Решение № 190 от 05.06.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Варна, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000141 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ЕМУ“ АД със седалище с. Разбойна, Община Търговище, ЕИК 835013079, подадена чрез адв. Г. И. от АК– гр. София, срещу решение № 142/09.12.2022г., постановено по т. д. № 253/2021г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е отхвърлен предявен от въззивното дружество срещу „АКАДЕМИКА ИНВЕСТ“ АД, ЕИК 202271874, със седалище и адрес на управление: гр. Варна ***, вх. „Б“, ет. 2, представлявано от изпълнителния директор П. Ц., осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо във вр. чл. 34 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата 300 000лв., частичен иск от 5 541 410лв., заплатена с платежно нареждане от 30.08.2013г., за която твърди, че е на основание договор за партньорство от 19.07.2013г.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради необоснованост, съставляваща необсъждане на събраните доказателства поотделно и в съвкупност във връзка със спорните факти, непроизнасяне по основния спорен факт относно действителността на договора за партньорство от 19.07.2013г., както и че възражението за 1 погасителна давност е прието за основателно преди съдът да се произнесе относно възникването на процесното вземане. Релевират се доводи и за нарушение на материалния закон - чл. 72, ал. 5 ТЗ. Петитумът на жалбата е за отмяна на решението и уважаване на иска.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Академика инвест“ АД, представлявана в процеса от адвокатите Б. Ж. и М. Х. от ВАК, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и на доказателствените искания на въззивника, с подробно изложени съображения за това, и се иска потвърждаване на решението.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Търговищкият окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 вр. чл. 34 ЗЗД, предявен от „ЕМУ“ АД, със седалище в с. Разбойна, община Търговище, срещу „Академика инвест“ АД- седалище в гр. Варна, за присъждане на сумата 300 000лв., частичен иск от 5 541 410лв., по отношение на която се твърди, че е заплатена от ищеца на ответника при начална липса на основание с платежно нареждане от 30.08.2013г.

В исковата молба се твърди, че на 19.07.2013г. между Ж. Д. К./ първи акционер в „Академика инвест“ АД/, Д. Ж.в К. / втори акционер“/, „ЕМУ“ АД /нов акционер/ и „Академика Инвест Груп“ АД /в качеството на наемател на бъдещ обект/, е сключен договор за партньорство от 19.07.2013г., изрично определен от страните като предварителен договор, с предмет: уреждане на бъдещи отношения, свързани с емитиране на нови акции на стойност 12 887 000лв., емисионна стойност от 1.72 лв. за една акция и обща цена от 22 165 640лв., приемането на ищеца като акционер в ответното дружество, условия за придобиване и покриване стойността на записаните акции, изграждане на сграда и нейното бъдещо експлоатиране. С подписването на договора ищецът е поел задължението първоначално да внесе 25 % от емисионната стойност на акциите, а тези средства е следвало да му се върнат под формата на аванс по договор за строителство. Твърди се също, че връщане на сумите от втората до шестата вноски, които следва да се внесат от ищеца за покриване стойността 2 на акциите, е уговорено по аналогичен начин.

Излага се също, че търговското дружество- ищецът е прието за акционер, като е записало 12 887 000 бр. обикновени поименни акции с право на глас “Б“ всяка, с номинална стойност от 1 лев и емисионна стойност 1.72 лв., съставляващи 70 % от капитала на „Академика инвест“ АД, след внасяне на паричната равностойност на 25 % от записаните акции капиталът на дружеството е бил увеличен. След превода на сумата от 5 541 410лв. от „ЕМУ“ АД по банкова сметка на „Академика инвест“ АД, с платежно нареждане от 30.08.2013г., същата била преведена на „ЕМУ“ АД, за осъществяване на строителството на обекта, за който е сключен и договорът за партньорство. Впоследствие, поради спиране на строителството на обекта като резултат от възникнали между страните спорни въпроси, и като е приел, че между вноските за записаните акции и финансирането на строителството, е уговорена обвързаност, ищецът е спрял плащанията на вноските едновременно със спиране изпълнението на договора за строителство. Поради невнасянето на пълната емисионна стойност на записаните акции, на основание чл. 189, ал. 3 ТЗ, след отправено предизвестие от „Академика инвест“ АД до „ЕМУ“ АД, ищецът е бил изключен като акционер в дружеството.

В резюме, твърденията на ищеца са в смисъл, че неговото изявление в платежното нареждане от 30.08.2013г. за банков превод по сметка на ответното дружество, в частта относно основанието за плащане- „25 % от емисионната стойност на записаните от „ЕМУ“ АД акции за увеличение на капитала на „Академика инвест“ АД в размер на сумата 5 541 410лв.“, е симулативно, тъй като плащането е с оглед уговорките в договор за партньорство от 19.07.2013г., с правния характер на предварителен договор.

