Решение № 805 от 29.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 805 гр. Бургас, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20222100500717 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ

БУРГАС“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул.„Ст.Стамболов“ № 73, представлявана от Изпълнителния директор д-р Бойко Миразчийски, чрез адв.Ирина Камбурова от БАК, против Решение № 209/04.02.2022 г. по гр.д. 4486/2021 г. на РС Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на С. И. С. от ***, да заплати на МБАЛ АД гр.Бургас сумата от 8 700 лв, частично от общо дължимите 94 680 лв, представляваща неустойка за неизпълнение на договор за придобиване на квалификация от 18.07.2012 г., сумата 323,83 лв мораторна лихва върху главницата за периода от 09.02.2021 г. до 22.06.2021 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2021 г. до окончателното плащане.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По-конкретно се твърди, че съдът не е изградил вътрешното си убеждение въз основа на приобщения доказателствен материал, твърденията и възраженията на страните в процеса, както и, че възприетата фактическа обстановка не съответства на събраните в хода на производството доказателства, поради което направените въз основа на това правни изводи са необосновани и неправилни.

Твърди се, че при правилни и обосновани изводи на съда за: наличие между страните на трудово правоотношение; на сключен договор за придобиване на квалификация по чл.234 КТ и на сключен на 19.07.2012 г. договор за обучение за придобиване на специалност на място; неоснователност на възражението на ответника, че работодателят е неизправна страна по сключения договор, тъй като не е осигурил условия и възможност за 1 осъществяване на теоретично и практическо обучение по специалността „педиатрия“ според Наредба № 34/2006 г., неправилни са изводите на съда, за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че наличието между страните в един и същи период на няколко сключени договора, не прави ищеца неизправен.

Оспорва се като погрешен изводът на съда, че клаузата на чл.7, ал.2 от договора е нищожна. Излагат се съображения, че според практиката на ВКС, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани различни критерии, но при всички случаи съдът е задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за основателност на възражението. Твърди се, че в настоящия случай, безспорно е установено, че вземането за неустойка е по договор за придобиване на квалификация, при който обезпеченото право не е в паричен размер и няма паричен еквивалент, а клаузата за неустойка обезпечава интереса на работодателя да ползва повишените качествата на работника вследствие професионалната му квалификация за определен период от време. С оглед на това се твърди, че и вредата за работодателя при неизпълнение на задължението би могла да се съизмери най-малко със заплатените от него разходи за обучението , поради което исковата претенция на ищеца е следвало да бъде уважена поне до размера на заплатените от него разходи, установени с приложените писмени доказателства, но не и да бъде отхвърлена изцяло .

Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Не са ангажирани нови доказателства.

В срока по чл.263 ГПК против въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемата д-р С. И. С. от ***, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Твърди се, че въззивната жалба е бланкетна, не са посочени конкретни пороци на обжалваното решение, а се твърди, че е нарушен материалният и процесуалният закон, без да е ясно за кои точно разпоредби става въпрос. На второ място се твърди, че жалбата е противоречива, тъй като въззивникът приема, че фактическата обстановка е такава, каквато я е описал съдът в решението си, а в същото време се твърди, че вътрешното убеждение на съда не почива на приобщения доказателствен материал. На следващо място се твърди, че не е ясно дали се обжалва решението в цялост или до размера на заплатените разходи. Сочи се, че в случай, че се иска присъждане на заплатените разходи, искането е представлява изменение на иска и е недопустимо в тази фаза на процеса.

Оспорват се твърденията на въззивника, че болницата е изправна страна по Договор за придобиване на квалификация по чл.234 от КТ. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се установява, болницата да е заплащала ежемесечна издръжка по този договор. Твърди се, че съдът е приел, че ищецът е неизправна страна не защото между страните има сключени няколко договора, а защото не е установено болницата да е извършвала плащане по процесния договор. Твърди се, че по делото не е доказано МБАЛ 2 Бургас да е изпълнявала задълженията си по два договора от 2012 г. да изплаща на ответницата по две минимални работни заплати на месец или общо четири заплати, тъй като представените справки, имащи характера на частноправни документи, са били своевременно оспорени от ответницата, а не са представени други доказателства в тази връзка.

На следващо място се твърди, че не е установено, че плащането е по процесния договор, тъй като съгласно чл.3 от Договор за придобиване на квалификация от 18.07.2012 г. работодателят се е задължил да осигури на обучаемия ежемесечна издръжка, а издръжка и стипендия са различни понятия.

Оспорва се твърдението на въззивника, че клаузата на чл.7, ал.2 от договора не е нищожна.

Твърди се, че в мотивите на обжалваното решение са дадени конкретни аргументи защо тази разпоредба противоречи на морала и добрите нрави (размерът на неустойката е три пъти на евентуалните разходи на болницата; болницата е получавала средства от университета, за да извършва обучението; в чл.9 от Договора е предвидена още една неустойка в същия размер, обезпечаваща същите вреди).

