Решение № 9445 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9445 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110149696 по описа за 2024 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 915,44 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско Стандарт” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.03.2024 г. в гр. София.

Производството е образувано по искова молба на „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД срещу Столична община за осъждането на ответника да заплати н а и щ е ц а сумата от 915,4 4 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско стандарт” във връзка с щета 470423242416511, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сторените по делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

Ищецът сочи, че на 20.03.2024 r. в гp. София на бул. „Ботевградско шосе“, в близост до № 228, при маневра на заден, водач на л.а. марка „Мерцедес“, модел „, попада в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно /шаха без капак/.

В резултат на това на МПС-то се нанасят материални щети. Твърди се, че лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „ към момента на ПТП е застрахован в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД на основание автомобилна застраховка „Каско Стандарт“, полица № 4704230500003303/05.09.2023 г. с валидност от 05.09.2023 г. до 04.09.2024 г. за застрахователна сума от 25 000 лв. Нанесените в резултат на ПTП щети на увреденото MПC били описани в Заявление за настъпване на застрахователно събитие, описи на претенция и опис-заключение по претенция. Твърди се, че били увредени следните части по автомобила: носач заден десен, спирачен апарат заден десен, джанта лява задна дясна и др. Ремонтът на лекия автомобил бил възложен на доверен сервиз на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД — ЕТ „Рубин Николай Филипов“ съгласно приложеното възлагателно писмо. С двустранно подписан 1 приемо-предавателен протокол, отремонтиран, автомобилът бил предаден на представител на собственика му. За стойността на ремонта била издадена фактура № 10014175/11.04.2024 г. за сумата от 915.44 лв. без ДДС. Въз основа на Доклад по щета от 12.04.2024 г. ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е одобрило да се изплати на доверения сервиз, извършил ремонта на увредения автомобил, сумата от 915.44 лв., съответстваща на издадената фактура за ремонт, която сума била изплатена с преводно нареждане за кредитен превод от 16.04.2024 г.

Твърди се, че с изплащането на застрахователното обезщетение „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу Столична община, на която е възложено поддържането на пътя. До ответника била изпратена регресна покана с изх № 1621/04.07.2024 г. за възстановяване на заплатеното обезщетение, получена 08.07.2024 г., като ответникът не погасил задължението си. Ето защо счита, че за ищцовото дружество е възникнал правния интерес да предяви регресен иск за сумата от 915.44 лв. - изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт”, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното погасяване.

Претандира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди се, че няма представени доказателства, от които по категоричен начин да е видно, че причина за реализираното ПТП е необезопасена дупка на пътното платно. Оспорва липсата на съставен ПТП, описания механизъм на ПТП и щетите. Оспорва се наличието на „необезопасена дупка“ на пътното платно, както и твърдения механизъм на ПТП. Сочи се, че няма никакви преки доказателства за наличието на твърдяната необезопасена дупка на пътното платно, която да е станала причина за процесното ПТП. Излага, че не е известно какви са били нейните размери, за да може да се направи обосновано заключение относно причинно-следствената връзка между наличието й на пътното платно и настъпилите щети върху автомобила. Поддържа се, че в Общите условия към застраховката не е налице застрахователен риск от неравности на пътното платно.

Оспорва се наличието на валидно сключено застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице. Не оспрва заплащането на процесната сума от страна на ищцовото дружество. Прави възражение за съпричиняване на ПТП от страна на водача на МПС поради нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ в срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ в изпълнение на 2 договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.

Видно е от приетата по делото застрахователна полица №

4704230500003303/05.09.2023 г., се установява, че между ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, в качеството му на застраховател, от една страна, и М. А. А., в качеството му на застрахован, от друга страна, бил сключен договор за автомобилна застраховка „Каско Стандарт“ по отношение на процесния автомобил марка „Мерцедес“, модел „, със срок на застрахователно покритие от 05.09.2023 г. до 04.09.2024 г.

Прието по делото е и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, подадено от застрахованато лице до застрахователя във връзка с процесното ПТП. М.

А. А. декларирал обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, както и увредените части по автомобила, а именно заден мост и др. увреди, посочени в описа на претенцията, вследствие преминаването на дупка /шахта без капак/ на пътното платно на ул. „Ботевградско шосе“ до № 228, гр. София, при движение на заден ход.

Видно от данните по делото при ищцовото дружество е образувана щета № 470423242416511, по която е изготвен доклад и опис-заключение, по което е определено обезщетение в размер на 915,44 лева. От приложеното по делото преводно нареждане за кредитен превод от 16.04.2024 г. се установява, че сумата от 915,44 лева е преведена по сметка на сервиза, извършил ремонта на автомобила. Това обстоятелство не се оспорва от ответника.

До ответника била изпратена регресна покана по процесната щета за възстановяване на платената сума от 915,44 лв., която била връчена на адресата на 07.07.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне. Връчването на регресна покана на ответника не се оспорва от ответника.

По делото не е представен съставен протокол за ПТП от органите на МВР, като с оглед разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба IЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и Информационния център към ГФ, при повреда на МПС, която не е причинена от друго ППС, мястото на произшествието не се посещава от органите на МВР – „Пътна полиция“ и не се съставят документи за настъпилата повреда.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил М. А..

Същият потвърждава, че през 2024 г., управлявайки процесния автомобил, на бул.

„Ботевградско шосе“ попаднал в отворена шахта на пътното платно. Сочи, че инцидентът настъпил, връщайки автомобила на заден ход, за да се върне към бариера, през която следвало да премине. Вследствие на това, настъпили повреди в областта на задната гума. Сочи, че препятствието на пътното платно не било сигнализирано по никакъв начин с пътни знаци или друго обозначение.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като счита същите за логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, опис на щетата и опис – заключение, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила. Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя – шахта на пътното платно с непоставен капак, необозначена по начин, позволяващ избягването й.

3

От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и собственика на увредения автомобил. Застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията на клауза „Пълно каско“ – /Глава втора – „Покрити рискове“ от Общите условия/, при която покрит риск е пътнотранспортно произшествие, каквото е налице в настоящия случай.

Не се доказва възражението на ответника, а именно настъпилото ПТП да е съпричинено от водача на застрахованото МПС, тъй като Столична община, чиято е тежестта, не доказва, че поведението на водача на МПС не е било съобразено с конкретната пътна обстановка. Твърди се, че водачът не е спазил правилото на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, съгласно което, по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Не се установи по делото водачът да не е наблюдавал пътя зад превозното средство. Установи се обаче, че отворената шахта не е била сигнализирана или обозначена по какъвто и да е начин.

Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978 г.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът. Задължение на същия съобразно чл. 13 ЗДвП е било и да означи неравността на пътя с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

Според § 1, т. 3 от ДР на ЗП, "пътни съоръжения" са: водостоците, мостовете, виадуктите, естакадите, надлезите, подлезите, тунелите, подпорните и декоративните стени, укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения.

Съгласно § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА собственост на общините са и мрежите и съоръженията на В и К системата на територията на общината, в това число и канализационните шахти от типа дъждоприемна, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.