата загуба на контрол от страна на подсъдимия, се явява в следствие от избраната от него неразрешена скорост на движение, което е нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, която е била в рамките на 90 км/ч. Съгласно установената съдебна практика на ВКС, нарушението на чл.

20, ал. 1 ЗДвП, за което е повдигнато обвинение и прието в присъдата, че е виновен, и която се изразява в липса на осъществен постоянен контрол върху автомобила, е самостоятелно нарушение и е налице само дотолкова, доколкото не е налично нарушение на режима на скоростта. Такива са случаите на изгубен контрол при разсейване на водача, отклоняване на вниманието, заспиване, каквито в настоящия случай помоему не са налице и вследствие на тях се стига до загуба на контрол на автомобила. В настоящия казус както казах, избраната неразрешена и над разрешената скорост от водача, е причина за отклоняване на автомобила и влизане в насрещното движение, т.е. загубата на контрол се дължи на превишена скорост.

6

Предвид това считам, че следва да измените присъдата като оправдаете подсъдимия за извършено престъпление по чл. 20, ал. 1 ЗДвП и я потвърдите в останалата част. Това оправдаване не влияе на размера на наказанието, предвид това, моля да го потвърдите.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам Изложените мотиви във въззивната жалба и допълнението към нея, както и становището по отношение на жалбата на подсъдимия. Изразявам съгласие с подробния анализ, който направи прокурорът от Апелативна прокуратура относно деянието, причините за извършването и другите обстоятелства по случая, с изключение на становището на Апелативна прокуратура, че наказанието е справедливо и не следва да бъде изменено.

Искам да спомена, че действително, в мотивите към присъдата първоинстанционният съд подробно е анализирал всички доказателства по делото и правилно е приел, че обвинението е доказано по несъмнен начин.