Решение № 4704 от 20.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4704 гр. София, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20231110210115 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Г. Д. С., ЕГН ********** против наказателно постановление № 23-4332-011869 от 21.06.2023 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, тъй като водачът въобще не разбрал за настъпилото произшествие.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и иска отмяна на издаденото наказателното постановление, понеже нямало умисъл в действията му.

За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

1

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2023 г., около 16:45 часа, жалбоподателят Г. Д. С. управлявал лек таксиметров автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, като се движел в град София, по бул. „***“, в посока към центъра на град София. Преди кръстовището с улица „***“ и тъй като трябвало да вземе клиенти, жалбоподателят маневрирал покрай паркирани автомобили, като при движение на заден ход леко ожулил бронята на паркиран лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. Водачът не разбрал за настъпилото произшествие, тъй като то било при движение с много ниска скорост и съприкосновението между автомобилите било съвсем леко, като С. не е слизал да погледне какво се е случило, а качил пътниците и потеглил съвсем спокойно след произшествието, което говорело, че явно не е разбрал за него и не се е опитвал да напусне бързо мястото на инцидента. Очевидец на случилото се бил свидетелят М. П., той видял досега между автомобилите и понеже познавал собственика на ударения автомобил, който бил в близкото кафене, веднага му съобщил за случилото се.

Свидетелят П. също сподели, че не е сигурен дали водачът на таксиметровия автомобил въобще е разбрал за произшествието, тъй като нямало никаква видима реакция от негова страна по време и след удара. Дори свидетелят П. споделя, че „удар“ било силно казано, а по-скоро се касаело за леко ожулване на бронята на паркирания автомобил.

Бил подаден сигнал за случая до ОПП-СДВР, като на мястото пристигнали служители на Пътна полиция, които по сведения на свидетеля П. съставили протокол за ПТП, докладна записка и скица на произшествието.

Впоследствие и въз основа на данните за регистрационния номер на лекия автомобил „***“, бил установен неговият водач и призован в ОПП-СДВР за изясняване на случая. Жалбоподателят С. се явил в ОПП-СДВР, където попълнил декларация, че именно той е управлявал лекия автомобил „***“ на процесната дата, най-вероятно е правил маневри на посоченото място, но не бил усетил никакъв удар с друг автомобил.

Срещу жалбоподателя С. бил съставен АУАН № 240818 от 05.06.2023 г. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетеля очевидец М. П.. Нарушенията били квалифицирани по чл.40, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че бил написал декларация за случая.

Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 23-4332-011869 от 21.06.2023 г., с което за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП и за нарушение на чл.123, 2 ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Ц. Ц. и М. П., както и от приложените по делото писмени доказателства.

Свидетелят П. е бил очевидец на произшествието и подробно разказва как на процесната дата видял досега между автомобилите, като „удар“ било силно казано, а по-скоро се касаело за леко ожулване на бронята на паркирания автомобил и понеже познавал собственика на ударения автомобил, който бил в близкото кафене, веднага му съобщил за случилото се. Свидетелят П. заяви, че не е сигурен дали водачът на таксиметровия автомобил въобще е разбрал за произшествието, тъй като нямало никаква видима реакция от негова страна по време и след удара. Показанията на свидетеля са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. От друга страна те се подкрепят напълно и от приложения по делото писмен доказателствен материал – скицата на произшествието и съставения протокол за ПТП. Явно при движение назад лекият автомобил „***“ е ожулил леко бронята на паркирания „***“, но водачът С. не е усетил съприкосновението и е продължил движението си.

Свидетелят Ц. Ц. е съставил акта за установяване на административното нарушение, но това е станало около седмица след инцидента в сградата на ОПП-СДВР, поради което той не е бил очевидец на случилото се, не е посещавал местопроизшествието и не може да даде някакви конкретни показания във връзка с предмета на доказване. Свидетелят Ц. е съставил акта по приложените писмени доказателства, изготвени от неговите колеги, които са посетили мястото, а именно протокол за ПТП, докладна записка, скица на произшествието и сведенията на свидетеля П..

