Решение № 1123 от 16.09.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1123 гр. Варна, 16.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева

Лазар Василев като разгледа докладваното от Лазар Василев Въззивно гражданско дело № 20223100501922 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 и 7 от ГПК.

Образувано е по жалба, депозирана от адвокат М.М., в качеството му на пълномощник на Н. Д. ХР. с ЕГН ********** – длъжник по изп. дело № 4026 по описа за 2020 г. на ДСИС към РС Варна, с която са оспорени начислените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело, както и е релевирано искане за отмяна на отказа на ДСИ да прекрати изпълнителното производство. В условията на евентуалност се иска намаляване на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя.

Жалбоподателят твърди, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист № 260018/07.01.2022г., издаден по гр.д. № 7509/2020г. по описа на PC - Варна, който обективира вземания за издръжка за минал период в размер на 2 100 лева, за периода от 01.01.2020г. до 01.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 07.07.2020г. до окончателно плащане на задължението, както и вземане в размер на 615 лева, представляващо разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК.

Сочи, че на 13.06.2022г. подал молба с вх. № 10044/13.06.2022г. с която поискал изпълнителното дело да бъде прекратено, поради пълно погасяване на дълга, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, като представил и надлежни доказателства. С молбата длъжникът поискал от съдебния изпълнител и да не 1 бъде присъждано адвокатско възнаграждение в полза на взискателя. Така депозираната молба на длъжника била връчена на взискателя по делото, който възразил срещу прекратяване на делото, както и срещу искането за неприсъждане на адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят сочи, че сумата от 615 лева, представляваща разноски във въззивното производство по в.гр.д. № 1429/2021г., е заплатил на 02.02.2022г. На същата дата заплатил и сума от 2100 лв., представляваща издръжка за минал период за времето от 01.01.2020г. до 01.07.2020г., ведно с лихвата, считано от 07.07.2020г.

Твърди, че изпълнителното дело е образувано след пълното погасяване на дълга, а именно но 04.02.2022г. поради което счита, че изпълнителното производство следва да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и на взискателя не следва да бъдат присъждани разноски в изпълнението.

По отношение на искането му за неприсъждане на адвокатски хонорар на взискателя сочи, че доколкото по делото не са представени доказателства за действителното му заплащане, то и възнаграждението не следва да се присъди. Твърди, че допълнително представеният договор за правна защита и съдействие не съдържа всички изискуеми реквизити, както и че не може да бъде отнесен към определена фактура, тъй като това обстоятелство не е посочено в него.

Жалбоподателят намира, че макар ДСИ да е намалил адвокатското възнаграждение, като е определил такова в размер на 744,50 с ДДС, то същото е завишено и не отговаря на фактическата и правна сложност по делото. В допълнение възразява и срещу начисления ДДС върху възнаграждението, като сочи, че адвокат М.К. Т. не е регистриран по ЗДДС.

В законоустановения срок взискателят е взел становище по наведените оплаквания, в което сочи, че жалбата е недопустима и неоснователна.

Недопустимостта на жалбата взискателят обосновава с твърдението, че посочените в нея оплаквания срещу „незаконно" действие на ДСИ за определяне на разноски в съдебното изпълнение по изп.дело № 4026/2022г. не намират опора в закона - с арг.чл. 435,ал.2, вр. чл.З ГПК. Счита, че сред изрично посочените действия на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване, не попада отказа за прекратяване на делото, както и постановлението за определяне на разноски.

По същество намира жалбата за неоснователна, необоснова, неаргументиране и повърхностна. В тази връзка намира, че длъжникът в нарушение на процесуалните правила е предприел самоуправни действия за осуетяване на заплащането на издръжка на малолетното си дете за изминал период, чрез осъществяването му по принудителен ред в образуваното изпълнително дело, като е ангажирал трето лице, което по банков път и извънсъдебно да погасява задълженията му. Сочи, че по този начин длъжникът е дисквалифицирал целта на съдебното изпълнение и 2 дължимостта на паричните му задължения по изпълнителен лист № 260018 от 02.01.2022г. Освен това взискателят сочи, че в преводния банков документ от 31.01.2022г. на ТБ „ДСК“ АД, не е посочено основанието, че се погасява задължение за издръжка на детето Даниел - именно за минал период.

Предвид изложеното взискателят счита, че длъжникът не е направил пред съдебния изпълнител едно надлежно и валидно волеизявление за изпълнение на своя дълг поради плащане, което да е направено преди датата на образуване на изпълнителното дело, по предписания от закона начин.

Поради това признава, че длъжникът е заплатил само сумата от 615 лв., представляваща съдебни разноски във въззивното производство, но не е погасил паричното си задължение за главница от 2100 лв., присъдена парична сума за издръжка на детето за минал период, ведно с изтеклата законна лихва за забава преди образуване на изпълнителното дело, както и разноските по изпълнителното дело.

По отношение на искането за неприсъждане на разноски в изпълнителни процес сочи, че същото е неоснователно и необосновано.

