Определение № 333 от 14.07.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Пловдив, 14.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20265000500320 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№15038/22.04.2026 г., подадена от В. Д. Б., чрез адв. Д. Г., срещу протоколно определение от 15.04.2026 г. по протокол рег.№806/17.04.2026 г. по в.гр.д.№234/2026 г. на ОС – Пловдив, с което е върната, като просрочена, въззивна жалба вх.№132666/29.12.2025 г., допълнена с допълнение вх.№133043/30.12.2025 г., подадена от В. Д. Б. против Решение №3582/16.07.2025 г. по гр.д.№15267/2023 г. на РС – Пловдив. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че срокът за обжалване на решението на РС – Пловдив е започнал да тече за В. Д. Б. на 23.09.2025 г., когато решението е било връчено на процесуалния му представител адв. Г., която е с ограничени представителни права в рамките на първоинстанционното производство. През месец ноември, 2025 г., при опит за връчване на въззивната жалба на насрещната страна, адв. Г. писмено е уведомила съда, че няма връзка с клиента и съдебният адрес следва да се счита този на страната. Самият В. Б. също е направил изявление в този смисъл, предвид снемане на пълномощията на адвокатското дружество, и е посочил изрично, че желае съобщенията и призовките да му бъдат връчвани на постоянния му адрес.

Впоследствие съобщението с препис от въззивната жалба на насрещната страна е връчено на В. Б. лично на 16.12.2026 г., и същият е депозирал въззивна жалба на 29.12.2025 г., която е подадена в срока за подаване на насрещна въззивна жалба. Същата има характер на насрещна въззивна жалба, и съдът е следвало да я приеме като такава с оглед на нейното съдържание, а не да я връща като просрочена, формално изхождайки само от озаглавяването й като „въззивна жалба“. Настоява обжалваното определение да бъде отменено, като се приеме, че подадената от Б. жалба има характер на насрещна въззивна жалба по чл.263, ал.2 от ГПК и като такава, е подадена в срок, като се върне делото на ОС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на насрещната въззивна 1 жалба по същество. При условията на евентуалност, в случай че се приеме, че въззивната жалба е просрочена, се прави искане за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение, поради нередовно уведомяване на страната.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител с пълномощно за всички инстанции на л.101 от делото на ПОС, частната жалба е приведена в съответствие с изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на частна жалба вх.№20847/04.06.2026 г., подаден от Г. Б. Б., чрез адв.М. Ч., надлежно упълномощена за всички инстанции с пълномощно на л.246 от делото на ПРС. Поддържа се становище за неоснователност на частната жалба и се настоява да се остави без уважение. Сочи се, че в кориците на първоинстанционното дело е налично упълномощаване на адвокатското дружество, в което страната е посочила изрично волята си всички съобщения и призовки да се връчват на адреса на пълномощника гр. Пловдив, ул.“***“ №28, ет.1, оф.5, който се счита упълномощен да ги приеме. В преупълномощаването на адв. Г. изрично е посочено, че същата е упълномощена да получава от името на клиента информация и документация по всички съдебни дела и административни преписки, по които клиентът е страна. Постановеното решение на ПРС е връчено на В. Б. чрез процесуалния му представител адв. Г. на 23.09.2025 г., като преди тази дата няма данни по делото за оттегляне или отказ от упълномощаването. За подадената въззивна жалба от Г. Б. е изготвено съобщение до Б., чрез процесуалния му представител адв. Г.. В разписката към съобщението същата е записала на 11.11.2025 г., че моли съобщението да се връчи лично на страната на постоянния или настоящ адрес, тъй като няма връзка със страната и пълномощията й са ограничени в рамките на първоинстанционното производство. Ден по-рано, на 10.11.2025 г. адв. Г. е депозирала молба по делото, че е налице „оттегляне на съдебния адрес“. Съгласно чл.38, ал.1 от ГПК, връчването на съобщения до страната се извършва на посочения по делото адрес, а по делото няма друг посочен адрес на Б., освен съдебният адрес на адвоката.

