Определение № 1357 от 19.12.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1357 гр. Бургас, 19.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Росица Г. Дапчева като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Частно наказателно дело № 20232100201627 по описа за 2023 година

Производството е образувано по молба на осъдения Г. Н. Г. на основание чл.

437 ал.2 НПК. Прави искане за предсрочно освобождаване.

Към молбата е приложен доклад от инспектор Янев - СДВР в затвора Бургас, изготвен на 08.11.2023 год., даващ отрицателно мнение на молбата за УПО. Проследява поведението на Г. от постъпването му в затвора, проявите му, постигнати резултати от поправителната дейност. Той е в затвора от година и половина, в което време е изтърпял първо активирано условно осъждане, а след това и второ наказание, за което се иска УПО, позволяващо пълен и точен анализ на личностните му качества, постижения и недостатъци.

В срока на изтърпяване на наказанието Г. е демонстрирал добро поведение, заема средни позиции в затворническата общност. Награден веднъж, като в момента е в ход проверка по извършена проява, по която би могъл да бъде наказан. Спазва правилата в затвора, отнася се с уважение към персонала на затвора. Не осъзнава характера и обществената опасност на извършеното престъпление, приема вината си по извършените престъпления, но е отчетена формалност в заявката за бъдещ законосъобразен живот. От постъпването си в затвора и последната оценка по повод на молбата му, не се отчита прогрес в точковото изражение на поведението му. Няма ясна визия за бъдещето си – работа, семейство, дом, а се надява изцяло на брат си и приятели за устройването си, ако бъде освободен. Инспекторът мотивира извод, че към 1 настоящия момент все още не са изпълнени в необходимата степен целите на наказанието по чл. 36 НК и е нецелесъобразно на този етап от изпълнение на наказанието лишаване от свобода Г. да бъде УПО. Необходима е работа по изграждането на позитивни поведенчески нагласи и умения за мислене и устойчиво и законосъобразно поведение.

Подобна е позицията и на инспектор Стоянов от 08.11.2023 г. В престоя си в затвора у Г. не са изградени устойчиви позитивни нагласи, има проблемни зони, свързани с отношението към извършеното престъпление и поемане вина за него, в които следва да продължи работата. Дава отрицателно мнение за УПО.

В пробационен доклад на инсп. Г. от 17.11.2023 год. са фиксирани същите слабости и недостатъци като колегите й. Констатира позицията на Г., че няма ясна представа за живота си, ако бъде освободен, а се надява изцяло на брат си и приятели. Заявил е, че ако бъде освободен би могъл да започне работа на място, където в момента като затворник работи. Установени са проблемни зони като начин на мислене, употреба на наркотици. Приема отговорност за извършените престъпления, но не проявява самокритичност за това поведение. Не предлага прилагането на пробационни мерки при евентуално уважение на молбата, тъй като с излизането си от затвора Г. има наложено наказание пробация от 6 месеца, което следва да изтърпи.

Началникът на затвора Бургас е дал отрицателно мнение на молбата на Г. за УПО. В становището си е обобщил данните на администрацията на затвора и достигнал до извод, че не са постигнати целите на наказанието според изискванията на чл. 36 НК и сочи необходимост от продължаване на възпитателната работа до края на срока на наказанието.

Към молбата затворническата администрация е приложила личното му досие. Приложена е справка за престоя в затвора и изтърпения срок по присъдата.

В писмената си молба Г. излага, че са налице предпоставките да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието му лишаване от свобода, изтърпял е необходимия законов минимум за това, както и че имал добро поведение, не е наказван, награден.

В съдебно заседание участваха прокурор, представител на началник на затвор Бургас и осъденото лице-молител, представлявано от защитник, 2 назначен по негова молба. Страните не поискаха събирането на нови доказателства.

За началник на затвора оспори молбата на Г.. Потвърди изцяло дадената писмена оценка за лишения от свобода. Целите на наказанието не са изпълнени и е налице необходимост от продължаване на корекционната работа. Налице е стабилност в оценката на риска от рецидив от момента на постъпване в затвора и сега, дължаща се на липса на промяна в поведението на Г., отношението му към извършеното престъпление и начин на мислене.

Дадена му е възможност и удовлетворено желанието да работи, с което облекчил състоянието си и намалил срока на престоя в затвора. В момента е спрян по проверка на поведението му на работно място. Администрацията на затвора в лицето на началника не правят положителни изводи за изпълнение целите на наказанието според чл.36 НК. Предлагат на съда молбата на лишения от свобода да се остави без уважение.

Прокурорът се изказа за неоснователност молбата на осъденото лице.

Изпълнени са фактическите основания, свързани с продължителността от престоя му в затвора, но не и законовите изисквания за лично поведение Г. да бъде УПО.

Защитникът на Г. поиска молбата му да бъде уважена. Според него са постигнати целите на наказанието и той се е поправил. Съгласи се с отрицателните констатации на представителите на затвора, свързани с личното отношение и оценка на престъпно поведение, но поиска да бъде УПО. Г. има образование, професия, подкрепа на брат си, приятели. В бъдеще ще търпи наказание пробация, която дава възможност да се постигнат целите на наказанието в пълен обем.

Осъденото лице поиска молбата му да бъде уважена. След като бъде освободен, ще живее с брат си и ще си намери работа.