Твърди, че по делото са налице доказателства за действителното заплащане на възнаграждението, а именно договор за правна защита и съдействие и данъчна фактура.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е администрирал делото, ведно с мотиви за жалбите.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в жалбите и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

На 04.02.2022г. по молба на М. Н. ХР., действаща в качеството си на майка и законен представител на детето Даниел Николаев Х., подадена чрез адвокат М.К., срещу Н. Д. ХР. е било образувано изпълнително дело № 4026/2022г. по описа на ДСИ Варна, за принудително събиране на сумата от 2100 лв., представляваща издръжка за минал период, за времето от 01.01.2020г. до 07.07.2020г. в полза на детето, както и сумата от 615 лв., представляваща разноски във въззивното производство. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 07.01.2022г. на РС Варна.

Видно от молбата, взискателят е поискал новообразуваното дело да бъде присъединено към вече образуваното изпълнително дело № 4044/2021г. по опис на ДСИ при РС Варна, което е образувано между същите страни с предмет съдебно изпълнение на присъдената в полза на детето месечна издръжка.

С изрична молба с вх. № 4211/08.03.2022г. взискателят е уточнил, че желае разделното събиране на вземанията по двата изпълнителни титула срещу длъжника Н.Д..

От представения препис на изп. дело № 4026/2022г. е видно, че на 3

30.05.2022г. длъжникът Н. Д. ХР. е депозирал молба за прекратяване на делото, поради пълното погасяване на дълга. Към молбата са представени извлечение за периода от 01.02.2022г. до 27.05.2022г. на банковата сметка на Димитринка Няголова Колева, както и вносни бележки от 02.02.2022г.

От посочените банкови документи се установява, че на 02.02.2022г.

Димитринка Колева е превела по банкова сметка на М. Н. ХР. сумата от 615 лв. с основание на плащането „разноски по дело 4044 Н. Д. ХР.“, както и сумата от 9100 лв. с основание на плащането „издръжка за дете до 01.02.2022г. Н. Д. ХР.“. Установява се още, че лицето Димитринка Колева е действало по молба на длъжника Н.Х..

Така депозираната молба на длъжника е била изпратена за становище на взискателя по делото, който със Становище с вх. № 10758/24.06.2022г. е изразил несъгласието си делото да бъде прекратено.

С нова молба от 29.06.2022г. длъжникът е поискал от ДСИ да му бъде посочен размерът на задължението по делото, както и е изразил становище, че задължението му за издръжка за минало време следва да се счита за погасено с плащането на сумата от 9100 лв., доколкото същото е по-старо от задължението му за месечна издръжка.

От приложени по делото справки за размер на задължението се установява, че съдебният изпълнител е приел като извънсъдебно платена сумата от 9100 лв. От нея е отнесъл сума в размер на 8819,80 лв. за погасяване на задължение по изп. дело № 4044/2021г. по описа на ДСИ, а остатъчната сума от 280,20 лв. е отнесъл към настоящото изпълнително дело.

От преписа на изпълнителното дело се установява, че с Разпореждане от 13.07.2022г. съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство с мотива, че дългът не е погасен, както и че взискателят не е изразил съгласие за прекратяване на производството.

За така постановеното разпореждане на ДСИ е било изпратено съобщение на длъжника, в което обаче е посочено, че искането му за прекратяване на делото е оставено без движение. Същото е получено на 18.07.2022г.

С Постановление от 19.07.2022г. ДСИ е определил разноски дължими от длъжника - адвокатски хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело в размер на 744,58 лв. Същото е връчено на длъжника чрез процесуалния му представител на 29.07.2022г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата, депозирана от адвокат М., в качеството на пълномощник на длъжника по делото Н.Х., е подадена в законоустановения срок. Същата изхожда от активно легитимирано лице и е против актове на съдебен 4 изпълнител, подлежащи на обжалване – арг. от чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ГПК. Предвид това възражението на взискателя, че атакуваните актове на съдебния изпълнител не подлежат на обжалване, не е основателно. За жалбоподателя е налице и правен интерес, поради което жалбата е процесуално допустими и следва да бъде разгледана по същество.

Относно искането за прекратяване на производството:

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

Между страните в настоящото производство не е спорно, че изпълнителното дело срещу Н.Х. е образувано за събиране на посочените в изпълнителен лист от 07.01.2022г. на РС Варна суми, а именно сумата от 2100 лв., представляваща издръжка за минал период, за времето от 01.01.2020г. до 07.07.2020г. в полза на детето Даниел Николаев Х., чрез неговата майка и законен представител М. Н. ХР., както и сумата от 615 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

От представените по делото доказателства се установи, че изпълнителното производство е образувано на 04.02.2022г. по молба на М. Н.

ХР., в качеството на майка и законен представител на детето Даниел, за събирането на посочените в изпълнителния лист суми.

По делото е установи, че на 02.02.2022г. длъжникът е заплатил чрез трето лице (Димитринка Колева) по сметка на М. Н. ХР. сумата от 615 лв. – разноски във въззивното производство. Това обстоятелство не е спорно между страните, доколкото взискателят е признал, че това задължение е погасено с плащането от горепосочената дата.

Установи се още, че на на 02.02.2022г. длъжникът е заплатил чрез трето лице (Димитринка Колева) по сметка на М. Н. ХР. сумата от 9100 лв., като за основание за плащането е посочено „издръжка за дете до 01.02.2022г.“ Спорен между страните остава въпросът дали с плащането на сумата от 9100 лв. длъжникът е погасил задължението от 2100 лв. по изпълнително дело № 4026/2022г. или е погасил дълга си по изп. дело № 4046/2021г. по описа на ДСИ Варна.