Решение № 91 от 30.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000500882 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 97 от 09.12.2021 г., постановено по гр.д. № 226/2021 г. по описа на ОС-Монтана, съдът е отхвърлил предявения от П. И. Б. против „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД иск с правно основание чл. 432 от КЗ във вр. с чл.55, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съставляващи ексцес на увреждане, настъпило в резултат от ПТП, реализирано на 23.08.2018 г. в размер на 30 000 лв., както и за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, съставляващи сторени разходи за преглед при специалист и изследвания в УМБАЛСМ „Пирогов“ в размер на 85 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С оглед изхода на правния спор съдът е присъдил в полза на ответника разноски за производството в размер на 425 лв.

Недоволна от съдебното решение е останала ищцата П. И. Б., която в законоустановения срок е подала настоящата въззивна жалба. Сочи, че 1 първоинстанционният съд е изградил изводите си за липса на пряка причинноследствена връзка между процесните вреди и ПТП, настъпило на 23.08.2018 г. въз основа на заключението на съдебномедицинската експертиза, което от своя страна съдържа вътрешни и логически противоречия и без да вземе предвид останалите събрани по делото доказателства.

Твърди, че от доказателствата по делото се установява, че претендираните от нея вреди съставляват ексцес, който е в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП, поради което подлежат на обезщетяване по реда на чл. 432 от КЗ, противно на приетото в обжалваното решение.

Твърди, че обездвижването, предизвикано от първоначалните травми от ПТП, е довело до възникването на гонартрозата в лявата колянна става, а измененията настъпили и в десния крак са резултат от пренаторването му вследствие прехвърляне на тежестта върху него. Поддържа, че съдът неправилно е приел, основавайки се на противоречивото заключение на СМЕ, че доколкото изменения са налице и в двете колена, а травмиран при ПТП е бил само левия крак, то гонартрозата е в резултат единствено от възрастови изменения и други фактори, но не е в пряка причинно –следствена връзка с ПТП.

С оглед изложеното моли настоящата съдебна инстанция да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови друго, с което да уважи предявените от нея искове с правно основание чл. 432 от КЗ за сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, претендирана като обезщетнение на претърпени неимуществени веди и за сумата от 85 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, претендирана като ебзщетение на пертърпени имуществени вреди, съставляващи сторени разходи на 20.04.2021г. в УМБАЛСМ „Пирогов“ за преглед и изследвания.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна. Оспорва жалбата, моли въззивният съд да потвърди обжалваното решението като правилно и законосъобразно.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението настоящият съдебен състав намира следното:

Пред въззивната инстанция не е спорно, а се установява и от представените писмени доказателства, че П. И. Б. е пострадала при ПТП, реализирано на 23.08.2018 г., при което водачът на лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ******* е самокатастрофирал в района на км.70, в близост до с.Горно Церовене, при навлизане в десен завой с несъобразена скорост.

За посоченото ПТП между настоящите страни е налице влязло в сила решение от 11.06.2019 г., постановено по т.д. № 189/2018 г. по описа на ОСМонтана, образувано по иск на П. И. Б. с правно основание чл. 432 от КЗ срещу въззиваемото дружество. В рамките на това производство е прието, че настъпилите от ПТП неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания, свързани с възникването и лечението на фрактура на проксималната трета лява фибула и разкъсно-контузна рана в същата област. За така описаните вреди съдът е приел, че предвид факта, че пострадалата е имала продължително възстановяване, включващо и обездвижване, не е могла да се обслужва сама около месец, имала е нестабилна походка и променена стойка, като изпитвала и интензивни болки, размерът на обезщетението следва да е 20 000 лв., но доколкото 15 000 лв. от тях вече са изплатени доброволно от настоящия въззиваем, е присъдил сумата от още 5 000 лв. Решението е потвърдено с решение № 10226 от 10.03.2021 г., постановено по в. гр.д. № 3952/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд и влязло в сила на 27.04.2021 г.

В настоящето производство П. И. Б. твърди, че в пряка причинноследствена връзка с ПТП, настъпило на 23.08.2018 г. впоследствие, през 2021 3 г., са настъпили и допълнителни вреди, а именно развила е постравматична гонартроза, която от своя страна води до болки в областта на лявото коляно, засилващи се при движение и физическо натоварване, оток и ограничение на движението. При съобразяване на посоченото, предмет на процесния правен спор е възникването на т.нар ексцес на вредите, при който за увредения възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото му състояние и е свързано с появата на ново страдание и/или съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение. Въпросът за наличието на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и по-конкретно, чия е вината за настъпване ПТП, е преклудиран и не може да бъде пререшаван в последващото производство за ексцес. В последното предмет на установяване е друг фактически състав - влошаване състоянието на увредения и причинната връзка на това влошаване с увреждането, за което е била ангажирана отговорността на застрахователя в предходното производство.

Както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд страните спорят именно за наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените от въззивника усложнения на здравето (гонартроза на лявата колянна става) и ПТП, за вреди от което вече е ангажирана веднъж отговорността на въззиваемия в рамките на т.д. № 189/2018 г. по описа на ОСМонтана.

В производсдтвото пред първоинстанционния съд е прието заключение на съдебномедицинска експертиза, съобразно което при съобразяване и на изявленията, направени от вещото лице в рамките на открито съдебно заседание, проведено на 04.11.2021 г., е изведен извод, че категорично наличната при въззивника гонартроза е резултат от възрастови изменения и не е в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП, че при нея не се наблюдава чувствително и извън нормите за възрастта ограничение в движението на колянната става. Наличното износване на ставата е нормално за лица над 60 годишна възраст и не може да се направи извод, че има някаква връзка с травмите, причинени при ПТП. Посочено е, че такива изменения има и в дясната колянна става, като е прието, че няма особено значима разлика между двете. В същото време вещото лице е заявило и че е основало заключението си, без да ползва специфичните средства за измерване на обема 4 на движението на ставите, а само на око през 2019 г. и за нуждите на експертизата. Независимо от заключението за липса на пряка връзка между травмите от ПТП, предмет на предходно съдебно производство, вещото лице е уточнило, че продължителното обездвижване винаги влияе отрицателно на капацитета на движение на ставите.

Заключението на вещото лице е оспорено от жалбоподателката, която е поискала допускането на тройна съдебно-медицинска експертиза, но съдът не е уважил претенцията. Предвид наличието на противоречие в заключението и неизясняване по подходящ начин на отговорите на поставените въпроси, въззивният съд е допуснал по реда на чл. 266 ГПК, изготвянето на нова експертиза.

Съгл. заключението на тройната СМЕ, допусната иприета във въззивното производство по делото не се намират доказателства, от които да може да се направи извод какво конкретно е било състоянието на коленните стави на П. И. Б. преди датата на настъпване на ПТП. Най-ранните данни за наличие на заболяването гонартроза има към 2018 г., когато в епикризата от болница в Овча Купел е посочено, че тя се оплаква от болки в лявата колянна става по време на провежданата рехабилитация на травмите от ПТП.

Диагнозата е поставена през 2021 г. при преглед и след направено изследване ЯМГ, на резултатите от което ясно се вижда наличието на гонартрозни промени. Вещите лица посочват, че това заболяване започва в ранна възраст, има характер на дегенеративно, характерно е с напредването на възрастта и прогресира с нея като протича с различна интензивност при различните индивиди в зависимост от начина на живот (хранене, движение, натоварване и др.), теглото и други заболявания, включително може да бъде отрицателно повлияно от продължително обездвижване. С оглед това вещите лица посочват, че в настоящия случай въззивницата най-вероятно е страдала от гонартроза и преди настъпване на ПТП през 2018 година, която резонно се е влошавала с напредване на възрастта, но принос за това има и обездвижването й за лечение на травматичното увреждане, настъпило при катастрофата, включително са настъпили артрозни изменения и в колянната става на десния крак. Към момента на прегледа за нуждите на експертизата, вещите лица са установили ограничение в движението на лявата колянна става от 10%, а на дясната –от 15 %.

5

При преценка на заключенията на двете съдебномедицински експертизи, приети в рамките на производството по делото, въззивният съд намира, че следва да кредитира заключенията и на двете в частта, в която вещите лица посочват, че гонартрозата на П. И. Б. не е възникнала като последица от процесното ПТП и причинените при него травматични увреждания. Въпреки това въззивната инстанция намира, че наличната гонартроза при въззивницата е повлияна отрицателно от ПТП и по конкретно от настъпилите от него травматични увреждания, доколкото същата е била с поставена гипсова имобилизация в продължение на 60 дни, което съобразно заключението на тройната експертиза, приета във въззивното производство, неминуемо води до влошаване на състоянието на ставите, особено ако са налице артрозни изменения в тях. Съдът намира, че следва да вземе предвид именно това заключение, не само защото то е изготвено от трима специалисти в областта, за разлика от първоинстанционното, но и защото частично и логически съвпада с последното. И в приетата пред първата инстанция експертиза вещото лице посочва, че продължителното обездвижване води до неблагоприятни последици за подвижността на ставите, особено в напреднала възраст.

При съобразяване на изложеното, съдът намира, че в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП и като ексцес на вредите от него, може да се приеме единствено влошаването на вече съществуващото заболяване на въззивницата. И в това отношение обаче не може да се направи обоснован извод, че влошеното към момента състояние на лявата колянна става и болките и неудобствата, които това причинява, се дължат изцяло или дори преимуществено на ПТП. В тази връзка следва да се съобрази, че всички изслушани по делото вещи лица подчертават, че има редица фактори, които влияят за отрицателното развитие на гонартрозата сред които начин на хранене, други заболявания, хранене, генетична предразположеност, възраст, физическо наторване и други, а в конкретния случай няма събрани данни за отражението на такива фактори конкретно върху състоянието на въззивницата, нито има данни за това какво е било то преди настъпването на ПТП т.е. дори и вещите лица не могат да установят каква конкретно е прогресията и дали тя е ускорена значително след продължителното обездвижване за лечение от травмите, причинени при ПТП. Всичко това обуславя извод, че гонартрозата при въззивницата се влошава с напредването 6 на възрастта й и под влиянието на различни фактори, част от които е и ПТП, доколкото и лечението на настъпилите при него вреди се явява в пряка връзка с прогресирането на заболяването.