Решение № 2472 от 26.02.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2472

Варна, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIII състав, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ГАНЕВА

При секретар ТЕОДОРА ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА административно дело № 20257050702941 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗМВР и е образувано по жалба на С. С. С. от [населено място] ,[жк], ,[адрес] срещу заповед № 25-819-1143/28.11.2025г. на инспектор към сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР-Варна.

Релевира се материална незаконосъобразност поради отсъствие на законовите предпоставки по чл.123 ЗДвП. Твърди се , че след увреждане на другия автомобил, С. не се обадил на 112, защото е бързал, но е оставил бележка с текст “ударих ви „ и вписан свой телефонен номер, в който е сгрешил една от цифрите. След като е бил издирен от органите на реда, той е оказал пълно съдействал . В жалбата се твърди също за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила , тъй като не е бил изслушан при издаване на заповедта. Мярката е наложена в нарушение на принципите за справедливост и пропорционалност. Липсва умисъл за бягство от произшествието. Отправеното искане към съда е отмяна на обжалвания изричен отказ .

В съдебно заседание оспорващото лице се явява лично и поддържа своята жалба.

Ответната страна – инспектор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна , не се явява ,но се представлява от гл. юриск. Г. Г., , който изразява позиция за законосъобразност на процесната ПАМ . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните, че на 20.11.2025г. около 13..43ч. в [населено място] на [улица], до бл. 8 жалбоподателят С. С. при извършване на маневра назад при управление на лек автомобил „Форд фокус “ с рег. № [рег. номер], собственост на С. С., е блъснал паркирано МПС [Марка] с рег. № [рег. номер]. Причинени са материални шети по паркирания автомобил .

С. е напуснал местопроизшествието , без да се обади на тел. 112 за настъпилото ПТП.. Оставил е бележка върху ударения автомобил с изписан свой телефонен номер, в който е сгрешил последната цифра- изписал е 7 вместо 6 . Собственикът на ударения автомобил заради сгрешения номер, не е могъл да се свърже със С., поради което след преглед на камерите в района , е установил рег. номер на управляваната от жалбоподателя кола и е подал жалба до МВР . Бил е издирен С., като на 27.11.2025г. е бил съставен протокол за ПТП, подписан без възражения от участниците /л. 6 от преписката/. На същата дата е бил съставен и АУАН ,в който С. е записал възражение , че отсъства негов умисъл за бягство от ПТП.

На 05.12.2025г. началник група при сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна е издал наказателно постановление № 25-819-5047, с което е наложил на С. адм. наказания : „глоба „ от 50 лв. на основание чл. 185 от ЗДвП ; „глоба“ от 200 лв. и „лишаване от право да се управлява МПС“ за 3 месеца на основание чл. 175, ал.1 т. 5 от същия закон / л. 9/.

Според приложена към преписката справка С. С. е правоспособен водач на МПС от 23.01.2020г. и до настоящия момент освен цитираното по-горе НП и обжалваната заповед има влязло в сила НП с наказание по чл. 179, ал.2 от ЗДвП и два фиша по чл. 183 от същия закон / л. 10/.

На 28.11.2025г. ответникът е издал процесната заповед, с която въз основа на фактите, изложени и в АУАН и НП , е наложил на С. С. ПАМ по чл. 171, т.1, б. з/бб“ от ЗДвП- „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата / л. 37 от делото/, а разглеждайки същата по същество , я прецени като неоснователна.

Оспореният адм. акт изхожда от компетентен адм. орган предвид валидното му овластяване от директора на ОД на МВР-Варна със заповед № 365-7399/04.09.2025г./л. 17/ , а ОД на МВР-Варна е след определените структури за контрол по ЗДвП съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи/ л. 23/.

Атакуваната заповед е обективирана в изискуемата писмена форма, като съдържа не само фактическо основание , но и правно такава. С подобно съдържание актът позволява не само адресатът да узнае обосновката на взетото от ответника решение, но и гарантира ефективна съдебна проверка на неговата материална законосъобразност.

Жалбоподателят твърди допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което оплакване е лишено от основателност. Процесната заповед е издадена , след като на същия е бил предявен протокол за ПТП, в който е описан механизма на настъпване на произшествието и неговите участници , който протокол С. е подписал без възражения. Заповедта е издадена, след като на жалбоподателя е бил връчен АУАН, в който той е вписал своите възражения и по-специално липса на негов умисъл , което е и негов основен довод в жалбата до съда. Следователно той е дал обяснения по случая преди налагане на мярката. Към подадената от С. жалба няма приложени писмени доказателства, няма искания за събиране на доказателства , такива искания той не направи и в хода на съд. производство Следователно дори на С. да беше връчено уведомление по чл. 26 от АПК, той не би представил нови доказателства за изясняване на случая.

Неоснователно е и неговото оплакване за неспазен принцип на съразмерност. Регламентацията на чл. 6, ал.3 и 4 от АПК е приложима само в случаи на оперативна самостоятелност , докато по конкретното адм. производство органът действа в условията на обвързана компетентност. Според предписанието на чл. 171 , ал.1 ЗДвП , когато са налице предпоставките на тази правна норма , адм. орган не може да избира между различни „законосъобразни възможности“, а е длъжен да наложи конкретно посочената от законодателя принудителна мярка и освен това адм. орган трябва не може да определи нейния размер съобразно спецификата на случая, а налага същата за фиксирания от законодателя срок от 3 месеца.

Съдът счита, че обжалваният индивидуален адм. акт е постановен в съответствие с изискванията на материалния закон и по-специално на чл. 171, т.1, б. 3/бб. Видно от събрания доказателствен материал по казуса спрямо С. С. е било издадено нак. постановление , с което въз основа на описаните в мотивите на заповедта факти на основание чл. 175 , ал.1 , т.5 от ЗДвП освен глоба от 200 лв. му е наложено и наказание“ лишаване от право да се управлява МПС“ за срок то 3 месеца.

С. е напуснал мястото на причинено от него ПТП с настъпили материални щети , без да уведоми органите на МВР . В жалбата той посочва , че е бързал заради служебен ангажимент , но това обстоятелства изяснява само причината за неговите действия, като не променя обективния факт по напускане на произшествието , без да уведоми МВР и без е ясно дали между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него.

Във връзка с оставената бележка със сгрешен своя номер С. твърди отсъствие на негов умисъл , но формите на вина са две- умисъл и непредпазливост. Жалбоподателят е извършил правонарушението в условията на непредпазливост и по-специално небрежност , тъй като не е проявил нужното внимание за правилно посочване на своя телефонен номер , а след това не е извършил проверка за коректност на записаното . Съгласно чл. 7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не са наказват само в изрично предвидените случая, а настоящият не такъв.

В жалбата се посочва , че деянието не е умишлено, няма настъпили значителни материални щети, но дори и тези обстоятелства да се разглеждат като признаци за маловажност на случая , на основание чл. 28 от ЗАНН деецът се освобождава от административнонаказателна отговорност , не защото не е извършил нарушението, а поради преценка за неговата незначителна обществена опасност. Освен това маловажността на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН не е нормативно уредено изключение за неприлагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП.

Обжалваната от С. ПАМ преследва легитимна цел по смисъла на чл. 171, ал.1 от ЗДвП- осигуряване безопасността на движението , защото той е водач на МПС само от 5 години, но към датата на издаване на процесната заповед е санкциониран по влезли в законна сила НП и електронни фишове за три нарушения по ЗДвП.

В обобщение подадената жалба от С. С. е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 143, ал.3 АПК на ответника поп правния спор следва да се присъди юриск. възнаграждение от 102 евро, определено по реда чл. 24 от НЗПП.

Мотивиран от изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. С. С. от [населено място] ,[жк], ,[адрес] срещу заповед № 25-819-1143/28.11.2025г. на инспектор към сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР-Варна.

ОСЪЖДА С. С. С. от [населено място] ,[жк], ,[адрес] с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юриск. възнаграждение от 102 / сто и две/ евро.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия: