Протокол № 246 от 19.02.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 246 гр. Варна, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. ПЕ. Въззивно гражданско дело № 20263100500125 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:14 часа се явиха:

Въззивникът Б. И. Б., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. С. Д., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемата страна ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно и своевременно призована, представлява се от прок. Ж. Е..

По делото не е върнат отрязък от изпратената на Прокуратурата на Република България призовка, но в информационната система на съдилищата ЕИСС е вписана дата на връчване 04.02.2026 г.

Порок. Е.: По моите данни призовката е връчена на 09.02.2026 г., но не правя възражение за нередовното призоваване.

Адв. Д.: Моля да се даде ход на делото.

Прок. Е.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Б. И. Б. чрез 1 адвокат С. Д. против решение № 3872 от 02.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 662 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск против Прокуратурата на Република България за заплащане на сума над разликата от присъдената от 1 000 лева до претендираната от 10 000 лева, представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на въззивника в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по член 131, алинея 1, точка 12, предложение второ във връзка с член 129, алинея 1 от НК по досъдебно производство № 1150/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Варна, което производството е прекратено частично с постановление от 24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Счита се, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка, но е направил неправилна и непълна оценка на свидетелските показания, неправилен извод за липсата на причинно-следствена връзка за ограничаване възможността на ищеца да упражнява професията си към момента на привличането му в качеството на обвиняем и започване на нова работа, както и доказателства за влошено здравословно състояние. Излага се, че мотивите на решението са противоречиви и необосновани досежно размера на обезщетението, както и липсва цялостен анализ на релевантните доказателства. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд формално е възприел показанията на свидетеля С. Б.а, като изцяло е игнорирал удостоверените чрез тях факти за претърпян тежък психоемоционален стрес на ищеца, влошени семейни отношения и напрежение по време на бременността на съпругата, социална изолация и срив в репутацията на ищеца пред спортната общност, оплаквания от високо кръвно налягане и нервност, пряка загуба на реална професионална възможност за работа като въоръжена охрана. Също така се сочи, че районният съд неправилно е приел, че отнемането на разрешителното за оръжие било действие на МВР, несвързано с обвинението, докато в действителност то е пряка последица от повдигнатото обвинение и от свидетелските показания се установява, че отнетото разрешително е довело до отпадане на конкретно предложение за работа. Излага се, че съдът не е обсъдил множество факти, установени от свидетеля: страх на детето, семейни конфликти, промяна в характера на ищеца, здравословни проблеми, финансово напрежение, които са пряко относими към размера на вредите и необсъждането им представлява самостоятелно съществено процесуално нарушение. Поради това присъденото с решението обезщетение е сериозно занижено и неотговарящо на критерия за справедливост. Съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е формирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост се явява нарушен. Следва да бъде определено такова обезщетение, което в най-пълна степен компенсира обективно доказаните по делото неимуществени вреди и последици, като се изходи и от тяхната интензивност, продължителност и последствия.

2

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на ново, с което да бъде уважен изцяло предявения иск, както и за присъждане на разноски.

Постъпила е и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България против цитиранато по-горе решение, постановено по първоинстанционото дело в частта, с която е осъдена да заплати на Б. И. Б. сумата от 1 000 лева, представляващи обезщетение на претърпени неимуществени вреди, причинени на последния в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по член 131, алинея 1, точка 12, предложение второ във връзка с член 129, алинея 1 от НК по досъдебно производство № 1150/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Варна, което производството е прекратено частично с постановление от 24.04.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.06.2024 г. до окончателното й изплащане; както и да заплати на адвокат С. Д. сумата в размер на 130 лева, представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание член 38, алинея 1, точка 3 от ЗА и на Б. И. Б. сумата от 1 лев, представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса, на основание член 10, алинея 3 от ЗОДОВ.

Във въззивната жалба се излага, че постановеното обезщетение не отговаря на разпоредбата на член 52 от ЗЗД за справедливо обезвъзмездяване. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което искът да бъде изцяло отхвърлен, а в условията на евентуалност – да бъде намален размерът на обезщетението.

Насрещната страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК чрез адвокат С. Д. е депозирала отговор по така подадената жалба, с който оспорва същата и иска да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно и законосъобразно, като се излагат подробни аргументи в тази насока.

Адв. Д.: Поддържаме въззивната жалба, оспорваме отговора, оспорваме и въззивната жалба на въззиваемата страна.

Прок. Е.: Поддържам жалбата, оспорвам отговора и въззивната жалба на насрещната страна.

Адв. Д.: Представям списък на разноски по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

Прок. Е.: Нямаме доказателствени искания.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представеният от процесуалния представител на въззивната страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА по делото представеният от процесуалния представител на въззивната 3 страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.

Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв. Д.: Първоинстанционният съд е направил неправилен анализ и непълна оценка на свидетелските показания. Неправилен е изводът за липсата на причинно-следствената връзка за ограничава възможността на ищеца да упражнява професията си към момента на привличането му в качеството на обвиняем и започване на нова работа, както и доказателства за влошеното здравословно състояние. Противоречиви и необосновани са мотивите на Районен съд - Варна относно размера на обезщетението, като липсва и цялостен анализ на релевантните доказателства.

В пълнота сме изложила своите твърдения във въззивната жалба, поради което моля да саниране първоинстанционното решение.

Прок. Е.: Считам, че изводите и мотивите на съда са правилни и законосъобразни.

Единственото според нас незаконосъобразно е присъденото обезщетение, което според нас е прекомерно и не отговаря на така установеното и прието от съда, а именно, че е не е налице причинно-следствена свръзка между твърдените от ищеца вреди за влошено здравословно състояние, твърдените от него вреди за това, че обвинението му е попречило на кариерно развитие в областта на въоръжената охрана, тъй като видно и от показанията на неговата съпруга същият е работил като таксиметров шофьор няма доказателства да е кандидатствал за въоръжена охрана в периода на 3 месечното обвинение. Няма доказателства мярката подписка по някакъв начин да го е ограничила - същата е най-леката възможна.

Предвид изложеното считам, че размерът на присъденото обезщетение е незаконосъобразен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от 33Д и трайната съдебна практика. Моля Ви същият да бъде намален.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:19 часа.

Председател: _______________________

4

Секретар: _______________________

5