Решение № 19344 от 27.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19344 гр. С., 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110108672 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са пасивно субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 200 ЗЗД и чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на следните суми, претендирани спрямо ответниците, а именно: 4 418,47 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 741,53 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., 37,56 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 8,78 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 03.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 36990/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав, както следва:

М. С. Г. - 1/2, а именно: 2 209,24 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 370,76 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., 18,78 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 4,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 03.06.2024 г.;

Е. С. Г. - 1/2, а именно: 2 209,23 лева, представляваща цена на на 06.08.2025 г. в 18:20:02 ч. доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 370,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., 18,78 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 4,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 03.06.2024 г.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, като съсобственици на процесния имот с аб. № ... находящ се в гр. С., ж.к. „К.- кв. Б.“, бл. ... ввх.п било налице облигационно отношение, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо 1 изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като последните не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура, за който е доставена енергията. Поради което моли да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца процесните суми, като претендира и сторените разноски в производството.

В срока по чл. 131, ал. 2 ГПК са постъпили идентични по съдържание отговори на исковата молба от ответниците М. С. Г. и Е. С. Г.. Ответниците оспорват да са собственици или ползватели на процесния недвижим имот. Релевират възражение за изтекъл срок на погасителна давност върху процесните суми. Ответниците молят за отхвърляне на предявените искове и претендират разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното по делото ч. гр. д. № 36990/2024 г. по описа на СРС, 36 състав, се установява, че е издадена заповед, в която е разпоредено ответниците да заплатят на ищеца следните суми:

М. С. Г. - 2 209,24 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 370,76 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., 18,78 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 4,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 03.06.2024 г.;

Е. С. Г. - 1/2, а именно: 2 209,23 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 370,77 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 03.06.2024 г., 18,78 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 4,39 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 03.06.2024 г.

Срещу заповедта са подадени възражения по реда на чл. 414 ГПК, поради което в изпълнение на дадени от съда указания по чл. 415, т. 1 ГПК, ищецът е предявил настоящите искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.

200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД

От приложения към исковата молба договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавни имоти от 10.11.1992 г. се установява, че ответниците въз основа на Заповед № ДИ-...91 г. на Председателя на ИК на ТОА „К.“ са придобили право на собственост вървх.партамент №21, находящ се в гр. С., ж. к. К., бл. ... ввх.. По делото не са представени доказателства, от които да се установява извършването на последващи разпореждания с правото на собственост или вещното право на ползване върху имота.

По делото е представено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки от 16.11.2018г., от което се установява, че ответниците се намират в брачно правоотношение.

По делото е представено удостоверение изх. №..9/30.08.2012г. издадено от ГИС – С., в което се посочва, че стар адрес ж. к. К. бл. .. А, е идентичен с настоящ адрес ж. к. К. – кв. Б., бл. .., ввх. и вх

2

Представен е протокол от Общо събрание на етажна собственост с адрес гр. С., ж. к.

К., ул. С. Т., кв. Б., бл. ... в който е обективирано взето решение за упълномощаване на представител на ЕС, които да сключат договор с „Те. С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“.

По делото е представен Договор №...08.07.2002г., сключен между „Те. С.“ ЕООД и представител на ЕС, находяща се на адрес гр. С., ж. к. К., ул. С. Т., кв. Б., бл. ... с предмет извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата, включително издаване на обща и индивидуални сметки.

По делото са приети общи условия на "Т. С." ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

По делото са приети представени от третото лице-помагач „Д.“ ЕООД документи, касаещи отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в процесния имот.

Останалата част от приетите писмени доказателства съдът намира за неотносими към настоящия спор.

Съгласно приетото заключението по допуснатата съдебно-техническата експертиза, остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. Заключението е изготвено въз основа на ежемесечните отчети по общия топломер за процесната сграда и сметките за дялово разпределение на дружеството за топлинно счетоводство, съставени от ищеца и от „Д.“ ЕООД. За процесния период ответниците не са осигурили достъп на ФДР за отчитане на уредите в имота, поради което за периода е изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела съгласно чл. 61, т. 6.5 НТ и са попълнени протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в имота има монтирано едно отоплително тяло и един топлоразпределител, щранг за лира за отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ, отдадена от щранга съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и поради липса на водомер за топла вода разходът се изчислява съгласно чл. 69, ал. 2 НТ. За процесния период количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислена по формула съгласно чл. 61, т. 6.1.1 НТ. Фирмата за дялово разпределение е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка съдържа ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и ТЕ за отопление на имота, отдадена от отоплителните тела и ТЕ за загряване на топла вода. От заключението на съдебно– техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 4 509,20 лева. Вещото лице е установило, че общият топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията, е преминал метрологична проверка.

От приетото заключението по изготвената съдебно-счетоводната експертиза се установява, че стойността на дължимата главница за топлинна енергия и дялово разпределение за исковия период е в размер на 4 456,03 лева, които са останали незаплатени.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 200 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на 3 топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

От представените доказателства по делото се установява че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, като по делото не са представени доказателства за последващо разпореждане с придобитото право на собственост или вещното право на ползване върху имота, откъдето следва, че направеното възражение в този смисъл е неоснователно.