Решение № 1171 от 19.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1171 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000502060 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ц. И. Д. чрез адв. Г. И. и въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 2478 от 24.04.2024 г. на СГС, Първо ГО, 19 състав по гр.д 8797/2023 г., с което Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на Ц. И. Д. сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по нохд 1635/2013 г. на СГС, НО, 5 състав, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 80 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 1 596, 25 /хиляда петстотин деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ лв. – сторени разноски.

В жалбата на ищеца се съдържа искане за уважаване на иска за неимуществени вреди в цялост.

В жалбата на Прокуратурата се съдържа искане за отмяна на решението в осъдителната му част, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Подаден е отговор на въззивната жалба на Прокуратурата от страна на ищеца.

Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

В съдебно заседание адв. И. от името на ищеца и прокурор С. от името на Прокуратурата поддържат заявеното в жалбите.

Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на 1 страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства, приема следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционното производство е образувано по иск на Ц. И. Д. за присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу него за извършено престъпление от общ характер. Наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, което е основание да бъде ангажирана отговорността на съответния правозащитен орган – Прокуратурата на Република България. Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост.

От събраните от първата инстанция доказателства, включително НОХД 1635/2013 г. на СГС, НО, 5 състав се установява следното:

Срещу г-н Д. е внесен обвинителен акт в съда на 02.04.2012 г. за престъпление по чл.

203 ал.1 вр. с чл. 202 ал.1 т.2 във вр. с чл. 201 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, затова, че в периода от 10.03.2009 г. до 20.07.2010 г. в гр. София, бул. „Черни връх“ № 43, при условията на продължавано престъпление – с повече от две деяния и в качеството му на длъжностно лице – *** „Финанси и икономика“ на „Петрол“ АД и предварителен сговор с Д. Е., длъжностно лице, член на УС на дружеството до 03.08.2009 г., а впоследствие член на Надзорния съвет на дружеството от 03.08.2009 г., присвоил чужди пари, собственост на „Петрол“ АД в размер на 1 093 124, 52 лв., връчени му в това качество да ги пази и управлява /сумите са получени на каса, преведени са по банков път или са ползвани чрез корпоративна карта Виза като служебен аванс, суми за самолетни билети, захранване на сметка при различни плащания, отпуснати за лицето Д. Е. като извършените плащания са разрешени от Ц. Д. и сумите не са възстановени до този момент в касата на „Петрол“ АД/ и длъжностното присвояване е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай. Софийски градски съд с присъда 272/20.10.2015 г. оправдава г-н Д. по обвинението за длъжностно присвояване в особено големи размери и представляващо особено тежък случай и го признава за виновен за длъжностно присвояване в големи размери при условията на продължавано престъпление – престъпление по чл. 202 ал.2 т.1 вр. с чл. 201 ал.

1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Наложеното наказание е лишаване от свобода от три години, чието изтърпяване е отложено за пет години. По повод протест и жалба е образувано внохд 2657/2016 г. по описа на САС, НО, 7 състав, който с присъда № 6/26.02.2018 г. отменил присъдата на СГС в осъдителната част и ищецът бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по по чл. 202 ал.2 т.1 вр. с чл. 201 ал. 1 вр. чл. 26 ал.1 от НК. Бланков протест на 01.03.2018 г. на Прокуратурата срещу оправдателната присъда на САС бил оттеглен на 06.08.2018 г. На тази дата оправдателната присъда е влязла в сила по отношение на ищеца.

При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Спорно пред настоящата инстанция е какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Вън от фактите по самото наказателно преследване от значение за определянето му е и следното.

В приложените към исковата молба разпечатки от интернет издания на електронни вестници се установява медийното разгласяване на наказателното преследване срещу г-н Д. в периода 02.07.2010 г. – 20.10.2015 г. В две публикации от 2018 г. е отразена новината за оправдателната присъда.

