Определение № 3272 от 19.11.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3272 гр. София, 19.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна К.а като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002901706 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ел Ди Пи Интернешънъл Груп „ЕООД против решение от 03.04.2025г. по т.д.№ 974/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 109/10.10.2024 г. по т.д.№ 83/2023г. на Окръжен съд - София. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против МБАЛ „Скин Системс“ ЕООД обективно съединени искове , с правни основания съответно: чл. 79, ал.1 ЗЗД – за сумата от 31 460 лева – стойността на дължима продажна цена за доставени от ищеца на ответника стоки / капролактонови лифтиращи конци /, съгласно фактура № 59/30.01.2018г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата от 15 948,49 лева – мораторна лихва върху главницата, за периода 01.02.2018г. – 30.01.2023г..

Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано. Касаторът счита, че въззивният съд неоснователно е отказал допускане на поисканата от него комплексна експертиза с вещи лица - хирург по естетична хирургия и счетоводител. Неправилен намира и отказа на съда да възложи на графологичната експертиза, при изследване подписа на К. К. Н. върху оспорените за автентичност документи по делото, да ползва като сравнителен материал и представените 13 броя „История на заболяването„ / ИЗ / на пациенти на ответната болница, при чието лечение са използвани спорните лифтиращи конци. Според касатора, тези ИЗ-та имат характеристика на официални документи. Твърди се произнА.не в противоречие с чл. 301 ТЗ, тъй като представляващият ответната болница - доктор К. Н. - е получила покана за доброволно изпълнение, упоменаваща процесната фактура, на 18.10.2018г., но не е оспорила доставката веднага след узнаването.

Необоснован страната намира извода на съда, че от доказателствата не се 1 установява умишлено полагане на подпис от д-р Настева по начин, който да позволи последващо оспорване на автентичността му / автоподлог /. Според касатора съдът е следвало да съобрази обясненията на вещите лица от тройната съдебно-графологична експертиза при приемането й, както и да възприеме критично заключението им, като нелогично в твърдението, че при автоподлог

„ този, който полага подпис се стреми да го положи бързо, бързо да го изпълни, а не да се чуди и да се бави … „. Според касатора е логично, когато едно лице полага подпис, който се различава от неговия, имайки умисъла да отрече последващо авторството си, да го полага с позабавен темп, за да излезе от своите двигателно-почеркови навици, в който смисъл е следвало да се кредитира първоначалното заключение на единичната съдебно-графологична експертиза с вещо лице В. К.. Неправилно са преценявани с резервата на чл. 172 ГПК събраните свидетелски показания / на св. Цв. П. и Р. Г. /, от които безспорно се установява, че ищцовото дружество е било единствения доставчик на лифтиращи конци за болницата.

Не е съобразено от съда и обстоятелството, че всеки от оспорените, за автентичност на подписа на представляващ ответника, документи носи и печат на ответното дружество, който не е оспорван и поставянето му предполага, че подписалото лице е демонстрирало представителни права.

Ответната страна – МБАЛ „Скин Системс„ ЕООД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като коментира несъстоятелността на касационните доводи, по съображения взети предвид по-долу, към всеки от фомулираните въпроси.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът „ Ел Пи Ди Интернешънъл Груп „ ЕООД претендира от ответника МБАЛ“ Скин Системс“ЕООД сумата от 31 460 лева - цена на доставени на ответника лифтиращи капролактонови конци, с вкл. ДДС, ведно с обезщетение за забава в изплащането й, в размер на 15 948,49 лева, за доставката на които представя фактура № 59/30.01.2018г., в която фигурира подпис на представител на ответника – К. К. К. –

Настева и е положен печат на дружеството.

Ответникът е оспорил автентивността на подписа на К. К. Н. върху представената фактура и по същество оспорва да е възлагал на ответника процесната доставка, нито да е получавал от от ищеца изпълнение на такава. Твърди, че процесната фактура не е осчетоводена в счетоводството на МБАЛ „ Скин Системс„ЕООД , както и че дружеството е узнало за съществуването й едва с получаването на исковата молба.

