Решение № 265 от 02.07.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Русе, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов

Членове:

Галина Магардичиян

Васил П. при участието на секретаря Иванка Венкова в присъствието на прокурора П. Й. П. като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно гражданско дело № 20244500500162 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.

Русенският районен съд с решение № 1601/14.11.2023г. по гражданско дело № 2602 по описа за 2023г. осъжда Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „В.“ №* да заплати на Ш. А. С. ЕГН**********, със съдебен адрес гр. В., обл. Р., ул. „Й.Й.“ №* сумата от 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 500лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени следствие на незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер по ДП № 2158 от 2015г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе, наказателното производство по което е прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху сумите считано от 23.07.2019г. до окончателното им изплащане. Съдът отхвърля предявените искове за заплащане на обезщетение от Ш. А. С. ЕГН********** 1 против Прокуратурата на Република България за сумите над 1500лв. до пълния предявен размер от 15000лв. неимуществени вреди и над 500лв. до пълния предявен размер от 1000лв. имуществени вреди, като недоказани.

Производството пред Русенски окръжен съд е образувано по въззивна жалба от Ш. А. С. чрез адвокат В. Д. срещу решение № 1601/14.11.2023г. по гр. д. № 2602/2023г. на Русенски районен съд в частта, с която не се удовлетворяват предявените искове за сумите над 1500лв. до пълния предявен размер от 15000лв. неимуществени вреди и в частта, с която не се присъждат разноските по делото за правна помощ. Жалбоподателят счита решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Моли решението да се отмени в обжалваната част и да се уважат изцяло предявените искове с присъждане на разноските.

Прокуратурата на Република България е подала въззивна жалба срещу решение № 1601/14.11.2023г. по гр. д. № 2602/2023г. на Русенски районен съд в частта, с която е осъдена да заплати сумата от 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно и моли окръжния съд да го отмени тази част и да отхвърли този иск, евентуално да намали размера на това обезщетение. С допълнение към въззивната жалба Прокуратурата на Република България оспорва решението и в частта за началния момент на присъдената законна лихва, като се позовава на тригодишна давност и своевременно направено възражение пред районния съд, което не било обсъдено в решението.

Ш. А. С. е подала чрез пълномощник адвокат В. Д. отговор на въззивната жалба на Прокуратурата, в който заявява, че тази жалба е неоснователна.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Ш. А. С. е предявила иск да бъде осъдена Прокуратурата на Република 2

България да й заплати сумата 15000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на воденето срещу нея наказателно преследване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2019год. (датата на постановлението за прекратяване на наказателното производство) до изплащане на главницата.

Ш. А. С. е била обвиняема от 18.07.2018г. до 23.07.2019г. за престъпление по чл. 255, ал.1, пр.1 и 2 , т.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. от НК избягване плащане на данъчни задължения в големи размери. Наказателното производство е било прекратено, тъй като не е било установено основанието за получаване на парични средства от чужбина, поради което в наказателното производство тези приходи не са могли да бъдат определени като доходи облагаеми с данъци. С други думи съставът на престъплението, в което е била обвинена, не е бил доказан, че е осъществен.

По отношение на обвиняемата не е вземана мярка за неотклонение и не са й налагани други мерки за процесуална принуда.

Правната квалификация на предявения иск, дадена от районния съд, е правилна: чл. 2, ал.1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди: Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление.

Жалбите до окръжния съд поставят въпроса за справедливостта на присъденото обезщетение от 1500 лв. за неимуществени вреди. Периодът от една година, през която Ш. А. С. е била обвиняема, е обичаен при разследване на подобни престъпления. Обвиняемата не е търпяла мерки за неотклонение или други принудителни мерки по НПК. Не е била отстранена от работа, тъй като през периода не е работела никъде.

За установяване психичната реакция на ищцата по повод обвинението са разпитани като свидетели нейната д. Д.А.Х. и нейната м. Д.И.М..

