Определение № 61 от 07.02.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 07.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20253001000043 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищцата Л. С. Я., в качеството й на съдружник в търговско дружество „ЕКО ЕГС“ ООД-гр. Варна, чрез адв. Д. (с посочен в жалбата имейл адрес: **********), срещу определение № 81/16.01.2025 г., постановено по т.д.

№ 530/2024г. по описа на ВОС, с което съдът е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. № 591/2024г. по описа на ВОС, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

Частната жалбоподателка излага подробно съображания за неправилност на обжалваното определение. Излагайки подробни доводи по същество на спора и индивидуализирайки предмета на различните образувани пред ВОС производства с правно основание чл. 74 ТЗ, счита, че в настоящия случай липсва преюдициалност между делата – всички по описа на ВОС. В условията на евентуалност излага доводи, че не производството по т.д. № 591/2024г., а това по т.д. № 585/2024 г. се явява преюдициално по отношение т.д. № 530/2024г., всички по описа на ВОС. Моли съда да отмени обжалваното определение, като върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна - ответникът „Еко Егс“ ООД, представлявано от управител и законен представител А.Р.А., е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес от обжалването. Частната жалба е надлежно администрирана, в т.ч. е внесена дължимата държавна такса. Предмет на обжалване е съдебен акт, временно преграждащ 1 развитието на исковото производство (чл.274, ал.1, т.1 ГПК). При тези данни жалбата се приема за процесуално допустима.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Предмет на инициираното от ищцата-настоящ жалбоподател, исково производство е иск по реда на чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на ответното дружество и откриване на производство по ликвидация. За да спре производството, първоинстанционният съд е приел, че висящото производство с правно основание чл.

74 ТЗ по т.д.№ 591/2024 г. на ВОС, имащо за предмет иск за отмяна на всички решения на ОСС на „ЕКО ЕГС“ ООД, проведено на 22.10.24 г., сред които и решение за изключване на Л. С. Я. като съдружник, се явява преюдициално спрямо настоящото.

Преюдициалността е обусловена от обстоятелството, че отпадането на качеството на съдружник на ищеца би довело до отпадане на правния интерес от водене на иска по чл.155, т.1 ТЗ.

Изводът на ВОС е правилен.

Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Посочено е, че в тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Поради това е прието, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела.

Предвидената в чл. 155, т. 1 ТЗ възможност за прекратяване на дружеството по исков ред чрез предявяване на конститутивен иск е предоставена на точно определени лица - съдружниците, притежаващи повече от 1/5 от дяловете от капитала. Следователно, притежаването от ищеца на 2 качеството "съдружник" е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на този иск. Поради това, посоченото качество трябва да е налице във всеки един момент от производството по делото и изгубването му има за последица съответно отпадане на правния интерес от иска за прекратяване на търговското дружество и недопустимост на същия.

Възприемането на обратното становище би довело до правно неприемлив резултат - дружеството да бъде прекратено по искане на лице, което към момента на прекратяването му /влизане на решението по чл. 155, т. 1 ТЗ в сила/ вече не е съдружник и поради това не разполага с никакви права по отношение на дружеството, в т. ч. и да предприема действия за преустановяване съществуването на дружеството като правен субект. С оглед на това, следва да се приеме, че е налице връзка на преюдициалност - изходът на спора по иска с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на изключването на ищцата като съдружник е обуславящ изхода на делото по предявения иск по чл. 155, т. 1 ТЗ за прекратяване на търговското дружество, тъй като е от значение за активната процесуалноправна легитимация по този иск. В този смисъл са Определение № 247 от 2.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 77/2011 г., II т. о., ТК; Определение № 1165 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 688/2012 г., II т. о., ТК; Определение № 229 от 23.06.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 744/2020 г., II т. о., ТК; Определение № 153 от 30.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 424/2021 г., I т. о., ТК и др.

Обстоятелството, че ищцата е вписан съдружник в ТРРЮЛНЦ, не дерогира задължението на съда да отчете наличето на решение на ОС за изключване и на висящ обуславящ спор с правно основание чл. 74 ТЗ.

Изключването на съружник е способ за прекратяване на членствени права, който произвежда незабавно действие във вътрешните дружествени отношения.

Вписването в

ТР има значение единствено за противопоставимостта/действието на промяната по отношение на третите лица. В този смисъл следва да се тълкува чл. 140, ал.4 ТЗ.

Наличието на други висящи преюциални съдебни производства е ирелевантно за изхода от настоящия спор, който е ограничен единствено до връзката на обусловеност, заради която съдът е спрял съдебното производство.

Предвид съвпадането на правните изводи на двете инстанции, 3 обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 81/16.01.2025г. постановено по т.д. № 530/2024г. по описа на ВОС.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4