Съдът не намери за необходимо да разпитва още свидетели, тъй като реално не е имало други очевидци на произшествието освен свидетеля П.. Лицето Е. В. е посетил впоследствие мястото по подаден сигнал за произшествието, като същият единствено преразказва в докладната това, което му е споделил свидетелят П.. Следователно той няма преки впечатления от произшествието и единствено може да преразкаже заявеното му от разпитания свидетел.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени описаните погоре фактически констатации.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на 3 наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:

Относно нарушението по чл.40, ал.1 от ЗДвП:

По отношение на това нарушение в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу това административно обвинение. Отразена е правилно и нарушената законова разпоредба, както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП в тази му част.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав счита, че жалбоподателят е осъществил състава на чл.40, ал.1 от ЗДвП, тъй като при движение на заден ход не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен, поради което е допуснал ПТП с минимални материални щети по ударения автомобил. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, а този не е такъв. Макар деянието да не е било извършено умишлено, то е осъществено при условията на непредпазливост под формата на груба небрежност и поради тази причина е виновно. Жалбоподателят, като лице притежаващо правоспособност да управлява МПС, е знаел и е бил длъжен да знае (тъй като незнанието на закона не е извинително), че преди извършване на маневрата трябва да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен. Преди предприемане на маневрата той е бил длъжен и е имал обективната възможност да погледне в огледалата за обратно виждане, за да се убеди, че зад него няма паркирани превозни средства, които може да удари при движение на заден ход и едва тогава да предприеме маневрата, но не го е направил и това е довело до настъпване на произшествието. Ако по време на движението си назад С. не е могъл непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, то тогава е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности, както е предвидено в чл.40, ал.2 от ЗДвП, но не е сторил и това.

Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл.183, ал.2, т.11 от ЗДвП, който гласи, че се наказва с глоба от 20 лева водач, който нарушава правилата за движение назад. Размерът на санкцията за това нарушение е точно определен, поради което настоящият състав не може да го изменя.

Съдът намира, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и 4 случаят да се третира като маловажен, тъй като от нарушението са настъпили имуществени вреди по ударения автомобил и деянието не се отличава с някаква пониска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид.

Реално обществената му опасност се явява типична, обичайна за този род нарушения и по делото не се установяват някакви изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Освен това трябва да се отбележи, че предвидената санкция не е прекомерно висока, не се явява несъответна на извършеното нарушение и заплащането й не би трябвало да създаде някакви особени трудности на жалбоподателя.

Относно нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП:

За това нарушение съдът намира, че липсва съставомерност от субективна страна, тъй като то не е било извършено виновно. Макар жалбоподателят да е бил длъжен да спре и да установи последиците от произшествието, той обективно не е могъл да изпълни това си задължение, понеже изобщо не е разбрал за настъпилия удар и в съзнанието му не е имало създадена представа, че е налице произшествие и той трябва да остане на мястото. Ударът е бил при движение с много ниска скорост, С. не е слизал да погледне какво се е случило, а е качил пътниците и е потеглил съвсем спокойно след произшествието, което говори, че явно не е разбрал за него и не се е опитвал да напусне бързо мястото на инцидента. Освен това очевидецът на случилото се свидетелят М. П. заяви, че не е сигурен дали водачът на таксиметровия автомобил въобще е разбрал за произшествието, тъй като нямало никаква видима реакция от негова страна по време и след удара, като „удар“ било силно казано, а по-скоро се касаело за леко ожулване на бронята на паркирания автомобил. Нарушителят следва да бъде признат за виновен, само ако деянието е категорично доказано от обективна и субективна страна, а в случая няма категорични доказателства за умишлено поведение.

Това нарушение може да бъде извършено само умишлено, тъй като то обуславя на първо място знание за настъпило произшествие и едва след това неизпълнение на задължението да се остане на мястото, а умисъл в случая липсва.