Решение № 147 от 08.05.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Бургас, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Търговско дело № 20232100900396 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „ДЮФ“ ООД, ЕИК 175023730, със седалище и адрес на управление : гр. Бургас, бизнес център Океански риболов, ет.12, офис 1212, представлявано от Е.М.В., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул.

„Трайко Китанчев“ 42,ет.1, адв. Тодор Ненчев против В. Г. Л. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****** и А.А.С., гражданин на *****, род. на ***** г., с постоянен адрес:

****** и регистриран на територията на **** адрес: ********, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Хаджи Димитър“№7, партер, адв. Георги Димитров, за прогласяване за недействителен сключеният от негово име от представителя по пълномощия В. Г. Л. с А.А.С., предварителен договор от 29.12.2021г. за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр.

Свети Влас, общ. Несебър, обл Бургас, с адрес на имота: гр. Свети Влас, м. Юрта - под пътя, ет. 1, обект зала, поради липсата на представителна власт на представителя В. Г. Л., респективно поради липсата на съгласие от страна на „ДЮФ"ООД, респективно поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 137, ал. 5 във връзка с ал. 4 и ал. 1, т. 7 от Търговския закон. При условията на евентуалност се иска от съда да прогласи за недействителен предварителния договор от 29.12.2021 г. за покупко – продажба на недвижим имот на основание чл. 40 от ЗЗД, тъй като представителят на „ДЮФ“ ООД – В. Л. и лицето, с което той е договарял – А.С., чрез пълномощника му Д.В., са се споразумели във вреда на представлявания „ДЮФ“ ООД.

Ищецът твърди, че е собственик на процесния недвижим имот, разположен във ваканционен комплекс „КАЗА РЕАЛ“, гр.Свети Влас и се ползва само през летните месеци 1 на съответната календарна година.

Към 2021 г. единствен съдружник и управител на дружеството „ДЮФ“ бил Ю.А.Д., с когото Е.М.В. и А.А.Л. провели преговори за продажба на дяловото му участие в дружеството, ведно с наличните му към този момент активи, към които проявявали интерес и по – конкретно- към притежаваните от него недвижими имоти.

С договор за покупко-продажба на дружествени дялове, заверен нотариално под рег.

№№***г. на Нотариус с рег.№426 на НК, прехвърлителят Ю.Д. продал собствените си 2525 дружествени дяла от капитала на „ДЮФ“ ООД на Е.М.В. и А.А.Л.. За да бъдат запазени активите на дружеството до същинското прехвърляне на дружествените дялове на 29.06.2022г., на общо събрание на „ДЮФ“ ООД, проведено на 13.10.2021 г., е било взето решение за освобождаване на Ю.А.Д. като управител на дружеството, за такъв е бил избран Е.М.В. и изрично в т.2.2. от протоколното решение е записано, че освободеният управител Ю.Д. се задължава до вписването на промяната в Търговския регистър, да не извършва от името на дружеството каквито и да е разпоредителни сделки и действия с имуществото и активите му, притежавани към датата на нотариалната заверка на протокола от общо събрание. Въпреки това решение, през м.декември 2021 г., с пълномощно от 2017г. №6208, 6209/17.08.2017г., т.е. отпреди четири години, Ю.Д., чрез пълномощника си – ответника В.

Л., сключил на 29.12.2021г. с А.А.С., действащ чрез пълномощника си Д.В.В., три напълно идентични предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на „ДЮФ“ ООД, находящи се във ваканционен комплекс „КАЗА РЕАЛ“, гр.Свети Влас, между които и процесният, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. Свети Влас, общ. Несебър, обл Бургас, с адрес на имота: гр. Свети Влас, м. Юрта - под пътя, ет. 1, представляващ обект- зала, с площ от 157 кв.м., ведно с прилежащи части: 34, 13 кв.м.- 13,43% от общите на сградата.

