Определение № 14402 от 07.06.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14402 гр. София, 07.06.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110102306 по описа за 2022 година производство по чл. 248 от ГПК:

Ищецът - фирма, моли да се измени решението в частта за разноските.

Ответникът – "фирма, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. - заедно и поотделно, e-mail: ..., счита, че молбата е неоснователна.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Молбата е неоснователна.

Съобразно чл. 25, ал. 1 и чл. 26а от Наредбата за заплащане на правната помощ, цитирана в решението, възнаграждение се дължи по всеки отделен иск.

Производството продължи около 2 години с многократни обжалвания относно определенията по допустимостта, завършили успешно, но с акт на ВКС, който не подлежи на касация.

Първоначално ответникът не бе в състояние да вземе становище по исковата молба, предвид огромния ѝ обем и неясно съдържание.

По това производство са проведени две заседания.

Отделно от това, според правната доктрина:

1. В българската правна литература въпросът за злоупотребата не е докрай изяснен. Според едно от схващанията злоупотреба е налице тогава, когато дадено право се упражнява само с намерение да се увреди другата страна. Това схващане е твърде тясно; на практика неговото приемане би означавало да се прехвърли на увредения тежестта да докаже, че правото се упражнява с определен мотив (увреждане както и да обоснове, че у носителя на правото е налице умишлена вина (animus nocendi). По тая причина по-приемливо e разбирането, че злоупотреба право е налице тогава, когато неговият носител го упражнява, за да постигне 1 цели, чужди на същността му. Под „цели“ тук следва да се разбира не само конкретна правна цел (основанието на сделката, породила правото), а също така и икономическия смисъл на съответната правна връзка (доц. Таков -Банковата гаранция, 1998г., л. 270-1).

Освен това, три критерия се предлагат: злоупотреба с право е налице, когато а) правото се упражнява, за да се вреди; б) когато то става по некоректен, несръчен и недостатъчно грижлив начин и в) когато упражнението на правото е ненужно на този, който го упражнява (проф.

Кожухаров - Закон за задълженията и договорите чл.чл. 1-216 систематичен синтез на юриспруденцията, 1948г., л. 267-9).

Настоящата инстанция приема, че т. А и Б, съобразно становището на проф. Кожухаров, е налице. Делото е изключително усложнено и от фактическа и от правна страна, предвид опитите да ищцовата страна да измени и уточни притенцията си, което води до усложненост (в повечето случаи и на границата до невъзможност) и на защитата и на процеса на изготвяне на решение (решенията по отделните производства са близки, но неидентични по съдържание и със съществен обем).

По изложените съображения, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 от ГПК на фирма, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от управителя Е. У., съд.адр.: гр. С., чрез адв.

А.Д., САК, за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Определението може да се обжалва пред СГС в едноседмичен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2