Във връзка с твърдението, че съдът следва да уважи иска до размера на заплатените разходи, се излагат съображения, че това искане е заявено за първи път с въззивната жалба и е преклудирано; то представлява изменение на иска и е недопустимо да бъде правено с въззивната жалба; болницата не е доказала какъв е размера на тези разходи.

Твърди се, че въззивникът не е извършил никакви разходи във връзка с обучението на въззиваемата.

Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се съдебни разноски. Също не се сочат нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Бургас“ АД, за осъждане на ответницата ответника С. И. С. от*** да заплати на ищеца сумата от 8 700 лв, частичен иск от общо дължимите според ищеца 94 680 лв, представляваща неустойка за неизпълнение на договор за придобиване на квалификация от 18.07.2012 г.; сумата в размер на 323,83 лв мораторна лихва върху главницата за периода от 09.02.2021 г. до 22.06.2021 г.; както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 23.06.2021 г. до окончателното плащане. Твърди се, че по силата на сключен между страните на 18.07.2012 г. договор за придобиване на квалификация на основание чл.234 КТ, ответницата се е задължила да придобие медицинска специалност „педиатрия“ в срок от 4 години, а „УМБАЛ Бургас“ АД, в качеството си на работодател, се е задължил да изплаща на ответницата, в качеството й на обучаем, месечните такси за теоретично и практическо обучение по специалността, като съгласно чл.3, ал.1 от договора се е задължил в да осигури ежемесечна издръжка в размер на две минимални работни заплати за срока на обучението. Сочи се, че с Анекс от 12.11.2015 г., издръжката е намалена със стойността на сумата по § 1а от Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, като изплатените суми за обучението са в размер на 31 560 лв. Твърди се, че съгласно със Заповед № Р-106- 30/28.01.2021 г. на Ректора на Медицински университет Варна е прекратено обучението на ответницата, като заповедта й е връчена по реда на чл.18а АПК и е влязла в сила на 09.02.2021 г., поради което ответницата дължи на ищеца съгласно чл.7, ал.2 от 3 договора, неустойка в трикратен размер на заплатените й суми.

Предявени са искове с правно основание чл.234, ал.3, т.2 КТ, вр.чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ответницата е оспорила исковете като в законовия срок е представила писмен отговор на исковата молба. Навела е възражения, че ищецът като работодател не е оказал нужното съдействие, съгласно сключения договор за повишаване на квалификация и не я е командировал в УМБАЛ „Св.Марина“ Варна. В тази връзка е оспорено твърдението в исковата молба, че МБАЛ Бургас е била определена като база за провеждане на практическото обучение. Оспорено е твърдението, че изплащането на сумите представлява издръжка по смисъла на чл.3. ал.1 от договора за придобиване на квалификация, като се твърди, че изплащаните средства са стипендия. На следващо място се заявява възражение, че работодателят е неизправна страна по сключения договор, тъй като не е осигурил условия и възможност за осъществяване на теоретично и практическо обучение по специалността „педиатрия“ според действащата тогава Наредба № 34, като по този начин е поставил в невъзможност ответницата да осъществи практическото си обучение в предвидената база УМБАЛ „Св. Марина“ гр.Варна. Твърди се, че непридобиването на специалност в уговорения срок е по причина не само на неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, но и поради независещи от ответницата обстоятелства – продължително боледуване на ответницата от края на 2014 г., многократното й хоспитализиране през 2015 г. и до февруари 2016 г., в който период тя е претърпяла две тежки мозъчни операции и е била в нетрудоспособност продължително време. Сочи се, че ответницата не дължи заплащане на претендираната неустойка съгласно чл.7, ал.2 от договора, предвиждаща, че неустойка се дължи от обучаемия, ако не завърши курса за специализация „по субективни причини“, и съгласно чл.8, ал.2 от договора, където е посочено, че „не се счита за виновно неизпълнение на договора, ако обучаемият прекъсне обучението си по здравословни причини или по майчинство“. Изложени са възражения и за нищожност на клаузата по чл.5, ал.2 от договора поради противоречие със закона (чл.180, ал.3 от Закона за дравето) и невъзможен предмет, както и на клаузата за неустойка в договора за повишаване на квалификацията поради накърняване на добрите нрави. Заявени са възражения и за прекомерност на претендираната неустойка, както и за погасяване по давност (на основание чл. 111, б. „б“ ЗЗД) на претенцията за неустойка.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил исковете като неоснователни. Съдът е приел, че ищецът е неизправна страна по договора, тъй като не е доказано да е изплащал на ответницата уговорената в чл.3, ал.1 от договора издръжка в размер на 2 минимални работни заплати за страната. На самостоятелно основание съдът е приел, че искът е неоснователен поради нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави.