Решение № 5835 от 01.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5835 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110148405 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 и т. 2 КТ.

Ищцата П. Д. Н. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор, по силата на който ищцата заемала длъжността “учител”, което било прекратено на основание чл. 328, т. 10б КТ.

В исковата молба са развити съображения, че трудовият договор е прекратен при злоупотреба с права от страна на работодателя и неравно третиране от последния, на база възраст, лично положение, образование и убеждение, чрез тормоз и умишлено създаване на враждебна среда. Ищцата поддържа, че уволнявайки я, ответникът е злоупотребил с регламентираното в разпоредбата на чл. 328 КТ право да прекрати трудовия договор, тъй като предприел уволнението е тенденциозно и целенасочено, поради единствената причина лично положение, възраст, образование и убеждение.

Същата навежда доводи, че независимо, че изпълняваната от нея работа няма сезонен, временен или краткотраен характер, то честа практика била с учителите да се сключват срочни трудови договори със срок от 15 септември до 15 юни, като през следващата учебна година отново се сключвали срочни трудови договори със същия срок. По посочения начин, работещите на срочен трудов договор били поставени в по- неблагоприятно положение в сравнение с тези- на безсрочен.

На следващо място, се релевират доводи, че независимо, че страните били договорили непълно работно време, два часа, ищцата била работила и извън договореното работно 1 време, вкл. в почивните дни и през лятото, като работодателят не изпълнил задължението си да плати възнаграждение за престирания труд. В исковата молба се развиват съображения, че посоченото било една от причините да бъде прекратен трудовият договор на ищцата.

Ищцата поддържа, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, защото в нея не е посочен размерът на неплатеното възнаграждение за положен труд. В заповедта е посочен грешен размер на обезщетенията за неспазено предизвестие и неизползван платен годишен отпуск.

При изложените фактически твърдения, ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението като незаконосъобразно и да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове. В отговора са релевирани доводи, че оспорената уволнителна заповед е законосъобразна. Ответникът поддържа, че не е злоупотребил с правото си да уволни ищеца.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 2/ 15.09.2021г., по силата на което ищцата заемала длъжността “учител”, при непълно работно време- 2 часа. Страните са постигнали съгласие договорът да бъде сключен за срок две години. С допълнително споразумение № 2/ 30.06.2022г. страните са постигнали съгласие срокът на договора да бъде променен до 01.07.2023г.

От представеното разпореждане № ********** от 17.05.2021г., издадено от Ръководителя на ТП на НОИ- София град, се установява, че е преизчислен размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст на ищцата.

Със заповед № 351/ 30.06.2023г. трудовият договор е прекратен едностранно от работодателят, поради това, че трудовият договор е възникнал след като работникът е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 328, т. 10б КТ.

Относно твърденията на ищцата за неравно третиране пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства, чрез свидетелски показания.

От показанията на св. Я.К. се установява, че същата е работила с ищцата в ответното училище в периода 2021г.- 2022г. Свидетелката сочи, че присъствала заедно с ищцата на педагогически съвети, на които всички били назовани по унизителен начин и средата е била токсична и нечовеколюбива, като се демонстрира неуважение към личното достойнство на ищцата. Според свидетелката по- младите преподаватели в училището се толерират повече от ръководството, на същите се дават повече възможности и към тях се отнасяли с повече 2 търпение. Същата разяснява, че отношението на ръководството към учителите се изразява в крясъци, заплахи, напр. „Аз ще ви уволня всичките“.

От показанията на св. В.М. се установява, че същата работила с ищцата в ответното училище. Свидетелката сочи, че след една родителска среща педагогическите съвети в училището протичали с напрежение, викове и крясъци. Последната разяснява, че директорът на училището повишавала тон на учителите и ги заплашвала, че ще се раздели с голяма част от тях. Това създавало напрежение и нетърпимост сред преподавателите, тъй като тези от тях, които били в по- близки отношения с ръководството на училището, се ползвали със закрила.

На такъв съвет било казано, че ищцата се държала на родителска среща по начин, който не е подходящ за училището. Свидетелката заявява, че на посочената родителска среща ищцата защитила учениците, които са били нападнати от ръководството. Същата твърди, че след това започнала да чува често името на ищцата, което, според нея, било признак, че тя ще бъде уволнена. От показанията на свидетелката се установява, че ищцата била уволнена заради организирана от нея ученическа екскурзия.

На следващо място, от свидетелката заявява, че честа практика в училището била преподавателите да се назначават на срочни трудови договори, което създава напрежение и несигурност в тях. В училището често като преподаватели се назначавали студенти, а трудовите договори на учители с опит, които не са в близки отношения с ръководството на училището, били прекратени.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които (според уволненото лице) опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или надлежното му упражняване (така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. дело № 4553/ 2015г. на ВКС, 4 г.о.; решение № 26 от 13.03.2019г. по гр. дело № 234/ 2018г. на ВКС, ).

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.

По общите факти:

Не се спори по делото, че между страните е възникнало трудово правоотношение, въз основа на трудов договор № 2/ 15.09.2021г., по силата на който ищцата е заемала длъжността “учител”. Със заповед заповед № 351/ 30.06.2023г. трудовият договор е 3 прекратен едностранно от работодателят, поради това, че трудовият договор е възникнал след като работникът е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 328, т. 10б КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през посочения от нея период, както и прекратяването на същото по силата на заповедта, която оспорва, и от посочения в исковата молба момент. С оглед конкретно наведеният довод за незаконност на уволнението- злоупотреба с правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ, последната следва да установи пълно и главно целенасоченото и тенденциозно използване от работодателя на конкретното уволнително основание с единствената цел да бъде прекратено правоотношението именно на ищеца.

В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право едностранно да преустанови трудовоправната връзка с конкретен работник или служител, които при разглежданото уволнително основание по чл.

328, ал. 1, т. 10б КТ, са следните: 1 заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е издадена от компетентен орган на работодателска власт; 2 към датата на възникване на трудовото правоотношение ищецът да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст- обстоятелства, които не са спорни между страните.

Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, т. 10б КТ възниква при следните кумулативно дадени предпоставки: придобито и упражнено от работника или служителя право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и трудовото правоотношение да е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил това право.

Упражняването на правото на пенсия следва да се свърже с момента, от който дадено лице придобива правното положение на пенсионер, т.е. когато с насрещното волеизявление на НОИ е признато и установено съществуването на правото и пенсията е отпусната от конкретната дата, посочена в разпореждането на осигурителния орган. Релевантният момент за преценка на условието е дали трудовото правоотношение е възникнало, след като лицето е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е датата, от която осигурителният орган е отпуснал пенсията в съответния размер. Ако тази дата предхожда датата на сключване на трудовия договор, работодателят може да упражни потестативното си право да го прекрати (в хипотезата на чл. 328, т. 10б КТ). Конкретиката на случая сочи, че към 17.05.2021г. ищцата е имала право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а трудовото правоотношение между страните е възникнало на 15.09.2021г.

В исковата молба ищцата е навела довод, че работодателят е злоупотребил с правото си 4 да прекрати трудовия договор.

Злоупотреба с права от работодателя е налице, когато правото на работодателя да прекрати трудовия договор, не е упражнено с цел да бъде оптимизирана дейността му, а с оглед прекратяване на трудовия договор с конкретен работник или служител. В тази хипотеза за работодателя не може да възникне правото да прекрати едностранно трудовото правоотношение, независимо че обстоятелствата, предвидени във фактическия състав на разпоредбата, която предвижда това право, са формално изпълнени, тъй като защитеният от разпоредбата правен интерес не е налице.

Нормата на чл. 8, ал. 1 КТ установява мярката, с която трябва да се преценява упражняването на правата и изпълнението на задълженията на страните по трудовото правоотношение. Добросъвестността при осъществяването на трудовите права и задължения означава тяхното реализирани с добра воля, с грижата на добрия работник и коректния и доброжелателен работодател.

Съгласно съдебната практика, презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена, само когато по делото е установено от работника или служителя при условията на пълно и главно доказване, че чрез предоставените му от закона средства, работодателят е целял единствено прекратяване на трудовото правоотношение с конкретния служител, което е в нарушение с принципа за добросъвестно упражняване на правата по трудовото правоотношение. В т.см. в решение № 235 от 04.10.2017 по гр.д. № 4531/2016, IV г.о., решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 284/2012 г., IV г.о. и решение № 58 от 30.07.2015 г. по гр.д. № 2600/2014 г., IV г.о.