Ищецът счита, че сключеният на 29.12.2021г. предварителен договор по отношение на процесния имот- зала с идентификатор ***. е нищожен поради липса на представителна власт на лицето, което го е сключило от името на ищеца, поради липсата на съгласие на страната за сключването му, респ.липсва валидно взето решение на дружеството- продавач, прието по реда на чл.137, ал.1, т.7 ТЗ вр.ал.4 непосредствено преди датата на предварителния договор, респ. поради противоречие със закона- поради нарушаване на разпоредбата на чл.137, ал.5 вр. ал.4 и ал.1, т.7 ТЗ. Без да има представителна власт, в нарушение на решението на общото събрание по протокола от 13.10.2021г., представителят В.Л. е сключил процесната сделка- предварителен договора за покупкопродажба, която управителят Е.В. категорично отказва да потвърди.

Също в условията на евентуалност, е предявен иск за прогласяване на предварителния договор от 29.12.2021г. за нищожен, поради договаряне на пълномощника във вреда на представлявания.

Сочи се финансова обвързаност между лицата Л., С. и В., която се обосновава с други сделки, сключени между същите лица.Уговорената между тези лица, отново участници в настоящата сделка, продажна цена, се твърди, че е близо два и половина пъти по-ниска от 2 реалната пазарна цена на имота, което сочи на намерение за увреда на ищеца. Освен това се твърди, че липсва реално плащане на цената по предварителния договор, като в нарушение на разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, е уговорено плащането да се извърши на части именно, за да не бъде плащано по банков път и да има възможност договарящите на практика да не извършват реално плащане. Твърди се, че плащането е фиктивно и продажната цена реално не е постъпила в патримониума на дружеството- продавач.

Предварителните договори били сключени със съзнанието, че е невъзможно да се изповядат окончателните сделки пред нотариус, тъй като пълномощникът В. Л. не разполагал с протокол от общо събрание на съдружниците по чл.137,ал.4 ТЗ, нито пък разполагал със задължителните за такава прехвърлителна сделка нотариално заверени декларации от страна на управителя Ю.Д. по чл.264, ал.1 отДОПК, по чл. 42,ал.2,т.2 от ЗМИП и по чл.59,ал.1, т.3 от ЗМИП.

През март и април на 2022 год. били заведени три идентични искови молби от страна на купувача А.С., с които искал обявяване на предварителните договори от 29.12.2021 г. за окончателни. Акцентира се върху обстоятелството, че в трите искови молби като управител на ищцовото дружество бил посочен бившия му такъв – Ю.Д., а не актуалният – Е.В..

Подчертава се и фактът, че всички оригинални документи за имотите – данъчни оценки и кадастрални скици, били предадени предварително на купувача, който ги използвал удобно за бързото образуване на съдебните производства по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Прави се извод, че всички преки и косвени обстоятелства и доказателства сочат на действия и сговор между лицата В. Л., Д.В. и А. С. във вреда на търговско дружество „ДЮФ" ООД. Сочи съдебна практика и тълкувателно решение № 5/2014 от12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Предявените искове са с правно основание в чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД. При условията на евентуалност е предявен и иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД.

Ответниците В. Г. Л. и А.А.С., чрез процесуалните си представители, оспорват исковете като неоснователни.

Ответникът В. Г. Л. е подал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба факти.

Ответникът обяснява , че работил в ищцовото дружество в периода от 2007 год. до 2020 год., като шофьор и доверено лице на управителя, през което време продал много имоти, собственост на дружеството, като винаги действал по пълномощие от някой от управителите. Имал е пълномощно и решение на ОС на дружеството. Почти винаги купувачите били руски граждани, с които управителят предварително уговарял цена и начин на плащане.

Ответникът заявява, че конкретно за процесния предварителен договор, Д. много бързал да получи предварително значителна сума в брой, затова след като бил подписан предварителния договор пред Нотариус, ответникът платил данъците на имота в Община 3

Несебър, а останалата сума, получена от Д.В. като капаро, изпратил на Д.. Ответникът твърди, че не е бил уведомяван от управителя Д. за „забрана“ за тази или други сделки.

Заявява, че винаги се е ползвал с неговото доверие и отчитал всички получени средства. На 04.12.2023 г.(почти две години след датата на сключване на предварителния договор) разбрал, че Д. е издал документ, с който потвърдил получаването на всички парични средства по процесния договор.

