Решение № 31 от 08.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20241100900879 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал.

1, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и възражение за прихващане с правно основание. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът ВИДОНА АД, ЕИК: 128028241 твърди, че с ответника БУЛЕЛЕКТРИКС ООД, ЕИК: 102977857 е бил в трайни търговски отношения по Сочи, че стоката е доставена на получателя и не е заплатена в уговорения срок. От друга страна твърди и наличието на сключен договор за факторинг с трето лице, на 25.01.2013 година, по силата на който доставчикът е прехвърлил включително и това свое вземане /още като бъдещо такова/ по търговската фактура с отложено плащане срещу платеца – ответник. Сочи и че последният е уведомен за цесията на вземането по фактурата, с което той се е съгласил. Поддържа, че по силата на договора за факторинг е получил авансово плащане на процесната фактура, което е възстановил на фактора, въз основа на солидарната си отговорност за вземането по силата на договорна клауза и след като ответникът не е заплатил цената по фактурата в срок.

Поради връщане на авансирана сума от ищеца, ОББ Факторинг ЕООД е цедирал отново вземането по фактурата на ищеца по делото. Сочи, че за обратното прехвърляне са уведомени и длъжника и новия кредитор, с писмо от 17.10.2023 година.

Предвид всички изложено, ищецът намира, че ответникът е задължен към него за цената на доставената стока по фактурата и лихва за забава от падежа, за което сочи и че са правени опити за извънсъдебно уреждане на спора.

Претендира законна лихва и разноски.

Във връзка с отговора на ответника, ищецът възразява, че ответникът е признал вземането със сключеното извънсъдебно споразумение от 18.03.2020 година /представено с исковата молба/, вкл. и писмено, с което е прекъснат давностният срок.

По възражението за прихващане – оспорва наличието на действителен договор за цесия от 19.03.2020 година, както и намира същият, както и уведомлението по чл. 99 ЗЗД да са документи, съставени за целите на процеса и в този смисъл - антидатирани. Сочи, че документите са подписани от името на МКМ БГ ЕООД от лице без представителна власт по 1 отношение на дружеството-цедент и не е налице хипотезата по чл. 301 ТЗ за потвърждаване на тези действия, както и че тези документи са съставени след предявяване на исковете.

Счита, че не е и налице идентичност в субектите по двете правоотношения, от които произтичат насрещните вземания. Прави възражение и вземанията по фактурите, с които ответникът иска да се извърши прихващане, да са погасени по давност.

Ответникът оспорва исковете, като оспорва да е уведомен за обратното прехвърляне на вземането срещу него в полза ищеца, с писмо на фактора от 17.10.2023 година, а твърди това да е станало чак на 15.02.2024 година.

Прави възражение за изтекла погасителна давност само по отношение на вземането за лихва за забава, като намира за приложима кратката погасителна давност, поради това счита всички вземания по чл. 86 ЗЗД за период по-дълъг от три години назад от предявяване на исковата молба за погасени по давност. Оспорва и в извънсъдебното споразумение от 18.03.2020 година да е обективирано признание на дълг от страна на ответника спрямо ищеца.

Прави и евентуално възражение за прихващане със свои насрещни вземания спрямо ищеца, придобити по договор за цесия от 19.03.2020 година с МКМ БГ ЕООД – за главница и лихви по договори за продажба на стоки по описаните в отговора на исковата молба 2 фактури /№ 542 и 543/, като поддържа, че ищецът следва да се счита уведомен по реда на чл.

99, ал. 3 ЗЗД за цесията с подаване на отговора на исковата молба. Счита и че прихващане се допуска и с погасено по давност вземане, тъй като към 17.10.2023 година е могло да се извърши прихващане с непогасено по давност активно вземане на ответника и с възникналото и изпълняемо вече пасивно вземане на ищеца и именно това е релевантният момент за преценка наличието на материалноправните предпоставки за извършване на прихващане.

Изрично настоява, че посоченият договор за цесия е подписан от упълномощено от законния представител на дружеството лице /към датата 05.05.2016 година сочи, че това е бил именно Б.Ц./. Оспорва пълномощното да е оттеглено преди сключване на договора за цесия и изпращане на уведомление за нея, а поддържа да е било прекратено чак след 13.01.2022 година по силата на закона, когато е прекратено и ЕООД. Евентуално поддържа и за приложение на чл. 301 ТЗ, тъй като няма незабавно противопоставяне от новия управител, както и намира, че уведомлението за цесията е извършено, съобразно изискванията на закона, а плащането на цената няма връзка с действителността на сделката и нейното действие. Намира за неоснователно възражението за погасяване по давност на вземанията на ответника срещу ищеца, тъй като счита, че прихващането е могло да бъде извършено, преди погасяването по давност на вземанията.

Възразява в представеното извънсъдебно споразумение да се съдържа признание на ответника за задължение към ищеца, а е поета солидарна отговорност към фактора за задълженията на Видона АД.

По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищецът носи тежест да докаже наличието на облигационни отношения с ответника по договори за търговска продажба, вземанията по които е придобил обратно, след извършване на плащане на получен аванс за тях от фактор – трето лице, по действителен договор за факторинг /като ответникът е сред предвидените в договора за факторинг лица, вземанията по издадените от който фактури с отложено плащане са прехвърлени, съобразно уговореното в договора за факторинг/ и действителен договор за цесия; обратно прехвърляне на вземанията и надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл. 99 ЗЗД. Носи тежест до докаже възражението за погасяване по давност на своите задължения към МКМ БГ ЕООД и моментът, от който същите са погасени по давност.

По възражението за прихващане с правно основание. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал.

2

1, вр. чл. 318 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ответникът носи тежест да докаже верността на съдържанието относно датата на съставяне на представените от него договор за цесия от 19.03.2020 година и уведомление до длъжника по чл. 99 ЗЗД. По възражението за прихващане носи тежест да докаже и съществуване на вземанията срещу ответника, които е придобил от МКМ БГ ЕООД и техния размер, които вземания произтичат от действителни договори за търговска покупко- продажба между доставчика и платеца.

По исковете и възражението по чл. 86 ЗЗД, всяка страна носи тежест да докаже начална дата на забавата и размер на обезщетението за забава. Ищецът носи тежест да докаже и твърденията си за прекъсване на давностния срок по отношение на своите акцесорни вземания за лихва.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и съответно съдът приема за доказани следните обстоятелства: че са били трайни търговски отношения по договори за продажба на стоки, поради което са сключили и договор за продажба на стока по фактура № 5000002368/12.11.2018 година на стойност с ДДС от 28670,98 лева, стоката по който е доставена на купувача и цената не е заплатена нито на ищеца, нито на ОББ Факторинг ЕООД. Не е спорно и сключването на действителен договор за факторинг между ищеца и ОББ Факторинг ООД на 01.11.2013 година, като ищецът е прехвърлил вземането си срещу ответника по процесната фактура, за което ответникът е бил уведомен, не се спори и че като солидарно задължен е върнал аванса, който е получил от фактора за процесната фактура, след което вземането е прехвърлено отново в неговия патримониум. Не се спори и ищецът да е имал задължения към МКМ БГ ЕООД по фактури от 21.11.2018 година и 19.12.20218 година за доставени стоки, които не е заплатил, като цената е именно в размерите, посочени от ответника.

Следователно, установява се, че на 25.01.2013 г. между ищеца (като доставчик) и ОББ ФАКТОРИНГ ЕООД (като фактор) и още три юридически лица – съдлъжници, е сключен договор за факторинг № А00141, регулиран от общи условия. По силата на договореното, доставчикът на стоки с отложено плащане следва да прехвърли на фактора всички свои вземания по фактури за извършени доставки срещу платци, посочени в приложения към договора. За прехвърлянето факторът дължи цена, определена като разлика между стойността на прехвърленото вземане и извършеното от фактора в полза на доставчика авансово плащане по съответната фактура (в размер до 85% от вземането) според уточненията в Раздел Дефиниции на договора и дължимите от доставчика на Фактора такси, комисионни и т.н. Според уговореното, вземанията се прехвърлят в момента на възникването им (чл. 1, ал. 3 Раздел 1), като извършването на авансово плащане от фактора в полза на доставчика обективира съгласието на фактора да придобие конкретното вземане (чл. 1, ал. 4 Раздел 1), а известяването на платеца е задължение за доставчика, като според чл. 3, т. 15 на Раздел 2 той дължи и уведомление по чл. 99 ЗЗД. По делото се установява, че е спазено договореното и по отношение на уведомлението от доставчика към платеца – за извършената цесия и съответно потвърждение от платеца (т. 15 и т. 16), от доставчика към фактора – за потвърждаване на извършената цесия (т. 17). В случая, е видно, че платецът е уведомен и се е съгласил с цесията с изявление, обективирано в писмо от 01.11.2013 година (л. 35).

В чл. 8 на Раздел 1 е предвидена и солидарна отговорност на доставчика заедно с платците спрямо фактора, за пълния размер на непогасените прехвърлени вземания и до окончателното им събиране от фактора. Видно от Приложение № 5 към договора страните са определили ответника „БУЛЕЛЕКТРИКС“ ООД за платец, вземанията на доставчика към когото ще бъдат авансирани от фактора. Последният е и уведомен на 01.11.2013 г. относно прехвърляне на Фактора на всички възникнали и бъдещи вземания от посочената дата, което 3 не е спорно. С изразеното от фактора изрично съгласие да придобие вземането на доставчика срещу платеца, вкл. и по процесната фактура, заплащайки поискания от подавача аванс, то по силата на договора за факторинг е настъпил прехвърлителният ефект на цесията.

Няма спор между страните, че са били обвързани от договор за продажба на стока по фактура № 5000002368/12.11.2018 година на стойност с ДДС от 28670,98 лева, стоката по който е доставена на купувача (обстоятелствата се установят и от доказателствата на л. 11-12 от делото пред ЯОС, а и от заключението по съдебната експертиза) и цената не е заплатена нито на ищеца, нито на ОББ Факторинг ЕООД. Падежът на вземането е посочен във фактурата – 10.02.2019 година. Следователно, за ответника е възникнало задължение за заплащането на тази цена, а съобразно горните обстоятелства е следвало да извърши плащането по сметка и в полза на Фактора. Няма доказателства по делото такова плащане да е извършено нито към Фактора, нито към ищеца. Същевременно се установява, че по процесната фактура, по искане на доставчика е извършено авансирано плащане от страна на Фактора в полза на Доставчика, на 13.11.2018 година на 85 % от нейната стойност, което е получено от ищеца. Следователно, на основание чл. 2, ал. 4, Раздел 1 от договора за него е възникнало солидарно задължение за връщане на авансираната сума, което е и сторено след покана. Сумата е възстановена на Фактора (с плащания съобразно допълнително заключение на вещото лице по задача 1, последното от 29.06.2020 година) и с Уведомление от 17.10.2023 година, като е счел, че във връзка с процесната фактура задълженията на ищеца са погасени, факторът е прехвърлил обратно вземанията по нея на ищеца. По този факт страните не спорят, а напротив ответникът основава предпоставките за възникване на правото му на прихващане именно, приемайки за релевантна за възникване вземането на ищеца тази дата.