С допълнителна искова молба ищецът акцентира на положения печат на болницата върху оспорената фактура. Представя и споразумение за 2 изплащане от 12.03.2020г. , сключено между страните , в което ответникът е поел задължение да заплати на ищеца дължими суми, вкл. претендираната главница, в тригодишен срок от подписването му, ведно с лихви за просрочие.

Ищецът се позовава и на приложението на чл. 301 ТЗ, тъй като с покана за доброволно изпълнение, представена с допълнителната искова молба, връчена чрез ЧСИ на К. К. на 18.10.2022 г., ответното дружество е узнало за съществуването на фактура № 59/01.02.2018г. и не се е противопоставило веднага след узнаването.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът е оспорил и автентичността на подписа на К. К. върху представеното споразумение от 12.03.2020г.. Противопоставил е възражение, че К.

К. е била законен представител на дружеството в периода 11.02.2009г.

– 20.05.2018г., т.е. не е била негов органен представител към датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение. Като индиция, че вероятно се касае за подправен документ, ответникът навежда факта, че ищецът не е представил споразумението още с исковата молба, а същото е „сключено“ именно с К. К., доколкото само с образци от нейния подпис, не и на новия органен представител, ищецът е разполагал, съответно би могъл да пренесе. По тези съображения оспорва приложението на чл. 301 ТЗ, предвид незабавното си противопоставяне на твърдяната от ищеца сделка, веднага след узнаването й, за което не следва да се цени получаването на поканата за доброволно изпълнение, а връчването на исковата молба.

С последваща молба от 14.10.2023 г. / стр. 35 по номерацията на първоинстанционното дело /, преди първото по делото заседание и в отговор на отговора на допълнителната искова молба, ищецът е представил протоколна таблица към фактура № 59/30.01.2018г. , в която са посочени пациентите, на които твърди да са поставени капролактонови лифтиращи конци в ответната болница, в периода 20.02.2016 г. – 05.01.2018 г., ведно с копия на описаните в същата „Истории на заболяванията„ им и приемопредавателен протокол от 01.02.2016г., в който са описани като предадени от ищеца на ответника стоки, индивидуализирани на английски - в 5 пункта и на обща стойност съвпадащи с тези по фактура № 59/ 31.01.2018 г.. Таблицата и приемо-предавателният протокол носят подпис на лице К. К. – Настева, като представляващ ответника и печат на МБАЛ „Скин Системс„ ЕООД. Представена е и молба, входирана при адресата – ответник, с вх. № 4/15.01.2018г., при положен подпис от представляващ МБАЛ „Скин Системс„ ЕООД и печат на дружеството. Молбата изхожда от едноличния собственик и представляващ ищеца – доктор Людмил Пеев и касае дължими между страните разплащания, вкл. сумата от 278 720 лева - цена на доставени „ други лифтиращи конци на фирма „Аптос„ , на които Людмил Пеев твърди, че е ексклузивен вносител за България. В молбата не е упомената процесната фактура.

Въпреки възражението на ответника за настъпила процсуална преклузия, съдът е приел като доказателство по делото приемо-предавателния протокол от 01.02.2016г. и открил производство по оспорването на автентичността му, досежно подписа на К. К. – Настева.

3

Останалите доказателства, представени с молбата от 14.10.2023 г. ,съдът е счел неотносими към предмета на спора .

СИЕ в първоинстанционното производство е установила, че фактура № 59/31.01.2018г. не е осчетоводена при ответника, а единствено от ищеца.

Установила е , че не са получавани писма за потвърждаване на салда към края на 2018г. и 2019г. в счетоводството на ответника , за уточняване задълженията между страните в края на всяка година.

