Решение № 156 от 07.05.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. КАЗАНЛЪК., 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20245510200751 по описа за 2024 година Обжалвано е Наказателно постановление № ОП-36/28.03.2024г.от 28.03.2024г.на З.З.Т.-Директор на Дирекция „местни приходи“ при община Казанлък..

Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.

Въззиваемата страна,чрез представителя си в с.з.,взема становище,че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,и моли съда да го потвърди.

От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява основателна.

Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 05.01.2024г.около 11,41 ч.в гр.К.,на пл.“с.“ № 3 жалбоподателят К. паркирал лек автомобил „Дачия“ с регистрационен номер ****** на спирка на 1 превозните средства за обществен превоз на пътници /спирка „Лч.“/.За нарушението му бил съставен фиш № 0000017888 от 05.01.2024г.,който бил оспорен от жалбоподателя с жалба от 13.02.2024г.,и на основание чл.186,ал.2 от ЗДвП фишът бил отменен и бил съставен настоящия АУАН на 28.02.2024г.

АНО е посочил в обжалваното наказателно постановление от 28.03.2024г.,че следва да се приеме за безспорно установено,че лицето,посочено в акта като нарушител,е извършило визираното в него нарушение,и за същото следва да бъде наложено предвиденото в чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП административно наказание.АНО приел,че нарушението не може да бъде определено като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,тъй като престоя и паркирането на автомобили на спирките за обслужване на пътници от средствата за масов обществен транспорт е забранен,защото представлява опасност за слизащите и качващите се граждани и създава предпоставки за ПТП.

Като взел предвид тежестта на нарушенията,както и факта,че констатираното в АУАН се потвърждава от приложените доказателства,на основание чл.53 от ЗАНН и в чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

При издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.

Наказателното постановление не съдържа фундаментални елементи,които са задължителни реквизити от неговото съдържание съгласно императивните норми на чл.57,ал.1,т.5 и 6 от ЗАНН.

В наказателното постановление изобщо не е посочено какво точно нарушение е извършил жалбоподателят.Извършеното словесно описание не е достатъчно,тъй като законът изисква в наказателното постановление да е посочена точната правна норма,която нарушителят е нарушил,и да са описани тези елементи от поведението му,които са съставомерни и изпълват състава на посоченото административно нарушение.В обжалваното наказателно постановление това не е сторено.Описани са словесно само някакви факти-че на 05.01.2024г.около 11,41 ч.в гр.К. на пл.“с.“ № 3 жалбоподателят паркирал лек автомобил „Дачия“ с регистрационен номер ****** на спирка на 2 превозните средства за обществен превоз на пътници /спирка „Лч.“/.Не е посочено това действие на водача представлява ли неправомерно поведение изобщо,ако представлява неправомерно поведение-кой е съставът на нарушението,което е извършено,и коя правна норма го регламентира като състав на нарушение.По-нататък АНО е описал,че за нарушението бил съставен фиш на жалбоподателя,който той оспорил и след това бил съставен АУАН.Тук отново възниква въпроса-за кое нарушение? Вярно е,че в съставения АУАН актосъставителят е посочил,че жалбоподателят е нарушил чл.98,ал.2,т.3 от ЗДвП,но законодателят в чл.57 от ЗАНН е регламентирал отделни изисквания към съдържанието на наказателното постановление /който именно е актът,с който едновременно се повдига обвинение и се налага административно наказание/,които са независими от изискванията,които са поставени в чл.42 от ЗАНН към съдържанието на АУАН.

Посоченият недостатък на наказателното постановление не може да бъде саниран и с диспозитивната част на НП,в която е посочено,че АНО е имал предвид предвиденото в чл.183,ал.4,т.8 от ЗАНН,за да наложи административното наказание глоба в размер на 50 лева.Нормата на чл. чл.183,ал.4,т.8 от ЗАНН е санкционна.Тя не съдържа детайлизиран състав на административно нарушение.Самото правило за поведение се съдържа в други законови разпоредби,които в случая не са посочени от АНО.

Поради това съдът намира за основателно оплакването на жалбоподателя в жалбата,че е нарушено правото му на защита,тъй като в наказателното постановление не са посочени законните разпоредби,които са били нарушени виновно.

Издаването на наказателно постановление се подчинява на строго регламентирани в закона правила,поради което в случая няма как да се приеме,че процесното наказателно постановление отговаря на изискванията на императивните норми на ЗАНН.

Предвид изложеното,обжалваното наказателно постановление страда от пороци,които не могат да бъдат санирани в съдебната фаза,поради което на това основание-като незаконосъобразно-издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,следва да бъде отменено.

При този изход на делото,и тъй като жалбоподателят е направил искане да му се присъдят направените по делото разноски,такива следва да му 3 бъдат присъдени в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение съобразно представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ОП-36/28.03.2024г.от 28.03.2024г.на З.З.Т.-Директор на Дирекция „местни приходи“ при община К.,с което на А. Г. К. от с.Р.,ул.“Г.“ № 1,с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.

ОСЪЖДА Община К. да заплати на жалбоподателя А. Г. К. направените от него по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4