Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 232 от 14.01.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10805/2024
Вид
Решение № 232
Подписан
14.01.2026
В сила
14.01.2026
Състав
Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова, ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 116, б. "в" · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12, ал.1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100510805 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20121011 от 19.04.2024г., постановено по гр.дело №59762/2020г. по описа на СРС, ГО, 127 с-в, е отхвърлен предявения от ищцата Л. Б. Х. с ЕГН:********** срещу ответника „БАНКА ДСК“АД с ЕИК:121830616, отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 400,01 лева- главница, сумата от 23,80 леванаказателна лихва за периода от 28.10.2013г. до 13.02.2014г. и сумата от 125 лева- разноски по делото, за които суми в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№8083/2014г. по описа на СРС, 82 състав, както и сумата от 1229,20 лева- главница, сумата от 65,83 лева договорна лихва за периода от 25.07.2013г. до 13.02.2014г., сумата от 46,69 лева - наказателна лихва за периода от 25.10.2013г. до 13.02.2014г., сумата от 60 леватакси по заема и сумата от 130,66 лева- разноски по делото, за които суми в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№8084/2014г. по описа на СРС, 45 състав. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника- „ЕОС МАТРИКС“ЕООД с ЕИК:131001375.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищцата Л. Б. Х.. Жалбоподателката поддържа, че петгодишната погасителна давност е изтекла в нейна полза преди образуване на второто изпълнително дело, а ответникът не доказал при условията на пълно и главно доказване, съгласно 1 разпределената му доказателствена тежест, че е бил активен взискател и е инициирал изпълнителни действия чрез запори на нейни вземания и сметки. Твърди, че погасителната давност не се прекъсва от изпълнително действие, извършено след настъпила перемпция но изпълнително дело, тъй като перемирането на изпълнителното производство представлява абсолютна процесуална пречка за извършване на изпълнителни действия, поради което извършените изпълнителни действия след настъпила перемпция се обезсилват и последиците им се заличават с обратна сила. Според жалбоподателя това означава, че както извършени от съдебния изпълнител, така и поискани от взискателя изпълнителни действия след перемиране на изпълнителното дело, не са валидни, тъй като не пораждат действие и съгласно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, не водят до прекъсване на давността. Оспорва обратното разбиране като твърди, че няма как да са валидни действия, извършени след перемпцията и тези действия да доведат до прекъсване на давността за вземането, а разграничаване на „валидна молба за извършване на действия“ от „валидно изпълнително действие“ по отношение на ефекта им спрямо давността е неоснователно. Според жалбоподателя взискателят има задължение да следи за законоустановения срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и в случай, че същият е изтекъл, да иска образуване на ново изпълнително дело, по което да се извършват поисканите от него изпълнителни действия. Претендира отмяна на решението на СРС и уважаване на предявения иск изцяло, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият ответник „Банка ДСК"АД, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна и моли решението на СРС да бъде потвърдено, като излага съображения в унисон с мотивите на първостепенния съд за наличие на действия, прекъсващи и спиращи теченето на давностния срок. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Третото лице- помагач на страната на ответника „ЕОС Матрикс“ЕООД е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Твърди, че погасителната давност не е изтекла предвид поради прекъсването и спирането и. претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

2

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са правилно възприети от първостепенния съд въз основа на представените и приети по делото доказателства, подробно описани в обжалваното решение, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги преповтаря изцяло и тук.

Изпълнителните дела са образувани въз основа на изпълнителен лист от 26.02.2014г. и изпълнителен лист от 06.03.2014г. Следва да се отбележи, че изпълнителните производства са образувани срещу наследодателя на ищцата и длъжник по издадените изпълнителни листовете В.Б.В., който впоследствие е починал и на негово място е конституирана ищцата Л. Б. Х. като единствен законен наследник. Първоначално образуваните изпълнителни производства са прекратени с постановление на съдебния изпълнител от 16.09.2020г. на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК, след което взискателятответник е инициирал нови производства - изп.д.№20208440402174 и изп.д.

№20208440402175 по описа на ЧСИ С.Я.. Между страните не се спори, че приложима в случая е общата петгодишна погасителна давност. Спорен е въпросът дало по отношение на вземанията на ответника е изтекла тази погасителна давност, предвид евентуални и твърдени от последния прекъсвания и спирания на същата.

В случая давността относно вземанията по изпълнителните листове е прекъсната с подаване на молбата за образуване на изп.д.№1758/2015г. и изп.д.№1794/2015г. на 11.05.2015г. и 14.05.2015г., след което отново с налагане на възбрана върху недвижим имот на 17.09.2015г. и на запор върху банкови сметки на 18.10.2017г. Както правилно е отбелязал и първостепенния съд, не е необходимо предприетото действие да е успешно, за да се прекъсне давността. Без значение също така е и дали съдебният изпълнител е предприел същински действия в изпълнение на отправено от кредитора искане, тъй като давността е санкция за пасивното поведение на взискателя, а не на съдебния изпълнител. Когато кредиторът отправи искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, бездействието на съдебния изпълнител няма за последица изтичане на давностен срок, доколкото взискателят е бил активен.

Давността е отново прекъсната с образуването на изпълнителни дела №№2174 и 2175 от 2020г., тъй като молбите на взискателя съдържат искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи. След съединяването на двете производства давността е прекъсната на 28.10.2020г. с налагането на запор върху банкова сметка на длъжника в „ЦКБ" АД и на 26.11.2020г. с налагане на възбрана върху недвижим имот на длъжника, а на 05.05.2022г. взискателят е поискал налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника. След това е насрочен опис на движими вещи на длъжника на 07.07.2022г., а на 07.12.2022г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника отново в „ЦКБ“АД и „БАНКА ДСК“АД. На 03.07.2023г. взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи, а на 3

15.08.2023г. е насрочен опис и оценка на движимо имущество на длъжника.

Съгласно чл. 116, б. "в" от ГПК давността са прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Всяко едно от гореизброените изпълнителни действия е прекъсвало давността за вземането по отношение на ищцата, като от последното такова действие до предявяването на иска не е изтекла петгодишната давност за вземанията, чиято недължимост е предмет на предявения иск по чл. 439 от ГПК.

Относно въведените и поддържани във въззивната жалба доводи за настъпила в хода на изпълнителното производство перемпция следва да се посочи, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК погасява само упражненото от взискателя по съответното изпълнително дело сезиране въз основа на процесуалното му право да иска изпълнение. Прекратяването на изпълнителното производство на това основание не погасява правото да се започне ново изпълнително производство, ако изпълняемото право още съществува, защото прекратяването не погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание. С оглед на това, и в случаите, когато след настъпилата по силата на закона перемпция по силата на закона от взискателя е направено искане за предприемане на изпълнителен способ, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува искането на взискателя в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. С оглед на това въпросът дали конкретното изпълнително производство е перемирано, е неотносим към преценката за погасяване по давност на вземането, предмет на 4 принудителното изпълнение, при предявен иск по чл. 439 от ГПК.

Предвид гореизложеното решението следва да бъде потвърдено като правилно.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата не е направил разноски и е бил защитаван от юрисконсулт, поради което и предвид установената ниска фактическа и правна сложност на спора следва да му се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 100 лева /51,12918 евро/.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20121011 от 19.04.2024г., постановено по гр.дело №59762/2020г. по описа на СРС, ГО, 127 с-в.