Съдебно-графологическата експертиза, работила върху сравнителни образци от почерка и подписа на К. К. – Настева, вкл. от документи с нотариална заверка на подписа на лицето, установява че подписите върху фактура № 59/31.01.2018г. и споразумението за изплащане от 12.03.2020 г. са на К. К. – Настева, тъй като е установена устойчива идентификационна съвкупност от съвпадащи общи и частни идентификационни признаци. По оспорване на ответника е допусната повторна единична съдебно - графологична експертиза, която е достигнала до извод за имитация на подписа на Настева върху оспорените документи.

Според вещото лице, при имитиране, старанието на изпълнителя води до засилване на зрителния контрол и последващо значително забавяне на темпа на изпълнение и рязък спад на автоматизацията на движенията. Това от своя страна е довело до налични в почерка немотивирани забавяния и изпълнение със сковани, несвободни движения. В случая е постигнато визуално сходство с истинския подпис на лицето Настева, но са „изтървани„ множество признаци на собствения почерк на имитиращия. На това се дължи високата вариантност с която са изпълнени подписите – обекти на експертизата.

Признаци, характерни за титуляра на подписа, не са пресъздадени от имитатора в пълния им обем / изчерпателно описани от вещото лице /.

Първоинстанционният съд е кредитирал второто заключение и с оглед всички доказателства по делото е постановил решение, с което е отхвърлил исковете. Решаващи за този му извод са установената неавтентичност на подписа на представляващата ответното дружество – К. К. Н. върху фактурата от 31.01.2018 г., споразумението за плащане от 12.03.2020г. и приемопредавателния протокол от 01.01.2016 г., както и неосчетоводяването на фактурата в счетоводството на ответника, нито наличието на кореспонденция за засичане на счетоводни салда , включващи процесното задължение. По приложението на чл. 301 ТЗ съдът не е изложил мотиви.

Във въззивната жалба на ищеца се излагат съображения за необосновано кредитиране на второто заключение на единична съдебно-графологична експертиза. Навеждат се съществени процесуални нарушения на съда, предвид непроизнА.не по довода на страната, че всеки от оспорените за автентичност документи съдържа и печат на дружеството, чието полагане не е оспорено от ответника с твърдение за злоупотреба на трети лица, неоправомощени да ангажират отговорността на дружеството, както и по довода за приложение на чл. 301 ТЗ, предвид получената от К.

К. – Настева покана за доброволно изпълнение, цитираща процесната фактура, след което не е последвало незабавно противопоставяне на дружеството. Неоснователно, според страната, е отказано допускането на 4 тройна съдебно-графологична експертиза и комплексна такава, поискана с молба от 13.09.2024г.. Последната е поискана с оглед установяване на обстоятелството, че ако стока от вида на твърдяната да е доставена от ищеца, е била употребена при лечението на посочените в представената таблица пациенти, съобразно историята на тяхното заболяване /ИЗ/ и предвид обстоятелството, че ищцовото дружество е било ексклузивен вносител на капролактонови лифтиращи конци, което касаторът счита, че е било безспорно в производството, то установената им употреба в дейността на болницата би било доказателство за тяхната доставка от ищеца. Подновено е, при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК, доказателственото искане на страната за комплексна експертиза от специалист по естетична хирургия и счетоводител със задача: след като се запознаят с таблица към фактура № 59/30.01.2018г. , на пациенти на МБАЛ „Скин Системс „ ЕООД и с представените Истории на заболяванията им, да дадат заключение ползвани ли са описаните консумативи по фактура № 59/30.01.2018г. при лечението им, как и от кого са предоставени, има ли осчетоводени доставки на процесните материали, описани в извършваните от лечебното заведение манипулации в счетоводството на ответника. Поискани са и двама души свидетели, с молба от 14.10.2023г. до първоинстанционния съд, за установяване направените от ищеца доставки и използването на материалите по фактура № 59/30.01.2018г. в извършваните от лечебното заведение манипулации. С определение от 03.11.2023г. свидетелите не са допуснати , на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, при неуточнена хипотеза за недопустимост на свидетелските показания, съгласно разпоредбата.