Ответникът заявява, че лично познава Е.В., но до получаването на исковата молба не знаел, че той е станал управител на дружеството – ищец.

Ответникът Л. оспорва и предявеният при условията на евентуалност иск за нищожност поради договаряне във вреда на представлявания, като неоснователен.

Заявява, че интересът към процесния недвижим имот е бил нисък през годините.

Конкретното предложение за този имот, както и по отношение на всички останали, е договаряно между собствениците на дружеството и крайните клиенти, а ответникът Л. като представител на ищцовото дружество само е подписвал договорите. Освен това, те са се сключвали на данъчна оценка или близка до нея цена, като остатъкът се е издължавал в ***.

Също така не било вярно, че комплексът работел само лятото, работел целогодишно.

Ответникът обяснява също, че от Д. знае, че през 2011г.- 2013г. сметките на дружеството са били запорирани и недвижими имоти – възбранени. След отпадане на възбраните на няколко пъти се е налагало имоти на дружествоото да се продават на ответника Л. по искане на представляващия дружеството, а след това Л. ги е прехвърлял на руски граждани- купувачи, като част от цената се е заплащала в ***, а получената от Л. част, той предавал на Д. или на Ч., който бил упълномощен от Д.. Ответникът заявява, че така се е случило и по сделката, обективирана в нотариален акт №68, том VI, нот. дело №954/16.06.2017г., с която процесният имот е бил прехвърлен на Л. и съпругата му, защото Д. имал клиент, но се опасявал оттново от възбрана. Имотът е бил повече от година тяхна собственост и после е прехвърлен на посочени от Д. лица. Ответникът твърди, че всичко, което е правил по повод на така сключените сделки, е било по нареждане на Д.. За одобряването на тази сделка сочи, че имотът е прехвърлен с пълномощно, дадено му от А.Ч. в качеството му на пълномощник на Д.. Два или повече месеца по-късно Д. изпратил на ответника ново пълномощно с изричното желание да продаде описаните имоти, между които и процесния с избран от него клиент. С оглед всичко това, ответникът Л. счита, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителното положение и на твърденията, че дружеството не било уведомено за сделката чрез Д., че „активирал“ стари пълномощни и е действал против интересите на дружеството. Ответникът твърди, че за последващата сделка, с която е прехвърлен този имот на ответниа С., е упълномощил Д.В., тъй като е имал семеен ангажимент. Но всички получени средства по сделката със С. са договорени като цена и получени от управителя Д.. Ответникът твърди също, че по предварителния договор е получил два пъти капаро, като така, както е уговорено с Д., е заплатил от тези пари местните данъци за имота и след като е получил второто капаро е изпратил вички пари на Д., ведно с квитанцията за платен данък. На 04.12.2023г. ответникът разбрал, че Д. е издал 4 документ, с който е потвърдил, че е получил парите от сделката. Всички оригинали на данъчни оценки или скици, с които се снабдил ответникът Л., били предадени на Д.В., тъй като на С. са му били необходими, за да преведе необходимите суми от банковата си сметка от *** в България.

Изложеното по отношение на настоящата сделка, ответникът Л. твърди, че е било практика през годините, като винаги е сключвал договорите по нареждане на управителите, собствениците или техните пълномощници. Много пъти бил получавал суми по различни сделки в брой, понеже такава била практиката на дружеството, която можела да се проследи, след което предавал сумите на управител на дружеството или на упълномощено от него лице. Самият управител Д. не е идвал в България от поне 10 години, затова по негови инструкции продажбите са се осъществявали по този начин, като винаги той или упълномощено от него лице е определял купувача, цената и начина на плащане. В допълнение, дружеството винаги чрез ответника или други лица е продавало имотите на цени, равни или близки до данъчната оценка, и това винаги е ставало със съгласието на управителите на дружеството, поради което ответникът категорично отрича, че в случая имотът е продаден на занижена цена. Категорично отрича да е сключил неизгодна за дружеството сделка или да го е обременил със задължения, предвид изложеното относно дългогодишната практика на дружеството при осъществяваните от него търговски продажби.