Решение № 99 от 21.05.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Габрово, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20264200500139 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „А1 България“ ЕАД срещу постановеното решение по гр.д.№383/2024г. на РС-Габрово.

Жалбоподателят е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.422 ГПК е отхвърлен за сумата от 76.04 евро главница за периода 26.02.2021 г. – 25.06.2021г.; сумата от 19,86 евро мораторна лихва; сумата от 3,16 евро такса за периода 26.02.2021 – 25.06.2021 г. и сумата от 0,80 евро мораторна лихва.

Във въззивната жалба са наведени доводи ,че неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано абонатът да се е запознал с ОУ, приложими към подписания договор. Прави се позоваване на чл.4.4 от договора. Оспорва се ищецът да е неизправна страна по процесния договор. Твърди се , че договорът е преминал в безсрочен след 14.02.2021 г. Същият е прекратен на основание чл.54,12 от ОУ. От приетите по делото експертизи е установено , че процесните услуги са доставени и какъв е размерът на дължимите суми.

Претендира се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и уважена исковата претенция за сумата от 76.04 евро главница за периода 26.02.2021 г. – 25.06.2021г.; сумата от 19,86 евро мораторна лихва; сумата от 3,16 евро такса за периода 26.02.2021 – 25.06.2021 г. и сумата от 0,80 евро мораторна лихва.

1

Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. В с.з. процесуалният представител на ответника е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба.

Постановеното от първоинстанционния съд решение по гр.д.№383/2024 г. по описа на РС-Габрово е валидно и допустимо в обжалваната му част.

От данните по делото се установява, че първоинстанционното производство е образувано по предявен иск по чл.422 ГПК от „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД срещу Н. Р. У. за признаване за установено дължимостта на вземанията по издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№66/2024 г. на РС-Габрово.

Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявения иск по чл.422 ГПК, като е приел, че ответникът не дължи заплащане на абонаментни такси, тъй като представените по делото ОУ не са подписани от него и ищецът не е доказал , че абонатът е бил запознат с тях . Ответникът не се е съгласявал с клаузата на чл.54 от ОУ, даваща право на оператора едностранно да преустанови достъпа до предоставените услуги. Като е ограничил едностранно предоставените услуги по сключения с ответника договор , ищецът е престанал да изпълнява договорните си задължения , поради което и не му се дължи насрещна престация под формата на заплащане на абонаментни такси за периода ограничаването и спирането на услугата. след

Направените във въззивната жалба възражения относно необосноваността на приетото от първоинстанционния съд, че ищецът „А1 България“ЕАД е бил неизправна страна по процесния договор, са основателни.

Както в исковата молба, така и в заявлението по чл.410 ГПК и уточняващата молба вх.№2421/22.03.2024г. , ищецът се е позовал на договорно правоотношение между страните , възникнало по сключен договор на 14.02.2019г. с подписано Приложение №1 за пакет услуги интернет и телевизия с план „А1 Разширен 25“, за срок от 24 месеца. Твърди се ,че по договора за електрони съобщителни услуги ответникът дължи за периода 26.02.2021 г. 25.06.2021 г. по издадени фактури - индивидуализирани в табличен вид, общо сумата от 148,73лв., формирана от месечни такси и сумата от 38,85 лева лихва за периода от датата на падежа на всяка от фактурите до 10.01.2024г.; такса за събиране на дължимата сума за периода 26.02.2021 – 25.06.2021г. в размер на 6,19лв. и лихва върху нея в размер на 1,56лв.; начислена неустойка от 100лв. и мораторна лихва от 22,76лв. от първия ден на забавата на плащане по всеки отделен документ / фактура/ до датата, предхождаща подаването на заявлението /10.01.2024 г./ ,като за тези суми заповедният съд е издал заповед №38/12.01.2024г. по ч.гр.д.№66/2024г. За дата на прекратяване на договора ищецът сочи 27.07.2021г./ след исковия период/, когато твърди, че е бил прекратен поради неплащане на дължими сума от абоната след изтичане срока на плащане, продължило повече от 124 дни съгласно ОУ.

Противопоставените от ответника възражения са, че срокът на сключения между страните договор е изтекъл на 14.02.2021г., след която дата ищецът е продължил да начислява дължими месечни такси , като междувременно страните са сключили нов договор 2 за същите услуги, ползвани на същя адрес.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните е бил сключен договор №501342880 на 14.02.2019 г., по който ответникът има качеството на абонат , а ищецът на оператор, предоставящ на абоната електронни съобщителни услуги, уговорени с Приложение №1 към договора относно цени и условия за ползване на пакет фиксиран интернет и телевизия, за соркот 2 години. В т.8 от Приложение №1 към договора е уговорен срокът на ползване на услугите по това приложение и начина на прекратяване. Съгласно т.8.2 от Приложение №1 срокът на ползване на услугите е 24 месеца, считано от 14.02.2019г. и крайна дата 14.02.2021 г.

Съгласно т.8.9 от Приложение №1 действието на договора за услугите може да се прекрати от абоната с едномесечно писмено предизвестие до А1. При липса на предизвестие за прекратяване и съответно при липса на изрично писмено съгласие от абоната относно условията за продължаване след изтичане срока, ползването на услугата по приложението продължава за неопределен срок при същите условия и може да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие без неустойка.

По делото не се твърди и не се установява договорът да е бил прекратен от абоната с едномесечно писмено предизвестие по т.8.9 от Приложение №1 към процесния договор. Не се установява и от абоната да е било дадено писмено съгласие относно условията за продължаване след изитичане срока на договора - след 14.02.2021г. Предвид на това е осъществена хипотезата на т.8.9 от Приложение №1 към процесния договор и ползването на услугите по него се счита продължено за неопределен срок при същите условия. Не се твърди и не се установява през исковия период 26.02.2021г. – 25.06.2021г. някоя от страните да е упражинла правото си по т.8.9 от Приложение №1 и да е прекратила с едномесечно писмено предизвестие ползването на услугите по това приложение .

