Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 73 от 18.06.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 66/2024
Вид
Решение № 73
Подписан
18.06.2024
В сила
18.11.2024
Състав
Янко Димитров Янков, Светослава Николаева Колева, Георги Николов Грънчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Варна, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Светослава Н. Колева

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора Р. М. Г. като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600066 по описа за 2024 година Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №26/20.12.2023г. по нохд №330/2023г. на Силистренски окръжен съд, с която подсъдимият Д.

В. Й. е бил признат за виновен в това, че на 22.06.2021 г. около 21.00 часа в гр.Силистра, на път ІІІ-213 в района на кръстовище с път ІІІ-215, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд Мустанг“ с peг. № СВ 1534 ВМ нарушил правилата за движение по пътищата - чл.37 ал.1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Д. Т. Т. ЕГН ********** (действал в условията на съпричинителство), поради което и на основание чл. 343 ал.1 б. „в“ от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК било отложено за срок от пет години. На основание чл.343г НК съдът лишил подс.Д. Й. от право да управлява МПС за срок от четири години. В тежест на подсъдимия са възложени и разноските по делото.

Против постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адв.И. Р., подадена в качеството й на защитник на подс.Д. Й., в която се прави 1 възражение за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Отправя се искане за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. Постъпила е и частна жалба срещу определение №3/08.01.2024г. по същото наказателно дело, с което подсъдимият бил осъден и да заплати по сметка на Силистренски окръжен съд сумата от 182,09лв., представляваща сторени от вещите лица пътни и дневни разходи по явяването им в съдебно заседание.

Постъпила е жалба и от адв.Р. М. в качеството й на повереник на частните обвинители М. Д. Т. и Т. И. Т., в която се претендира явна несправедливост на наложените на подсъдимото лице наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС. В тази връзка и исканията на частното обвинение са за увеличаване на наказанието лишаване от свобода и увеличаване размера на наказанието лишаване от правоуправление.

В съдебно заседание защитата и подсъдимият поддържат жалбата изцяло, настояват за оправдателна присъда.

Частните обвинители и повереникът им също поддържат жалбата си като настояват за увеличаване на наказанията, алтернативно – отмяна приложението на чл.66 ал.1 НК и постановяване ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваната присъда, поради което и настоява за нейното потвърждаване.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на атакуваната присъда и като взе предвид жалбите на защитата и частното обвинение, както и становищата на страните, констатира:

Подадените въззивни жалби са неоснователни.

Установено е от фактическа страна по делото следното:

На 22.06.2021г. пострадалия т Д. Т. заедно със св. Д . В . се движели от гр.Тутракан за гр.Силистра, като първият управлявал мотоциклет Хонда с рег.

№СС0038В, а вторият-мотоциклет „Ямаха“ с рег.№СС0627В. Около 21.00 часа те излезли от с.Айдемир, обл.Силистра , и продължили да се движат по 2 път III-213, в посока към гр.Силистра, управлявайки мотоциклетите един след друг - първи бил пострадалият Т., а след него св.В.. По същото време подс.Д.

Й. управлявал л.а. „Форд Мустанг“ с рег.№ СВ1534ВМ в обратна посока - от гр.Силистра към с.Айдемир, също по път III-213. Той смятал да посети обработвани от него земи в района на околовръстния път за гр.Русе, като за целта е следвало да се отклони към с.Професор Иширково. Това е трябвало да стане на кръстовището образувано от път III-213 и път III-215 , като той извърши маневра завой наляво и излизайко от път ІІІ-213 да навлезе в път ІІІ215. Път III-213 в района на кръстовището бил прав, с две еднопосочни платна за движение във всяка една посока, разделени със затревена разделителна ивица широка 4.5м, заградена от мантинели. Разделителната ивица била прекъсната в района на кръстовището с дължина от 100м.

Платното за движение в посока на с.Айдемир в района на кръстовището било с три ленти за движение, като лявата е предназначена за завиване към път III215 и с.Професор Иширково, и е с широчина от 4.5м. Средната и дясната лента за движение съответно били с широчина от по 3.5м. Платното за движение към гр.Силистра е с две ленти за движение с широчина от по 3.5м.

Кръстовището било регулирано с пътни знаци и видима пътна маркировка. В посока на с.Айдемир, преди кръстовището, по път III-213 бил поставен пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената50км/ч“, а в обратна посока към гр.Силистра е наличен пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената-70км/ч “.

Приближавайки кръстовището, подс.Й. намалил скоростта на движение, като преминал в лявата лента за движение имайки намерение да завие наляво и да навлезе в път III-215. Спрял за момент и се огледал за движещи се ППС идващи от с.Айдемир. На около 350м според него забелязал два фара, които се движили в посока на гр.Силистра. Преценил обаче, че превозното средство, което се приближавало е достатъчно далеч, и предприел маневра завой наляво, при която трябвало да пресече лентите за движение от с.Айдемир за гр.Силистра. В момента на предприемане на маневрата, пострадалият Т. с управлявания от него мотоциклет се намирал на разстояние от около 98м. от кръстовището, като скоростта му на движение била около 197км/ч. Не успял да спре мотоциклета и последвал удар с лекия автомобил на подсъдимия. Ударът бил челно-странично - между задната дясна странична част (задната гума) на лекия автомобил и предната част на 3 мотоциклета. Вследствие на удара мотоциклетът се завъртял, прелетял над лекия автомобил, преобърнал се, и след падане върху пътното платно чрез странично приплъзване достигнал до мястото, където бил установен при огледа на местопроизшествието. При удара на мотоциклета с автомобила, пострадалият Т. се отделил от мотоциклета, преминал над автомобила, след което паднал върху платното за движение и чрез плъзгане и търкаляне достигнал до мястото, където бил установен от пристигналия екип на ЦСМП.

