Решение № 7735 от 16.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7735 гр. С-я, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110134558 по описа за 2022 година

Предявени са от „Т-я С-я“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Л. С. С. за сумата от 152,68 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 11.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 23,04 лева, представляваща мораторна лихва за период от 31.12.2019 г. до 02.03.2022 г., сумата от 18,42 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2019 г. до 30.10.2020 г., ведно със законна лихва за период от 11.03.2022 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,58 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2019 г. до 02.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумите;

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсва сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискванията на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ и ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестил разходи за цената на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – магазин, находящ се в магазин, находящ се в гр.

С-я, ул. „Солунска“ № 22, вх. А, за периода от м.11.2019 г. до м.04.2020 г. Ответникът не е заплатил дължимата цена до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на данъчна фактура за доставката, поради което е изпаднал в забава. За сумите е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 13069/2022 г. на СРС, 53 състав. Срещу издадената заповед ответникът - длъжник подал възражение, поради което се претендира установяване на вземанията по заповедта.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Излага съображения, че липсва основание, на което ищцовото дружество да претендира от сумите, с оглед липсата на договор за продажба на топлинна енергия. Твърди, че през имота му не минават никакви тръби.

С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, а в полза на ответника да бъдат присъдените сторените по делото разноски.

1

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Бруната България“ ООД заявява, че не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

За да е основателен иска за главница, в тежест на ищеца е да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия и използвал услугата за дялово разпределение, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.

В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на възникналите в нейна тежест задължения, както и че между страните е налице договорно правоотношение по повод предоставянето на топлинна енергия.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Техем Сървисис“ ЕООД.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.

Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Т-я С-я“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В случая между страните не е налице спор по въпроса, че между тях няма сключен писмен договор, поради което претенцията на ищеца може да се основе единствено на извъндоговорно основание (по арг. от чл. 59, ал. 2 ЗЗД), в случай че са налице посочените по-горе предпоставки от фактическия състав на неоснователното обогатяване.

Обстоятелството, че именно ответника Л. С. през исковия период е собственик на топлоснабдения имот и, че в това си качество именно той е ползвал същия през процесния период, не се оспорва в отговора на исковата молба, поради което още с доклада по делото този факт е обявен за безспорен между страните. Същевременно от страна на ответника не 2 се излагат твърдения топлоснабдения имот да се ползва за битови, а не за стопански нужди.

Ето защо, при съвкупната преценка на доказателствата по делото се налага извод, че ответникът в качеството си на търговец с оглед ползването на стопански обект, е ползвал топлинна енергия за стопански нужди (небитови нужди) по смисъла на цитираните разпоредби.

Съдът намира, че от представените и неоспорени от ответника писмени доказателства – договор за извършване на дялово разпределение, сключен между етажната собственост на сградата и фирмата за дялово разпределение, от приложения протокол от ОС на етажната собственост, се установява, че процесният недвижим имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа. Според приетото по делото заключение на съдебно - техническата експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно и обективно изготвена, на ответника са начислени суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове – Наредба № 16334/06.04.2004 г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна енергия. Вещото лице, изготвило техническата експертиза, е констатирало, че е начислена топлинна енергия само за сградна инсталация. Количеството топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, е определяно въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2004 г. Вещото лице изрично е потвърдило, че в процесния магазин няма радиатори, щранг лири и мивка, поради което и топлинна енергия за топла вода и доставка до имота не са начисляване.

Предвид това настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника, че през исковия период не е осъществена реална доставка на топлинна енергия.

Претендираните от ищеца вземания за главница представляват сума за топлинна енергия за сградна инсталация, която съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ е дължима от всички клиенти в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си. Те остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/25.05.2017г. по тълк. д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.

Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата "доставка на централно отопление". Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010г. по конституционно дело № 15/2009г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик /той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част/, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.

3

Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата – чл. 153, ал. 6 ЗЕ.

В тази връзка е налице и тълкуване от СЕС с решение от 09.12.2019г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, съгласно т. 1 от което член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета /" Директива за нелоялни търговски практики"/, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент – т.е., нормата н а чл. 150, ал. 6 ЗЕ не е в нарушение на общностното право; Съгласно т. 2 от същото решение, член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.