Съгласно чл.51, ал.2 от ГПК, адвокатът няма правна възможност да откаже получаване на съобщение, изпратено до клиента му. По тези съображения се настоява да се приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ГПК и съобщението да се счита за редовно връчено на 11.11.2025 г., която е била приложена и от първостепенния съд. На 26.11.2025 г., след изтичане на срока за отговор на въззивната жалба, е депозирана молба вх.

№122652/26.11.2025 г., подадена от В. Б., в която същият за пръв път излага данни, че е оттеглил пълномощията от упълномощеното адвокатско дружество на дата 15.10.2025 г., и посочва нов съдебен адрес. В същата молба В. Б. заявява, че е запознат със съдебното решение. Поддържа се, че срокът за отговор на въззивната жалба е започнал да тече за В. Б. на 11.11.2025 г. и е изтекъл на 25.11.2025 г., поради което жалбата на В. Б. е подадена и извън срока по чл.263, ал.2 от ГПК. Повторното връчване на В. Б. на въззивната жалба, подадена от Г. Б., е необосновано дадена от съда непоискана от страната, повторна възможност за 2 предприемане на процесуални действия. По отношение на искането за възобновяване на срока, съгласно чл.64, ал.2 от ГПК, се настоява, че същото е необосновано и неоснователно, и се иска да се остави без уважение. Настоява се за оставяне без уважение на частната жалба. Заявява се искане за присъждане на разноски.

В изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалвания съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата от закона форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта на образуваното пред него производство при всяко положение на делото, поради което е допустим. По правилността на обжалваното определение, съдът намира следното:

Съдебното производство пред първостепенния съд, по гр.д.№15267/2023 г. на ПРС, е образувано по Искова молба вх.№94341/19.10.2023 г., подадено от ищеца В. Д. Б., чрез адвокат Д. Г., с посочен в исковата молба постоянен адрес на ищеца: село ***, община С., и посочен съдебен адрес за връчване на призовки и съобщение – адреса на кантората на адв.

Г.: гр. Пловдив, ул.“***“ №28, ет.1, оф.5 чрез адв. Г.. Към исковата молба е приложено упълномощаване от ищеца /на л.7/ на „Адвокатско дружество С. и Г.“ да осъществи процесуалното представителство на ищеца пред Районен съд – Пловдив, като изготви и подаде исковата молба, и извършва всички процесуални действия пред РС – Пловдив. В пълномощното изрично е посочено, че всички съобщения и книжа следва да се връчват на адреса на адвокатското дружество: гр. Пловдив, ул.“***“ №28, ет.1, оф.5. Представено е и преупълномощаване от адвокатското дружество на адвокат Г. да осъществи процесуалното представителство на В. Д. Б. пред Районен съд Пловдив. До постановяване на съдебното решение адвокат Г. е извършвала процесуални действия от името на ищеца, включително в последното открито съдебно заседание по делото.

Обжалваното с върнатата въззивна жалба Решение №3582/16.07.2025 г. по гр.д.№15267/2023 г. на ПРС е било връчено на В. Д.

Б., чрез процесуалния му представител адвокат Д. Г., на адрес: гр. Пловдив, ул.“***“ №28, ет.1, на 23.09.2025 г., като видно от разписката на л.252 от делото съобщението за изготвяне на решението, ведно с препис от решението, е получено лично от адвокат Д. Г., като при получаването същата не е направила забележки. Впоследствие от същата е депозирана Молба вх.№115861/10.11.2025 г. /на л.253/, с която се прави изявление за оттегляне посочения по делото съдебен адрес, като занапред призовките и съобщенията да бъдат изпращани лично до страната В. Б., на неговия постоянен или настоящ адрес. На 09.10.2025 г. по делото е постъпила Въззивна жалба вх.№104175/09.10.2025 г., подадена от насрещната страна Г. Б.. Препис от същата е изпратен за връчване на В. Д. Б., чрез процесуалния му представител адвокат Г., на посочения по делото съдебен адрес: гр. Пловдив, ул.“***“ №28, ет.1. Преписът от въззивната жалба е върнат с извършено на 11.11.2025 г. отбелязване в разписката на изявление на адвокат Г.: „Моля да се връчи на страната на постоянния или настоящ адрес, лицето е с пълномощия само за първ инстанция, нямам контакти със същото в момента“. С резолюция от 12.11.2025 г. на администриращия съдия, съобщението е прието за редовно връчено на адвокат Г. на 11.11.2025 г., на основание чл.51, ал.2 от ГПК.