Медицинският екип транспортирал пострадалия в МБАЛ-Силистра, но въпреки оказаната адекватна и своевременна медицинска помощ Т. починал в 23:36 часа. Според заключението на вещото лице по изготвената СМЕ непосредствената причина за смъртта на Д. Т. се дължи на тежката съчетана травма с увреждане на десен бял дроб, разкъсване на десния лоб на черния дроб с развитие на остра следкръвоизливна анемия, следствие изливане на несъвместимо с живота количество кръв в коремната кухина. Подс.Й. бил изпробван с техническо средство Дрегер „Алкотест7510“, което не отчело наличие на алкохол в кръвта. Не бил тестван за наличието на наркотични вещества.

Така изложената фактическа обстановка първостепенният съд е установил по категоричен начин след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства:

1. Гласни – обясненията на подсъдимия Д. Й., показанията на свидетелите Н.М., К.Н., П.С., В.Ч., Д.В., П.С., Н.М., Г.К., Н.П., Г.С.;

2. Протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбуми към него; протокол за проведен следствен експеримент, протокол за оглед на веществени доказателства.

3. Различни по своя характер експертизи (като вид способ на доказване): - съдебномедицинска експертиза, дала отговор за причините за настъпилата смърт на пострадалия; - комплексна автотехническа експертиза;

- съдебнохимически експертизи.

4. Други писмени доказателства – свидетелство за съдимост, справка за наложени административни наказания по ЗДвП, и др.

Всички тези доказателствени средства и сторената им интерпретация от съответните специалисти в изготвените експертни заключения, анализирани в тяхната съвкупност, дават категоричен отговор на въпросите, включени в 4 предмета на доказване като не оставят никакво съмнение по отношение авторството на деянието. Затова и по фактите спор от страните понастоящем не се повдига, не се е повдигал и пред първоинстанционния съд. Доколкото спор съществува, то той е такъв на правото, а не на фактите : - защитата на подсъдимия твърди, че той е невинен и следва да бъде оправдан, т.е. твърди се че с осъждането на подсъдимото лице е допуснато нарушение на материалния закон; - частното обвинение оспорва пък единствено справедливостта на наложените на подсъдимия наказания. На тези възражения ще спре вниманието си и въззивният съдебен състав.

По възражението на защитата за нарушение на закона

Твърди се от защитата в тази насока, че вина за настъпилото произшествие има единствено пострадалият, и че действията на подсъдимия не са в причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Основание за подобно твърдение на защитата дава обстоятелството, че ако пострадалият мотоциклетист се е движил с разрешената за този пътен участък скорост от 70км/ч, то той е имал възможност да спре преди удара, същевременно при движение на мотоциклета с тази скорост то подсъдимият е щял да завърши маневрата и да освободи пътното платно на мотоциклетиста.

Това е несъмнено така, и се установява от заключението на вещите лица по комплексната автотехническа експертиза. Доколкото тя дава отговор на изключително съществени за предмета на доказване въпроси, то съдът намира за уместно да изложи основните моменти от заключението на експертите.

Мястото на удара се определя на по дължина на пътя около 18,5м след ПЛО (точката приета за ориентир при огледа), и по ширина на платното – около средата на дясната лента за движение по посока гр.Силистра, което е посоката на движение на мотоциклетиста. Към момента на удара лекият автомобил „Форд Мустанг“ с рег.№СВ 1534 ВМ се е движил със скорост 18км/ч, а мотоциклет „Хонда“ с рег.№СС 0038 В със скорост около 197км/ч.

Скоростта на движение при липсата на спирачни следи е изчислена по метода за запазване на количеството на движение при отчитане разделянето на телата на мотоциклета и мотоциклетиста, който в случая се явява възможно найкоректен. По отношение скоростта на мотоциклета изводът на експертите се потвърждава от извършения оглед на веществени доказателства, при който е установено, че при мотоциклета „след леко надигане на стойката, държаща таблото се вижда, че стрелката на скоростомера сочи скорост около 200км/ч“.

5

Самото произшествие е станало на прав и равен участък от пътя, при който геометричната видимост напред за всеки един от водачите е около и над 250м, който факт се потвърждава от фотоалбума към протокола за оглед, както и от извършения следствен експеримент. Механизмът на произшествието е описан по-напред във фактологията и е възприет от съда така както е посочен и от вещите лица (а то няма и основания да не се приеме в този вид). Към момента на навлизане на автомобила в платното за движение към гр.Силистра, в който момент възниква и опасност за движението от гледна точка на мотоциклетиста, мотоциклетът се е намирал на 98,5м от мястото на удара. Опасната зона на спиране на мотоциклета е 305,3м при скорост на движение 197км/ч, т.е. очевидно е, че не е могъл да предотврати удара при тази скорост. При скорост на движение с разрешената за този участък 70км/ч, опасната зона за спиране на мотоциклета е 58,6м, което означава, че пострадалият е могъл да спре преди мястото на удара. В съдебно заседание вещите лица уточняват, че при движение на мотоциклета с разрешената за движение скорост от 70км/ч то подсъдимият би завършил маневрата завой наляво и би освободил пътното платно на мотоциклета преди да настъпи удар. Очевидно е налице виновно поведение от страна на пострадалия мотоциклетист, което обаче не оневинява подсъдимия.