Определение № 322 от 17.04.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. гр. Добрич, 17.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20243200500179 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение № 287/29.02.2024г. постановена по ч.гр.д. № 652/2024г. по описа на Районен съд гр. Добрич, в частта му с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. С. Й. за вземания в размер на 42.77 лева, претендирано като възнаградителна лихва за периода от 02.08.2022г. до 22.11.2022г. и за сумата над 112.03 лева до пълния претендиран размер от 253.34 лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата, за периода от 03.08.2022. до 22.02.2024г., произтичащи от Договор за паричен заем № 711415/26.07.2022г., сключен между С. С. Й. и „Сити кеш“ ООД.

В жалбата се твърди, че правната и икономическата природа на възнаградителната и законната лихва за забава са напълно различни и неправилно било обвързването, зависимостта между размера на възнаградителната лихва с размера на законната лихва за забава. Лихвите при небанковите институции се определяли от пазарната цена на кредита в сектора, а не от законната лихва. С въвеждането на ограничение за максималния размер на годишния процент на разходите до петкратния размер на законната лихва била преустановена практиката на съдилищата да обявяват за недействителни съглашения за възнаградителна лихва и ГПР, надвишаващи 3 пъти законната такава за просрочени задължения. Аргумент за това били и обсъждането на законодателната промяна. Излагат се аргументи, че уговорката за заплащане на възнаградителна лихва не може да се определи като нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП не могат да бъдат проверявани за неравноправност уговорките между страните, които касаят основания предмет на договора, 1 които са ясни и разбираеми. Не можело да е налице недействителност поради противоречие с добрите нрави за това, което е позволено от закона. По отношение на лихвата за забава се поддържа, че в заповедното производство съдът не е овластен да извършва проверка за правилността на изчисленията на законната лихва за забава.

Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и постановяване на разпореждане за издаване на заповед за изпълнение за претендираното договорно възнаграждение.

Добричкият окръжен съд след преценка на доводите на жалбоподателят и данните по делото приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, чрез процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че уговорената в сключения между страните договор за потребителски кредит възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което тази клауза от договора противоречи на добрите нрави и е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за посочената от заявителя сума в размер на 42.77 лева.

В разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК изрично е предвидено задължение за съда да провери дали искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави и да отхвърли заявлението при констатиране на такова противоречие. В този смисъл заповедният съд не само има право, но е и задължен да извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение на всяко отделно вземане противоречи на добрите нрави.

Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл. 9 от ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

С приемането на разпоредбите на чл. 19, ал.4 и ал.5 ЗПК, в сила от 23.07.2014г. (видно от стенограмата от 30.01.2014г. по обсъждане на проекта ЗИД на ЗПК), се цели избягване възлагането от страна на търговеца на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна-потребителя.

За да възприеме критериите по чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК законодателят е отчел, че размерът на възнаградителната лихва за предоставяне на парични средства на потребителя не винаги е меродавен, тъй като към него могат да се насложат допълнителни разходи-такси, комисионни и други разноски, които увеличават кредитната тежест за потребителя. Именно за да бъде избегната 2 подобна злоупотреба, законодателят е предвидил максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общо оскъпяване на кредита. Задължението на съда да следи за противоречие на договора императивни правни норми, като тези на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК не изключва задължението му да извърши преценка за съответствие на всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на императивна норма, посочила законодателно крайна граница за годишния процент разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК.

Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани в правни норми правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.

Извод за съответствие с клаузите на договора с добрите нрави следва да се извърши въз основа на конкретна преценка на всички условия и обстоятелства по договора. Както правилно е посочено в обжалваното определение, трайната съдебна практика приема като критерии за нарушаване на добрите нрави определянето на размер на възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит надвишаващ трикратния размер на законната лихва. Това разбиране се споделя и от настоящия състав на съда.

Доколкото в процесния договор за потребителски кредит е уговорен размер на възнаградителната лихва надвишаващ трикратно размера на законната лихва към момента на сключване на договора, то правилен е извода на заповедния съд, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 42.77 лева противоречи на добрите нрави и заявлението следва да се отхвърли в тази му част.

Правилно и законосъобразно е обжалваното разпореждане и по отношение отхвърлената част за част от претендираното вземане за обезщетение за забава върху главницата.

Действително по правило заповедното производство не е исково, състезателно и двустранно и съдът издава заповед за изпълнение само въз основа на твърденията на заявителя и без да е необходимо представяне на доказателства за установяване на тези твърдения. В същото време след изменението на ГПК (ДВ бр.100/2019г.) бе предвидено когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива – чл.410, ал.3 ГПК. С оглед въведеното от законодателя служебно задължение при вземания, които произтичат от договор сключен с потребител, съдът да извършва проверка дали твърденията на заявителя и доказателствата, на които се основават съответстват на закона и не е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора, то заповедният съд разполага с правомощия да провери дали претендирания размер на обезщетение за забава съответства на посочените от заявителя главница и период. Присъждането в заповедта за изпълнение на обезщетение за забава в по-висок размер от нормативно установения би довело издаване на заповед за изпълнение в 3 нарушение на императивната правна норма на чл.33, ал.2 ЗПК, според която при забава на дължимите от потребителя плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Обжалваното разпореждане не страда от посочените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане, обективирано в Заповед за изпълнение № 287/29.02.2024г. постановена по ч.гр.д. № 652/2024г. по описа на Районен съд гр. Добрич, в частта му с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. С. Й. за вземания в размер на 42.77 лева, претендирано като възнаградителна лихва за периода от 02.08.2022г. до 22.11.2022г. и за сумата над 112.03 лева до пълния претендиран размер от 253.34 лева, претендирана като обезщетение за забава върху главницата, за периода от 03.08.2022. до 22.02.2024г., произтичащи от Договор за паричен заем № 711415/26.07.2022г., сключен между С. С. Й. и „Сити кеш“ ООД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4