Ищецът счита, че заплащането на сумата е станало в изпълнение на нищожен предварителен договор за партньорство, на основание чл. 26, ал. 1, пр. първо, второ и трето от ЗЗД, по съображения, че противоречи на закона, че го заобикаля, че целта на договора била „ЕМУ“ АД да придобие акции срещу извършване на строителство със собствени средства, а това било забранено от чл. 72, ал. 5 от ТЗ. В евентуалност се релевират други основания за нищожност- поради противоречие с добрите нрави, при нарушения на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските отношения.

3

Ответното дружество заявява становище за недопустимостта на иска, и в евентуалност, за неговата неоснователност. Твърди се, че соченият от ищеца договор за партньорство, който е предварителен и организационен, не съставлява основание за внасяне на първата вноска в размер на 25 % от емисионната стойност на записаните от ищеца акции, и не е част от фактическия състав, който следва да бъде осъществен, за да бъдат записани и придобити от ищеца акциите при увеличение на капитала. Излага се, че е недопустимо да се иска от лице, което е придобило акции и е станало акционер, но е било неизправно, респ. не е внесло останалата част от вноските в капитала, в резултат на което, след надлежно предизвестие по чл. 189, ал. 2 ТЗ, е загубило акциите и направените до момента на изключването по силата на закона вноските, да иска връщане на вноската с осъдителен иск по чл. 34 вр. чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, без да се навеждат твърдения, че не е станал акционер и не е придобил акции.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените предели на проверка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното изцяло решение на ОС- Търговище, с което кондикционният осъдителен иск е отхвърлен, е валидно, по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.

Решението е допустимо- налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба, отправеното до съда искане и уточненията, направени от процесуалния представител на ищеца след влизане в сила на определението, с което е прекратено производството по установителни искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответника по осъдителния иск и срещу още две лица, страни по договора за партньорство от 30.08.2013г., спорът е правилно квалифициран. След обсъждане на въведените от ищеца спорни факти във връзка със събраните по делото доказателствата и при съобразяване становището на ответника, с първоинстанционното решение са направени 4 правни изводи съобразно приложимата правна норма в рамките на предявеното за съдебна защита спорно материално право, при наличие на правен интерес.

Съгласно постановките на ППВС № 1/79г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание – когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Пример за начална липса на основание са случаите, в които е получено нещо въз основа на нищожен акт. Уредбата на нищожността на договорите е дадена с императивни правни норми, установени в обществен интерес. Нищожен е договорът, при сключването на който са допуснати определени, изчерпателно изброени, правно значими пороци, вследствие на което той не поражда изначално целените от страните по него правни последици. Нищожността е най-тежката гражданскоправна санкция за сключен договор по начин или със съдържание, което противоречи на императивни правни норми или на правилата на морала. Всеки правен субект, който има правен интерес, може да се позове на нищожността на договора и да черпи изгодни правни последици от този факт. Обичайно имущественоправните последици от нищожния договор се релевират едновременно с релевирането на самата нищожност, макар да не съществува пречка от отделното им предявяване, като успешното провеждане на претенцията за нищожност на договор е условие за проявяването им, но не и за тяхното предявяване.

Доводите и съображенията на пълномощниците на ответника за правна несъстоятелност на твърденията на ищеца, на които е основана исковата претенция, сочещи на симулативност на елемент от фактически състав на вписано в ТР, по партидата на „Академика инвест“ АД, увеличение на капитала на АД, заявена без да се оспорва придобиването на акционерно качество на ищеца, не са относими към преценката за допустимост на иска, а са въпроси по съществото на спора.

Според т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС в правомощията на въззивната инстанция по чл. 269, изр. 2 ГПК се включва служебна проверка на валидността и допустимостта в обжалваната част на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси въззивният 5 съд е органичен от посоченото във въззивната жалба, освен ако се касае за приложение на императивна материалноправна норма (не и за установяване на фактическата страна по спора) и за дължима защита на правата на някои частноправни субекти, в защита на друг публичен интерес (например в производство за поставяне под запрещение спрямо ответника или относно родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище). При проверката на правилността на първоинстанционното решение, във всички останали случаи, въззивният съд е обвързан от обективните и субективни предели на въззивната жалба и изложените в нея оплаквания.

Съставът на ВнАпС, като съобрази, че очертаният от жалбата и отговора спор между страните в тази инстанция е правен, за преценка на правните последици на установени факти и обстоятелства, както и като намери, че фактическите констатации на първоинстанционния съд, направени въз основа на приети по делото, неоспорени писмени документи, изявления на страните с правния характер на признания за неизгодни факти, вписвания в ТР и служебно известни факти по т. д. № 75/ 2019 г. на ОС – Търговище (същите факти са служебно известно на въззивния състав по в.т. д. № 24/2023г. по описа на ВнАпС), са резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК, намира, че от фактическа страна е безспорно установено следното: