Решение № 20010 от 24.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20010 гр. София, 24.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110167410 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Я. Н. А., А. Т. А. и О. Т. Г., с която са предявени субективно и обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че: ответната страна Я. Н. А. дължи на ищеца следните суми: 398, 89 евро /780,17 лв./ главница, цена на доставена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, 62, 25 евро /121,75 лв./ мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 10.04.2024 г., 18, 73 евро /36,63 лв./ главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 28.05.2024г. до изплащане на вземането, 3, 98 евро /7,79 лв./ - мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 31875/24г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в; ответната страна А. Т. А. дължи на ищеца следните суми: 99, 72 евро /195,04 лв./ главница, цена на доставена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, 15, 56 евро /30,44 лв./ - мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 10.04.2024 г., 4, 68 евро /9,16 лв./ - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 28.05.2024г. до изплащане на вземането, 0, 99 евро /1,95 лв./ - мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 31875/24г. по описа на Софийски 1 районен съд, 88 с-в; ответникът О. Т. Г. дължи на ищеца следните суми: 99, 72 евро /195,04 лв./ главница, цена на доставена топлинна енергия, ведно със законна лихва за периода от 28.05.2024 г. до изплащане на вземането, 15, 56 евро /30,44 лв./ - мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 10.04.2024 г., 4, 68 евро /9,16 лв./ - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за периода от 28.05.2024г. до изплащане на вземането, 0, 99 евро /1,95 лв./ - мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 10.04.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 18.06.2024 г. по ч.гр.д. № 31875/24г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в;

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците по отношение на топлоснабден имот в ***********************************************, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците отговарят за заплащането на доставената топлинна енергия до имота и предоставената услуга дялово разпределение при следните квоти: 4/6 за Я. Н. А., 1/6 за А. Т. А. и 1/6 за О. Т. Г. в качеството им на наследници по закон на Т. Г. А., който преживе е бил собственик на топлоснабден имот. Твърди, че ответниците са страна по договор за доставка на топлинна енергия и в този смисъл са клиенти по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Сочи, че в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл.

33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

Исковата молба е връчена лично на ответника О. Т. Г. на 24.02.2025 г., като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от този ответник.

В срока по чл. 131 ГПК е писмен отговор от ответните страни Я. Н. А. и А. Т. А., подаден чрез назначения от съда особен представител адв. П. С.. Ответниците оспорват 2 основателността на исковата молба, като твърдят, че не се доказва да са били собственици на процесния имот за процесния период.

С определение от 21.05.,2026 г. като трето лице помагач по делото е конституирано “ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, което дружество е изразило становище, че дяловото разпределение е извършено съгласно законоустановените правила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ел. ч.гр.д. № 31875/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 18.06.2024 г.

Заповедта е връчена редовно на длъжника О. Т. Г., който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение, като изрично е посочил, че се е отказал от наследство и е представил доказателства

Длъжниците Я. Н. А. и А. Т. А. не са намерени на регистрираните им адреси. Залепено е уведомление по реда на чл. 47 ГПК, но не са явили в съда да получат заповедта за изпълнение. Не е установен работодател на длъжницата в трудоспособна възраст – А. Т. А..

Заповедният съд е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на иска за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и всеки от ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за всеки от ответниците е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съдът приема, че по делото се установя че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Топлофикация София“ ЕАД е дружество регистрирано по 3

Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия.

В случая от приетия като доказателство по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, се установява, че на 30.06.1978 г. Главна дирекция за изграждане на с. продава на Т. Г. А. недвижим имот, представляващ апартамент № 8, находящ се в жилищна сграда – блок № ************* в ***********************.

Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение относно идентичност на административен адрес, издадено от Столична община – Район „Надежда“, видно от което строителен номер бл. 25, вх. А, Б, В, Г, Д, Е *****************. и *****************., бл.

304, вх. А, Б, В Г, Д, Е са номер на един и същи блок.

Във връзка с твърденията на „Топлофикация София“ ЕАД за настъпило наследствено правоприемство по отношение на имуществото на Т. Г. А. по делото е прието като доказателство Удостоверение за наследници, видно от което същият е починал на 27.06.2017 г. и е оставил като свои наследници по закон ответниците по делото: Я. Н. А. - съпруга, А. Т.

А. – дъщеря и О. Т. Г. – син. Съгласно чл. 5, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството /ЗН/ съпругът и децата на починали наследяват равни части от наследството.

В заповедното производство длъжникът О. Т. Г. своевременно е възразил срещу издаването на заповед за изпълнение по отношение на задължения на наследодателя му спрямо него, като е посочил, че се е отказал от наследството на баща си Т. Г. А. и е представил удостоверение за вписан отказ от наследство. Като писмено доказателство в настоящия процес е прието Съдебно удостоверение с изх. № 66575/05.07.2024 г., издадено по гр.д. № 40453/2024 г. по описа на СРС, 139 с-в, видно от което в специалната книга на съда под № 1465/05.07.2024 г. е вписан отказ от наследството на Т. Г. А., направен от сина му О.

Т. Г.. Съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т.

11а на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. Съгласно чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му, което произвежда действие от откриването на наследството, независимо кога 4 е направено това и по какъв начин е обективирана волята - изрично или с конклудентни действия. От този момент имуществото на наследодателя преминава в патримониума на наследника, който по силата на наследственото правоприемство придобива правата и отговаря за задълженията, включени в наследството. Отказът от наследство е равнозначен на неприемането му - ТР № 148/1986 г. С вписването на валидно направен по реда на чл. 52 ЗН отказ правните последици на наследственото правоприемство се заличават, и то от момента на откриване на наследството. Като съобрази изложеното и събраните доказателства, съдът намира, че с вписването на отказ от наследство от страна на ответника О. Т. Г. същият е загубил качеството наследник на баща си Т. Г. А., поради което и по отношение на този ответник не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на иска, доколкото същият не се легитимира като съсобственик на процесния топлоснабден имот, респективно същият не притежава качеството „потребител на топлинна енергия“ по отношение на този имот. Ето защо и исковете спрямо него следва да бъдат отхвърлени.