След оценка на доказателствата по делото съдът приема за установено следното:

С определение 1422 от 06.07.2023 год. на Районен съд Бургас, определил общо наказание на Г. по девет присъди от една година и шест месеца лишаване от свобода и на основание чл. 68 НК привел в изпълнение друго наказание. Всички деяния по общата наказуемост по чл. 25 НК, са кражби. Активираното деяние е по чл. 343б ал.3 НК – управление на МПС 3 след употреба на наркотици на 10.07.2019 година. Условната присъда е влязла в сила на 11.10.2019 год. Първата от поредицата кражби е извършена януари 2020 година, а останалите през 2022 година.

Към момента на условното осъждане Г. е бил осъждан многократно и изтърпявал наказание лишаване от свобода в затвор. Това е трето постъпване и пребиваване в затвор. От изтърпяване на предходните наказания е бил реабилитиран, поради което и е имало възможност за условно осъждане.

На Г. бил определен първоначален общ режим на изпълнение на наказанието, актуален и сега.

По представените от затворническата администрация справки и досие съдът установява, че наказанието се изтърпява без прекъсване. Към датата на съдебното заседание, Г. е изтърпял фактически активираното по чл. 68 НК наказание от пет месеца лишаване от свобода и започнал да изтърпява и общото наказание от една година и шест месеца. От него е изтърпял 11 месеца и 27 дни лишаване от свобода, 7 дни задържане и два месеца и 1 ден от работа, или общ срок на изтърпяване на наказанието е една година 2 месеца и 5 дни.

Остатъкът до пълното изтърпяване на наказанието е три месеца и 25 дни.

Съобразно изискването на чл. 70 ал.1 т.1 НК, следва да е изтърпял не по малко от половината на наложеното наказание. На 22 септември 2023 год. придобил право за УПО. Посоченото в молбата основание, че изтърпял необходимата и изискваща се по закон част от наказанието, която му позволява да подаде молба за УПО, е налице и тя като допустима, следва да се разгледа по основателност.

От постъпването си в затвора администрацията извършила оценка на риска от рецидив. Първоначалната е определена на 49 точки, придружена с психологическо изследване. То е установило интелектуалното ниво на осъдения. Проблемни зони били начин на мислене и отношение към извършеното престъпление, към което следва да бъде насочена възпитателната работа в престоя му в затвора.

Г. е награден с заповед на началника на затвора от 05.07.2023 год. с писмена похвала.

От свидетелството за съдимост се установява, че Г. е осъждан в миналото и е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Първата му присъда 4 е през 2005 година по чл. 194 НК три месеца лишаване от свобода, отложено за изтърпяване. В период от време 2004-2008 година извършва поредица от престъпления, за които има определено общо наказание и е изтърпявал наказание в затвора. В следващ период извършва друга поредица от престъпления, за които отново е изтърпявал наказание в затвора. Следва нов период от деяния, по които отново има наложено общо наказание, актуален към настоящия момент. Извършил е поредица от еднородни деяния - кражби и наложено общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.

Активираното наказание от пет месеца е за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, като в миналото е осъден за притежание на наркотици. Редом с наказателната репресия, има и финансови последици от наказателните дела, за което има образувано изпълнително дело. Към настоящия момент няма данни за платени дължими към държавата пари.

Актуалната оценка за опасност от рецидив, е почти без изменение от първоначалната и е 48 точки - средна степен.

Настоящата инстанция прави извод, че не са изпълнени предпоставките за прилагането на УПО спрямо Г. Н. Г.. Налице е срокът на изтърпяното досега наказание лишаване от свобода, установени са положителни поведенчески нагласи, но от всичко това не може да се направи извод за поправянето му според изискванията на закона. Поведението му в затвора е непоследователно и колебливо, каквото било и в живота му – периоди на извършване на престъпления и носене на наказателна отговорност с престой в затвора, период без деяния и отново поредица от престъпления.

Късно след постъпването си в затвора е бил награден през лятото на настоящата година. Нямало е други положителни прояви, които да мотивират администрацията да го награди и стимулира в положителни поведенчески прояви, да го отличат от останалите лишени от свобода. В момента е спрян от работа и извършва проверка на поведението му по повод полагането на труд.

През целия период на престоя му в затвора е налице трайност в поведението му, от една страна спазва изискванията и правилата – не е наказван, а от друга не дава повод за отличаването му с добро поведение и отношение. Това е контролирана среда с постоянни изисквания към него. Наред с установените проблемни зони в поведението и начина му на мислене сега в затвора, както и установеното чрез присъдите назад във времето деяния колебливо отношение към правовия ред, съчетани с липса на ясна представа и заявена подкрепа от 5 близки или по друг начин евентуално устройване и начин на живот, не дават възможност за положителна оценка при евентуалното му освобождаване чрез този правен механизъм. Съдът не споделя изказаното от защитата съждение за предстоящата на свобода реализация на пробационни мерки и възможност за поправяне. Двете наказания имат различен интензитет и посока поправянето на осъден за престъпление. Затова законодателят е предвидил тяхното самостоятелно съществуване и прилагане, взаимно да се допълват, не да се заменят, каквато теза изказа защитата.

При това настоящата инстанция споделя изводите на затворническата администрация, че Г. следва да остане до края на срока на наказанието лишаване от свобода, което ще даде възможност за работа в насока преодоляване на слабостите и остатъците във възпитателната работа, които са пряк резултат на него самия, а не други фактори. Оставащия срок е малък и едва ли би могло да се очаква прелом в поведението му, онова което не е сторено година и половина досега. Но Г. следва да знае и научи, че всяка положителна проява в затвора се награждава и стимулира и това е част от евентуално бъдещо положително обществено поведение. Затова следва да полага усилия и повишава личните си изисквания. Г. с нищо не е показал поведение, което да покрива законовото изискване за УПО – „доказателства за своето поправяне“- чл. 70 ал.1 НК.