Решение № 100 от 06.03.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Враца, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Ангелова при участието на секретаря Ваня Люб. В. като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20231420200042 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Д. К. от гр.Свети Влас, област Бургас, ЕГН ********** против Наказателно постановление № BG31032022/4000/P8-338 от 27.09.2022 год., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 800.00 лева за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.

В жалбата се излагат подробни съображения, че издаденото НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон, като се прави искане за неговата отмяна. Алтернативно се прави искане за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН.

Жалбоподателят К. не се явява в съдебно заседание и не се представлява. От адв.А. е постъпила молба, с която поддържа наведените в жалбата доводи и моли за отмяна на НП, поради незаконосъобразност.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт М. която счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, за което излага подробни доводи в представеното писмено становище.

Страните претендират присъждане на направените разноски.

Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 14-дневен срок и същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

На 31.03.2022 г в 05:09:23 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Русе-Дунав мост е пристигнало ППС с рег.номер СВ7749МВ, вид: ВЛЕКАЧ, марка и модел СКАНИЯ Р 410, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 12 тона с 5 оси. След извършена проверка е установено, че същото попада в категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като на 14.03.2022, в 17:53:29 часа на Обход Враца път I-l , отсечка 8+130 е засечено с контролно устройство с идентификатор №20612 (АПИ).

За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл.167a, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението DA3E0F165F975615E053021F160A5036. Съгласно чл.10б, ал. ал.1-3 от ЗП, тол таксите се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство и т.н. В хода на проверката е установено, че за процесното ППС на посочената дата 14.03.2022 г. има подадена тол декларация за сегмента на рамка 20612, на която е отчетено нарушението, но декларираната категория е за ППС над 12 т и с две оси, а не за ППС над 12 т и пет оси, за което е заснето нарушението. Посочено е, че надлежно плащане не е постъпило.

Като резултат от тази фактическа обстановка на 31.03.2022 год. е издаден АУАН № BG31032022/4000/P8-338, който е надлежно връчен на нарушителя, като последният го е подписал без вписано възражение.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено атакуваното НП № BG31032022/4000/P8-338 от 27.09.2022 год., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура” - гр.София, на основание чл.189е, ал.12 от ЗДвП и Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. на председателя на управителния съвет на АПИ.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства - показания на актосъставителя Д. Р.. Съдът кредитира тези показания като обективни, логични и неопровергани по същество от събраните писмени доказателства.

По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства: АУАН № BG31032022/4000/P8-338 от 31.03.2022 г.; НП № № BG31032022/4000/P8-338 от 27.09.2022 г.; Квитанция за платени пътни такси № 45093891 от 31.03.2022год.; Приложение към становище на експерт – л.62 от делото; Свидетелство за регистрация, част I; Приложение със списък на бордови устройства към тристранен договор; Извлечение от публичния регистър на ИА АА; Трудов договор на П. К.; Трудов договор на Станимир К.; Заповед за командировка 51/11.03.2022 г.; Справки за заплатени тол такси за 14.03.2022 г., фактура от 2

04.04.2022 г. и платежно нареждане по фактура от 04.04.2022 г.; Заповед ЧР-СП622/11.08.2022 г.; Заповед РД-11-760 от 19.08.2022 г.; Заповед № РД-11-167/08.02.2021год.;

Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167a. ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал. 3 - 3в - извлечение; Статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. № СВ7749МВ - 2 бр. снимки;

Писмо с изх. № 94-00-20526/04.10.2022 г.; Известие за доставяне ИД PS 1618 00S9HL 0 – копие.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Процедурата по установяване на административно нарушение, издаване на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в предвидената от закона писмена форма. Изискванията към процедурата по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя са спазени, съгласно нормативните разпоредби. Актът за установяване на административно нарушение и издаденото НП съдържат всички необходими реквизити , съобразно изискванията на ЗАНН.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение н е са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на санкционната процедура. Претендираното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено са описани достатъчно пълно и ясно.

В издаденото наказателно постановление обаче се съдържа място на нарушението, различно от действително установяващото се по делото, което съдът приема, че представлява съществено процесуално нарушение, а именно: В НП е посочено като място на нарушението път I-1, км.8+130. От доказателствата по делото обаче се установява, че то е извършено на Обход Враца, отсечка 8+130 от път I-1. На пръв поглед така посоченото място изглежда идентично, но в действителност не е така. Републикански път I-1 е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с общо направление север-юг и свързващ гр. Видин с граничния пункт ГКПП Кулата-Промахон. Общата му дължина е 453,8 км и неговата километрично измерване започва от гр. Видин към ГКПП Кулата-Промахон.

Същият, предвид дължината си, се свързва и отклонява в редица първокласни, второкласни и третокласни пътища, като при около км.144+300 преминава в „Обходен път гр. Враца“, представляващ отсечка от първокласен път І-1/Е- 79/. При тази конкретизация става ясно, че 3 процесното ППС е засечено да се движи в отсечка 8+130 на Обходен път Враца, част от път I-1, което чисто километрично се явява в участъка след км.144 от път I-1. В НП обаче, жалбоподателят е обвинен, че нарушението е извършено на км.8+130 от път I- 1, което предвид километричното измерване е в районна на гр.Видин. При това съдът намира, че е налице пълно разминаване между мястото, посочено в НП и действително установяващото се по делото място, на което е заснето превозното средство от техническото средство и на което се твърди да е управлявано без съответната тол декларация за преминаване или маршрутна карта. Мястото на извършване на нарушението е от изключително значение и е сред задължителните реквизити на НП. Съдебната практика еднопосочно приема, че неправилното посочване на мястото на нарушението и/или посочването на различни места на нарушението, е съществено процесуално нарушение, обуславящо на самостоятелно основание отмяна на санкционния акт в цялост.

Извън гореизложеното, съдът намира за необходимо да изложи и доводи по съществото на спора, а именно:

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е имал качеството водач на МПС, по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП, както и че е извършил действия по привеждане на процесното МПС в движение и реално е управлявал такова на посочената дата. В конкретния случай , субект на нарушението по чл.179, ал.3а ЗДвП е именно водачът, който е управлявал пътно то превозно средство от посочената категория по чл.10б, ал.3 от ЗП. Нарушението е описано точно и правилно, посочена е датата на извършването му и са установените обстоятелства, при които същото е било извършено.

Авторството на деянието и неговата субективна страна се установява изцяло от събраните гласни и писмени доказателства, в т.ч. и от приложения Доклад от Електронната система за събиране на пътни такси и снимков материал на процесното ППС. Релевантните за спора факти се извеждат въз основа на генериран доказателствен запис (доклад) с номер на нарушението от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства, относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 20612) - част от системата. Обществените отношения, относно ползването на пътищата са уредени в Закона за пътищата и съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние и конкретизира в т.2 такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата 4 за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. От своя страна разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗП определя, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал.1 водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното пътно превозно средство. Налага се извод, че чрез закон е определена такса за преминаване на платената пътна мрежа, т. е. правото да се ползва част от пътната мрежа се осъществява след заплащане на конкретна такса.