Решение № 20 от 10.03.2021, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. гр. Хасково , 10.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Гражданско дело № 20205640101540 по описа за 2020 година

Производството е образувано по искова молба подадена от „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“), ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Илинден“, ул. „Кукуш“ № 1 против Т. Й. Е., ЕГН **********, с адрес ******.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен договор с № 502966305 от 11.01.2017г., имащ характер на рамков. Договорът имал за предмет предоставянето на електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане, като различните услуги били предоставяни въз основа на допълнителни индивидуални договори или приложения към рамковия договор. По силата на рамковия договор били сключени приложение № 1 от 11.01.2017г., с което се предоставяла абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ****** с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лева с ДДС и с отстъпка в размер на 35 % за срок от 24 месеца, тоест до 11.01.2019г. и второ приложение № 1 от 11.01.2017г., с което се предоставяла абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер ******* с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лева с ДДС и с отстъпка в размер на 35 % за срок от 24 месеца, тоест до 11.01.2019г. Между страните бил сключен и договор за продажба на изплащане от 13.01.2017г. с предмет мобилен апарат “SAM Galaxy S7 Black MAT 25”. Договорът бил сключен за срок от 23 месеца, като били уговорени една първоначална и 23 месечни вноски всяка в размер на 44,50 лева. Договорът за продажба на изплащане бил сключен във връзка с първото приложение № 1 от 11.01.2017г. към рамковия договор, тъй като устройството било в пакет с мобилната услуга за SIM карта с телефонен номер ******. В договора за продажба на изплащане било предвидено, че при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски, настъпва предсрочна изискуемост и всички вноски са дължими, а договорът се смята за прекратен от издаване на фактура за тези вноски. Останалите услуги ползвани от ответницата, извън тези по посочените тарифни 1 планове, се таксували по ценоразпис на мобилния оператор, който бил посочен в отделно приложение и бил достъпен на интернет адреса на оператора.

Ищецът твърди, че за периода от 13.02.2017г. до 12.07.2017г. били издадени фактури на обща стойност 1265,19 лева, от които 241,69 лева за електронни съобщителни услуги (месечни абонаменти такси и мобилни услуги извън тях) и 1023,50 лева за месечни вноски за предоставени продукти на изплащане, като единствено по фактура № 356357216 от 12.07.2017г. вземането било частично погасено, поради което претендира остатъка в размер на 9,84 лева от дължимата сума за месечни абонаменти такси за мобилен номер ****** и ******* и мобилни услуги извън тях.

По силата на общите условия, приложими към горепосочените договори, заплащането на услугите и продуктите се извършвало въз основа на месечна фактура, като абонатът имал 15-дневен срок за заплащането й преди вземането да стане изискуемо.

Поради неизпълнение в срок на горепосочените задължения ищецът счита, че има право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата следващата датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите (01.03.2017г.) до 24.03.2020г. в размер на 347,53 лева.

Ищецът твърди, че договорът между страните се считал за едностранно прекратен – чл. 54.12 от общите условия. Между страните било уговорено, че ако абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или вина на абоната преди изтичането на срока за ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване, като максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване на договора не можел да надхвърля сбора от три месечни абонаментни такси по техния стандартен размер без отстъпка и без ДДС. При предсрочно прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги по вина на абоната се дължало и възстановяване на стойността на отстъпката от пазарната цена на крайното устройство, предоставено в пакет с прекратения договор.

Ищецът счита, че са настъпили предпоставките за дължимост на описаните неустойки, поради което твърди вземане в размер на 59,97 лева неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ******, на 37,26 лева неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга за SIM карта с телефонен номер ******* и на 601,97 лева неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство “SAM Galaxy S7 Black MAT 25”.

На 31.03.2020г. бил депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК против ответницата Т. Й. Е. за сумите от 1265,19 лева –главница, 699,20 лева – неустойка, 347,53 лева – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 01.03.2017г. до 24.03.2020г., законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и 420,44 лева – съдебни разноски, от които 47,34 лева – държавна такса и 373,10 лева – адвокатско възнаграждение. Заявлението било уважено със заповед № 444 от 23.06.2020г., издадена по ч.гр.д. № 728 по описа за 2020г. на РС-Хасково. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответницата възразила срещу заповедта, поради което и в изпълнение на дадени от заповедния съд указания по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът предявявал настоящите установителни искове за съществуването на вземанията по издадената заповед.

В съдебно заседание, ищецът не се представлява. Не се явява и упълномощеният 2 процесуален представител. Депозирана е молба, с която исковите претенции се поддържат и се моли за постановяване на решение, с което същите да бъдат уважени. Ведно с молбата е депозиран списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Релевира се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на искова молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни.

Ответницата оспорва фактическите твърдения на ищеца, като посочва, че между тях не е имало договорни отношения и не е подписвала договор за предоставяне на телекомуникационни услуги и договор за продажба на изплащане. Също така твърди, че никога не е получавала предмета (мобилен апарат) по процесния договор за продажба на изплащане и същият не е бил във владението й.

Ответницата оспорва всички подписи, за които се твърди да са положени от нея върху представените от ищеца документи. В отговора на исковата молба се твърди, че неоснователността на исковете се извеждала не само от липсата на договорни правоотношения между страните по делото, но и от погасяването по давност на задълженията, обективирани във фактура № 347892681 от 13.02.2017г. и фактура № 349681388 от 13.03.2017г.

В съдебно заседание ответницата не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения ред, по който се предявяват исковете, обуславящ исковото производство като продължение на развилото се заповедно такова, е необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Поради постъпило възражение съдът е разпоредил да се укаже на заявителя да предяви иск в едномесечен срок и да представи доказателства за това, като е посочил последиците от неизпълнение на задължението. Разпореждането на съда е изпратено на заявителя по електронен път на 06.07.2020г., следователно последният ден от срока за подаване на възражение е бил 06.08.2020г. – арг. чл. 60, ал. 3 от ГПК. Настоящата искова молба е с вх. рег. № 12508 от 07.08.2020г., но същата е подадена по пощата на 05.08.2020г., видно от пощенското клеймо на пощенския плик. Съглано чл. 62, ал. 2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Същевременно препис от исковата молба е представен с нарочна молба с вх. рег. № 260002 от 07.08.2020г. по ч.гр.д. № 728 по описа за 2020г. на РС-Хасково.

Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право. Налице е пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсените със заповедта парични вземания и предявените такива с исковата молба. Едновременно с това ищец в настоящото производство е заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи обоснован извод, че исковете са допустими.

За да бъдат те основателни, е необходимо при условията на пълно и главно доказване да бъде установено от ищеца наличието на следните материални предпоставки /юридически факти/ - валидното възникване на твърдените облигационни правоотношения, изпълнението на задълженията по сключените договори, приемането на изпълнението, изискуемостта и размера на претендираните вземания за главница и за обезщетение за забава, както и, че 3 страните са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор следва да бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на потребителя, прекратяване на договорите, изискуемостта и размера на неустойките .

По отношение на претендираните вземания за доставени далекосъобщителни услуги:

От представените писмени доказателства договор № 502966305 от 11.01.2017г., приложение № 1 към договор № 502966305 от 11.01.2017г., второ приложение № 1 към договор № 502966305 от 11.01.2017г., приложение № 3 към договор № 502966305 от 11.01.2017г. и общи условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE се установява, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът предоставя на ответника електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, като всяка избрана от ответника услуга или пакет от услуга в това число срок на ползване ценови условия се описват приложения, представляващи неразделна част от договора. Видно от представените по делото писмени доказателства между страните са сключени три броя приложения. Съгласно първото ищецът се е задължил да предоставя на ответника описаните в приложението далекосъобщителни услуги за телефонен номер ****** с месечна абонаментна такса в размер на 23,99 лева с ДДС и с отстъпка в размер на 35 % за срок от 24 месеца, тоест до 11.01.2019г., според второто - да предоставя далекосъобщителни услуги за телефонен номер ******* с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лева с ДДС за срок от 24 месеца, тоест до 11.01.2019г., а с приложение № 3 страните са регламентирали цените за допълнителни електронни съобщителни услуги, които ответницата можело да активира по всяко едно време чрез всеки от същестуващите канали за обслужване на клиенти на „А1 България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД).

Сключеният между страните договор за предоставяне на мобилни услуги има характерът на едностранна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, тъй като е сключен от търговец и е свързан с упражняваното от него занятие. Следователно приложими са рапоредбите на търговския закон. Съгласно чл. 298 от ТЗ търговецът може да установи отнапред общите условия за сключваните от него сделки, като те стават задължителни за другата страна, когато тя писмено е заявила, че ги приема. В сключения между страните договор № 502966305 от 11.01.2017г. изрично е посочено, че потребителят е запознат и е съгласен с приложимите общи условия. Представена е декларация към приложение № 1 от 11.01.2017г, с която отново ответникът е декларирал, че се е запознал и се съгласява с приложимите общи условия и такива са му били представени.