Свидетелите не установяват какво влияние е оказало досъдебното производство на социалните контакти на обвиняемата. Свидетелите установяват влошено психично състояние на Ш. А. С., изразяващо се в притеснение, страх и неспокоен сън. Свидетелите обаче не могат на конкретизират кои действия на разследващите органи са предизвикали това 3 състояние. Говорят за разпити през 2015г., който период е преди обвинението. Говорят за безпокойството на Ш. от това, че й искат пари, а тя не знае защо и че не може да плати. От това следва, че безпокойството на Ш.

А. С. е било предизвикано не само от наказателното досъдебно производство, но и от административното производство във връзка с обжалване на данъчен ревизионен акт. Правилно районният съд е свел оценката на вредата само до презумпцията, че всяко обвинение в извършване на престъпление причинява вреда на гражданина. Обезщетението в размер на 1500 лв. за неимуществени вреди е справедливо за едногодишен период на обвинение и без мерки за неотклонение или други мерки на процесуална принуда. Следва да се подчертае, че както административното производство по обжалване на данъчен ревизионен акт, така и последващото гражданско дело за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с правно основание чл.153 от ЗПКОНПИ (гражданско дело № 503/2020г. Русенски окръжен съд – висящо) са обстоятелства извън предмета на настоящото дело. Тук се разглеждат само вредите от наказателното досъдебно производство, за които отговорност може да носи Прокуратурата на Република България, а видно от показанията на свидетелите не става съвсем ясно проблемите на Ш. А. С. с кои институции и във връзка с кои производства са предизвикали стрес.

Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната част относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. Неоснователни са направените във въззивните жалби оплаквания за неправилност на решението при преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди поради допуснато нарушение на материалния закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената фактическа обстановка, са правилни и въззивната инстанция мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на страните и е направен обоснован на доказателствата извод за основателността на предявения иск до размер 1500 лв., който извод се споделя и от настоящата инстанция.

Русенският районен съд е присъдил обезщетението със законната лихва от 23.07.2019г. до окончателното изплащане. Началната дата е датата на постановлението на Окръжна прокуратура за прекратяване на досъдебното наказателно производство. Прокуратурата с допълнение към отговора на 4 исковата молба пред районния съд преди първо заседание възразява, че претенцията за лихви е частично погасена по давност за период по-стар от три години преди завеждане на делото на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Възражението за давност не е включено в доклада по делото от районния съд в съдебното заседание на 18.09.2023г. и не е обсъдено в обжалваното решение. Неуважаването на възражението за давност е въведено в предмета на въззивно обжалване от Прокуратурата с допълнението към вззивната жалба. С изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви – чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Следователно вземането за лихва преди 17.05.2020г.е погасено по давност. Решението в тази част следва да се измени съответно.

Решението е правилно и в частта за разноските. Адвокатът пълномощник на Ш. А. С. е отбелязал в договора за правна помощ в частта „Договорено възражение“ израза „pro bono“. Адвокатът може да иска заплащане на възнаграждение директно от насрещната страна, осъдена за разноски, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, но случаят не е такъв, защото договорът за правна помощ не е оформен по някоя от хипотезите на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата.

Мотивиран така Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1601/14.11.2023г. по гражданско дело № 2602 по описа за 2023г. на Русенския районен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България, гр. С., бул. „В.“ №* е осъдена да заплати на Ш. А. С. ЕГН**********, със съдебен адрес гр. В., обл. Р., ул.

„Й.Й.“ №*, сумата от 1500лв. обезщетение за неимуществени вреди със законната лихва от 17.05.2020г. до окончателното изплащане и е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 1500лв. до пълния предявен размер от 15000лв.

ОТМЕНЯ Решение № 1601/14.11.2023г. по гражданско дело № 2602 по описа за 2023г. на Русенския районен съд в частта за присъдена лихва за периода от 23.07.2019г. - 17.05.2020г.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска за лихва върху двете обезщетение за периода от 5

23.07.2019г. - 17.05.2020г.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на всяка страна.

Решение № 1601/14.11.2023г. по гражданско дело № 2602 по описа за 2023г. на Русенския районен съд в частта за сумата от 500лв. обезщетение за имуществени вреди, не е обжалвано и е влязло в сила.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6