За изследване на връзката между евентуално влошаване на здравословното и психическо състояние на ищеца и воденото наказателно дело е изслушано заключение на съдебно-психологична експертиза. Вещото лице Е. К. преразказва думите на г-н Д., че е спрял да контактува със семейството си, като децата му към повдигане на обвинението са 2 били съответно на 6 години и новородено бебе, ограничил социалните си контакти и променил начина си на живот – отишъл да живее в каравана в покрайнините на Казанлък в продължение на година и половина. Вещото лице е посочило, че травматичните събития разрушават конструкцията на Аз-а, формиран и поддържан във взаимоотношенията с другите, като освен за изхода на делото бил силно притеснен и за бъдещето на децата и съпругата си. Според психолога и към момента ищецът продължава да е емоционално нестабилен, с чувство за срам, че е бил обект на обществено порицание и считан за престъпник. Не контактувал почти с никого, загубил приятели, отношенията в семейството му били влошени, което водело до депресивни състояния и силен стрес. Депресията и чувството за безнадеждност се подхранвали и от факта, че вече не можел да си намери работа като финансист в европейски институции, защото обвинението срещу него, макар и снетол го съпровождало навсякъде. Посочено в рамките на заключението е, че сегашното психическо състояние има връзка с преживения продължителен стрес по време на наказателното производство, като при такива продължителни стресови състояния стресът преминава в дистрес и работата с психолог е задължителна, тъй като в противен случай може да премине в психосоматично заболяване. Съдът кредитира заключението в частта, в която е посочено, че г-н Д. е преживял продължителен стрес и за да го преодолее трябва да работи с психолог, за да се избегне психосоматично заболяване, както и относно чувството на срам и притеснение за семейството. В тази насока са и уточненията на вещото лице в с.з.

Съдът не кредитира заключението в частта за влошените семейни отношения, засилената депресия поради факта, че не можел да си намери работа в европейски институции, загубата на приятели, изолирането в каравана. Вещото лице преразказва думите на ищеца, без те да са подложени на неговата преценка.

Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване (Решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК). Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).

От значение за определяне на размера на обезщетението е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер по по чл. чл. 203 ал.1 вр. с чл. 202 ал.1 т.2 във вр. с чл. 201 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Предвиденото наказание е лишаване от свобода от десет до двадесет години, като съдът постановява конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния и го лишава от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 за заемане на определени държавни или обществени длъжности. Първоинстанционната присъда е била осъдителна в едната си част и наложеното наказание е лишаване от свобода от три години, чието изтърпяване е отложено за пет години. Това предполага и претърпени значителни страдания от страна на ищеца.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая наказателното дело в съдебната му фаза е започнало на 02.04.2012 г., когато е внесен обвинителният акт и е продължило до 06.08.2018 г., когато е оттеглен бланковия протест на Прокуратурата. По делото няма твърдения кога е започнало досъдебното производство, но предвид твърдението, че процесът е продължил осем години, съдът взема предвид датата на първата публикация в медиите – 02.07.2010 г. Делото е продължило осем години и един месец, като 3 доколкото шест години и четири месеца е било в съдебна фаза, досъдебната фаза е една година и девет месеца. Общата продължителност надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС (в сила за България от 07.09.1992 г.), тълкуван в светлината на практиката на ЕСПЧ по следните съображения. Обвиняемите са били двама души, и макар делото да е усложнено от фактическа страна – периодът, за който се твърди извършването на престъпленията, е от 10.03.2009 г. до 20.07.2010 г. и за продължавано престъпление, дружеството, чиито средства се твърди, че са присвоени, е само едно. Съдебните заседания са били 24 и са били ритмични, ищецът не е бил пречка за отлагането им, изслушвани са свидетели, съдебно-счетоводни експертизи. Съдът съобразява и спирането на делото поради заболяване на другия подсъдим, което е обективно състояние и не може да се мени във вина нито на ответника, нито на ищеца, но не е продължило дълго заради настъпилата в хода на процеса смърт на г-н Е.. Общата продължителност е твърде дълга. Нарушено е правото на ищеца на разглеждане на делото му в разумен срок, поради което се налага определяне на обезщетение в размер на 8000 (осем хиляди) лева.

На ищеца е наложена мярка за неотклонение парична гаранция. Правилни са съображенията на първата инстанция, че доводите относно невъзможността да ползва сумата, внесена като гаранция през продължителен период от време, са относими към иск за обезщетение на имуществени вреди, какъвто няма предявен. Следва да се отчете обаче притеснението на ищеца за прехраната на семейството му предвид невъзможността да ползва 300 000 лева.

На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за развитието на заболяването. По делото няма доказано трайно психическо или физическо заболяване във връзка с воденото наказателно производство. Стресът, описан в исковата молба по време на целия наказателен процес, включително сериозен социален и психологически дискомфорт, се включва в обичайните презумптивни вреди. Заключението на психолога установява емоционална нестабилност и стрес. Препоръката за работа с психолог е за да избегне психосоматично заболяване, каквото не се наблюдава. Вещото лице преразказва и решението му да отиде да живее далеч от децата му, което също не е потвърдено от свидетел. Заключението на СПЕ може да обоснове по-високо обезщетение във връзка с категоричния извод, поддържан и в с.з. от 25.03.2024 г., че се наблюдава състояние на дисстрес, което налага работа с психолог. По делото няма разпитани свидетели, които да доказват повече от обичайните вреди и продължителния стрес извън установеното от вещото лице.