3

Впоследствие е постъпила Молба вх.№122652/26.11.2025 г., подадена лично от В. Б., в която уведомява съда, че след постановяването и получаването на решението по делото, е оттеглил пълномощията за представителство и защита от „Адвокатско дружество С. и Г.“, считано от 15.10.2025 г. Посочва нов съдебен адрес за получаване на съобщения и книжа по делото, а именно: с. П., община Р., обл. Пловдив, ул.“О.“ №15. В молбата е направено изявление, че до подаването на молбата той не е получил никакви документи по делото. С разпореждане от 01.12.2025 г. администриращият съдия е указал да се извърши ново връчване на В. Б. на препис от въззивната жалба на Г. Б., на посочения нов съдебен адрес. Новото връчване на препис от въззивната жалба на Г. Б. е осъществено на 16.12.2025 г., на новия посочен от В. Б. съдебен адрес, като съобщението с препис от въззивната жалба е връчено чрез кмета на с. П., лично на В. Б.. На 29.12.2025 г. е била депозирана от В. Б. Въззивна жалба вх.

№132666/29.12.2025 г. срещу решението на първостепенния съд в отхвърлителната му част.

Постъпил е и документ с вх.№133043/30.12.2025 г., именуван „Въззивна жалба и Отговор на подадена въззивна жалба вх.№104174/09.10.2025 г.“, подаден от В. Б., чрез пълномощник адв. Д. Г., като по делото е депозирано впоследствие и ново упълномощаване директно на адв. Д. Г. /на л.101/, считано от 29.12.2025 г., за производството пред Окръжен съд – Пловдив.

При тези установени по делото обстоятелства, настоящият състав на съда намира за неоснователни релевираните от частния жалбоподател оплаквания за нередовно връчване на В. Б. на съдебното решение №3582/16.07.2025 г. по гр.д.№15267/2023 г. на ПРС, чрез адвокат Г., на дата 23.09.2025 г. Към посочената дата 23.09.2025 г. адвокат Г. е била редовно преупълномощена от „Адвокатско дружество С. и Г.“ да осъществява процесуалното представителство на В. Б. пред първостепенния съд, като в обхвата на упълномощаването за първоинстанционното производство са включени и правомощията за получаване на постановеното от първостепенния съд решение по предявения иск. Получаването на крайния съдебен акт, постановен от първостепенния съд, с който същият съд се произнася по предявения иск, е процесуално действие, което е част от първоинстанционното производство. Ето защо, извършеното връчване на постановеното първоинстанционно решение на В. Б., чрез процесуалния му представител адвокат Г., на посочения с исковата молба съдебен адрес на страната, съставлява редовно връчване, което е поставило началото на срока за обжалване на първоинстанционното решение, който е изтекъл за тази страна на 07.10.2025 г. /вторник, присъствен ден/.

Не е налице обаче редовно връчване на препис от въззивната жалба вх.

№104175/09.10.2025 г., подадена от насрещната страна Г. Б., на адвокат Г., извършено на 11.11.2025 г. Процесуалните действия по подаването на въззивна жалба, както и по получаване на въззивната жалба на насрещната страна, са част от въззивното производство, независимо, че се осъществяват от първостепенния съд, който осъществява администрирането на въззивните жалби. Следователно, към 11.11.2025 г. е бил изчерпан обема на пълномощията на „Адвокатско дружество С. и Г.“ да представлява В. Б. в производството по делото, както и да получава от негово име съдебни книжа, а съответно - 4 и преупълномощаването на адвокат Г., осъществено от същото адвокатско дружество.