Решение № 42 от 06.04.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Монтана, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева в присъствието на прокурора Л. Ил. Й. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20231600600064 по описа за 2023 година С Определение на РС Лом, постановено по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК на 19.01.2023 г. по ЧНД № 575/2022 г., е оставено без уважение, като неоснователно искането нa осъдения Р. Ц., с EГH **********, за групиране нa наложените му пo HOXД № 292/2022 г. и HOXД № 479/2022 г. и двете пo oпиca нa PC-Лoм наказания, тьй като нe ca налице предпоставките за приложение разпоредбите нa чл. 25, aл. 1 във вp. с чл. 23, aл. 1 НК.

Недоволен от така постановеното определение е останал осъдения Р. Ц..

Обжалва го в срок с оплакване за незаконосъобразност. Твърди, че по отношение на двете наложени с присъдите му наказания може да бъде извършено групиране до размера на най- тежкото от тях, тъй като когато е извършил деянието по една от присъдите другата не е била влязла в законна сила и съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл.183, ал.1 и ал.2 от НПК, която визира как се изчисляват сроковете и кога една присъда влиза в сила.

На проведеното от въззивния съд разпоредително заседание от 21.02.2023 г. е прието, че следва да бъдат изискани справки от ГДИН за изтърпените до момента наказания от Ц..

В съдебно заседание пред въззиввната инстанция представителят на Окръжна Прокуратура Монтана излага доводи за неоснователност на 1 жалбата. Счита, че първоинстанционното определение не страда от пороци и предлага да бъде потвърдено.

Жалбоподателят, чрез защитника си, моли да бъде отменено определението и бъде извършено групиране на наказанията по посочените дела, като излага отново доводи във връзка с разпоредбата на чл.183 от НПК и изчисляването на сроковете, досежно влизането на една присъда в сила.

В производството пред въззивната инстанция, като писмено доказателство е прието справка от ГДИН.

Въззивният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното Определение, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок, от страна, която разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване, а съдържанието й е съответно на закона.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на осъдения за групиране на две конкретни наказания.

Съдът е изискал актуална справка за съдимост, справка от ГДИН и протокол по НОХД №292 по описа за 2022г. на РС Лом, с който е одобрено споразумение и е прекратено производството по делото и въз основа на тях е приел, че осъдения към настоящия момент има влезли в сила 5 бр. присъди /три от тях са изтърпяни/. Искането касае последните две наказания, които са за престъпление против собствеността пo чл. 196, aл. 1, т. 1 HK и общоопасно престьпление пo чл. 343в, aл. 2, във вр.с aл. 1 НК.

За да cc приложи разпоредбата на чл. 25, aл. 1, във вр.с чл. 23, aл. 1 HK е необходимо деянията, за които са наложени съответните наказания да са извършени в условията на реална съвкупност, т.е. преди да има влязла в cилa присъда, за което и да е от тях. Видно oт събраните пo делото доказателства, това не е така. B случая HOXД № № 292/2022г. на PC Лом е приключило с Определение пo чл.382, ал.7 от НПК, имащо характер на присъда, с което съдът е одобрил постигнато между защитника и PП Монтана, TO гр.Лом Споразумение, с което подсъдимия се е признал за виновен в извършване на престъпление „кражба“, квалифицирана от обстоятелството, че е извършено в условията на опасен рецидив. Споразумението е постигнато в съдебно заседание проведено на 28.09.2022г., като виднo от съдебния протокол, съдебното заседание е започнало в 10.30 часа и е приключило в 11.15 часа.

Съдът е одобрил с Определение пo чл.382, ал.7 от НПК постигнатото споразумение, което определение е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Второто наказание, което касае молбата на осъдения е за престъпление пo чл. 343в НК, което е извършено на 28.09.2022 г. около 14.50 часа в село * или някoлко часа след приключване на съдебното заседание, в което съдът е одобрил сключеното между Ц. и неговия защитник oт една страна и прокурора oт друга страна споразумение.

При служебната проверка на определението по реда на чл. 314 от НПК, 2 въззивният съд не констатира допуснати процесуални нарушения в първоинстанционното производство: съдът е обсъдил всички осъждания на лицето, проверил е кои от тях са изтърпяни и е преценил дали са налице основания по чл. 25 и/или чл. 27 от НК по отношение на всички осъждания.

Настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно съдът е приел, че за да извърши групиране е необходимо деянията, за които са наложени съответните наказания да са извършени в условията на реална съвкупност, т.е. преди да има влязла в cилa присъда, за което и да е от тях. В случая HOXД № № 292/2022г. на PC Лом е приключило с Определение пo чл.382, ал.7 от НПК, имащо характер на присъда, която е окончателна и не подлежи на обжалване и протестиране. Съдебното заседание е започнало в 10.30 часа и е приключило в 11.15 часа. Деянието по HOXД № 479/2022 г. е извършено на 28.09.2022 г. около 14.50 часа- някoлко часа след приключване на съдебното заседание, т.е след влизане в сила на присъдата/определението/.

Моментът на влизане в сила на присъдите и решенията е от значение за привеждането им в изпълнение, за определяне на началния момент при изчисляване на давностен срок, за определяне на началния момент на срока за реабилитация, при определяне на общо наказание, при решаване на въпроси, свързани с повторност и опасен рецидив, с приложение на чл.78а от НК, при определяне на срока, в който може да бъде подадено искане за възобновяване на наказателно дело.

Единствената разпоредба, уреждаща влизането в сила на съдебните актове, постановени в наказателния процес, е тази на чл. 412, ал. 2 от НПК.

Действащата норма на чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК дава основание за тълкуване, че съдебният акт – присъда или решение, който не подлежи на инстанционен контрол, влиза в сила от момента на постановяването му.

Поради изричното законово предвиждане за влизане в сила на съдебен акт, неподлежащ на инстанционен контрол, това основание не е посочено отделно в разпоредбата на чл. 323 от НПК за връщане на жалбата или протеста, а се извежда от общото правило по чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК.

Не са налице противоречия в съдебната практика и нормата на чл. 412, ал.2, т. 3 от НПК не позволява различно тълкуване от това, че съдебният акт - присъда или решение, влиза в сила с изтичане на срока за обжалването им, когато не са подадени жалба или протест.

В тази връзка се поставя въпросът за правилата за броене на сроковете.

Нормата на чл.183, ал.1 и ал. 2 от НПК касае изчисляване на сроковете свързани с невлязъл в сила акт на съда. В този смисъл е и Тълкувателно решение №5 от 21.05.2018 година на ВКС.

По изложените съображения, Окръжният съд не намира основание за отмяна, респ. изменение на атакувания съдебен акт, поради което и на основание чл.334, т.6 от НПК го потвърждава, затова РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.01.2023 г. по ЧНД № 575/2022 по описа на РС Лом.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4