От доказателствата по делото не се установява след 14.02.2021г. между страните да е сключен нов договор за същите услуги, с оглед на което това твърдение на ответника е недоказано.

От заключението на СТЕ и ССчЕ се установява, че общата стойност на таксите по договора по Приложение №1 към него за пакета услуги интернет и телевизия, е 32,36 лева месечно. Тези стойности са посочени в издадените от ищеца фактури. На 25.07.2021г. е прекратено предоставянето на услугата. След тази датата ответникът не е могъл да я ползва.

За периода 14.02.2021г. – 25.07.2021г. издадените от ответника 5 бр. фактури за предоставени услуги са всяка на стойност 32,36лв., като във фактурата от 26.05.2021г. е начислена и сума от 5,16лв. без ДДС, като не е посочено конкретно за какъв тип услуга се начислява, а във фактурата от 26.02.2021г. и от 25.06.2021г. са приспаднати платени суми : от 0,17лв. и от 12,91лв.

При така събраните доказателства предявеният иск по чл.422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от 76,04 евро /148,73лв./- дължими от ответника месечни такси по договор №501342880, с партиден №М6243369 - Приложене №1/14.02.2019г. за пакет услуги интернет 3 и телевизия за периода 26.02.2021 -25.06.2021г. За този период договорното правоотношене между страните не е било прекратено, като на основание т.8.9 от Приложение №1 към процесния договор ползването на услугите по него се счита продължено за неопределен срок при същите условия. По делото не се твърди и от доказателствата не се установява за този период да е бил преустановен достъпът на ответника до тези услуги.

Непрестирането на дължимата такса от 32,36 лв. по всяка от процесните фактури на падежа, обосновава и основателността на предявения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД, като за исковия период 19.03.2021 – 10.01.2024г. тя е в по-висок размер от претендирания от 38,85 лева с равностойност 19,86 евро / изчислено чрез ел.калкулатор само за периода

16.07.2021г. -08.12.2023г. върху сумата от 76,04 евро лихвата е в размер на 20,11 евро/. С оглед на това и предвид диспозитивното начало искът по чл.422 ГПК следва да бъде уважен за сумата от 19,86 евро /38,85 лева/, претендирана мораторна лихва върху главницата от 76,04 евро /148,73 лева/.

За сумата от 3,16 евро не се установява основание за дължимостта й, предвид и констатациите на ССчЕ. С оглед на това за нея исковата претенция по чл.422 ГПК средва да бъде отхвърлена, както и за присъждането на мораторна лихва върху тази главница от 0,80 евро.

Поради частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение в обжалваната част, с която искът по чл.422 ГПК е отхвърлен за главницата от 76,04 евро и мораторната лихва от 19,86 евро ,следва да бъде отменено и в тази част уважена исковата претенция. В останалата обжалвана част за сумата от 3,16 евро главница и 0,80 евро мораторна лихва решението, с което искът по чл.422 ГПК за тези суми е отхъврлен, следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част на иска по чл.422 ГПК, като за заповедното производство те са в размер на 23 евро ; за първоинстанционното следва да се присъдят разноски от 218,58 евро, / при определено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция от 51,13 евро/, а за въззивната инстанция в размер на 61,37 евро / при юрисконсултско възнаграждение възнаграждение за тази инстанция от 51,13 евро/.

На основание изложеното, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №11 от 14.01.2026г. по гр.д.№383/2024 г. на РС-Габрово в обжалваната ЧАСТ ,с която е отхвърлен предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД срещу Н. Р. У. иск по чл.422 ГПК за признаване за установено, че дължи на „А1 България“ЕАД сумата от 76,04 евро главница за месечни такси по договор с патриден №6243369 с Приложение №1 за пакет услуги интернет /101001557346/ и телевизия /201001557345/ с план „А1 Разширен 25“ за периода 26.02.2021 г . – 25.06.2021 г., ведно със законната лихва от 11.01.2024г. и 19,86 4 евро мораторна лихва, вместо което постанови :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по чл.422 ГПК от

„А,България“ЕАД, че Н. Р. У. , ЕГН **********, **, дължи на „А1 България „ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кукуш“№1, сумата от 76,04 евро за месечни такси за периода 26.02.2021 – 25.06.2021г. по договор №501342880 от 14.02.2019г. с патриден №М6243369 и Приложение №1 за пакет услуги интернет /101001557346/ и телевизия /201001557345/, ведно със законната лихва от 11.01.2024г. и сумата от 19,86 евро обезщетение за забава за периода 19.03.2021 – 10.01.2024г., за които е издадена заповед по чл.410 ГПК с №38/12.01.2024г. по ч.гр.д.№66/2024г. на РС-Габрово.

ПОТВЪРЖДАВА решение №11 от 14.01.2026г. по гр.д.№383/2024 г. на РС-Габрово в останалата обжалвана ЧАСТ, с която е отхвърлен предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД срещу Н. Р. У. иск по чл.422 ГПК за сумите от 3,16 евро такса за събиране на дължими суми за периода 26.02.2021 г. – 25.06.2021 г. и сумата от 0,80 евро мораторна лихва.

ОСЪЖДА Н. Р. У. , ЕГН **********, **, да заплати на „А1 България +ЕАД, ЕИК131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кукуш“№1, сумата от 23 евро разноски за заповедното производство; сумата от 218,58 евро разноски за първоинстанционното производство и сумата от 61,37 евро разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________