Решение № 1027 от 22.06.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1027 гр. Пловдив , 22.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария Д. Личева Гургова при участието на секретаря Недялка П. Кратункова като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело № 20205330110578 по описа за 2020 година

Производството е по иск с правно основание член 26 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Н. П. Х. ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З." № ***, чрез адв. Е. И., със съдебен адрес: гр. П., ул. „Х- К." №*, в исковата си молба против „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287, със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ж.к. „Люлин 7", бул.

„Джавахарлал Неру" №28, бл. АГЦ „Силвър център", ет.2, офис 73Г, представлявано от Д. С.

Д., с която се иска от съда да прогласи за нищожни клаузите на чл.1, ал.3 от договора предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане и нищожността на клаузата по чл.4, ал.2, предвиждаща заплащане на неустойка от договор за кредит от 15.12.2016г., сключен с „Вива кредит", като противоречащи на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Твърди, че на 15.12.2016 г. е сключила с ответното дружество договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 350,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,34%, годишен процент на разходите - 49,39% .

Съгласно чл.1, ал.З от договора заемателят дължи и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 27,28 лева, която той следва да престира заедно с месечната погасителна вноска.

Счита уговорката в чл.1, ал.3 от договора за нищожна, като неравноправна. Опциите при сключване па договора за паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и получаване на становище до 20 минути 1 след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни.

Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е бил принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Тази такса била уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата била във фиксиран размер - 27.28 лв. Липсвало каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Поради и което счита, че клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлявала и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Твърди, че съгласно чл.4 от договора за заем, същият следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 г., да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заематели поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по - лош от „Редовен" или банкова гаранция.

В случай на неизпълнение от страна па кредитополучателя на условията визирани в договора, същият съгласно чл.4, ал.2 дължал неустойка на кредитора в размер на 27,29 лева, която той следвало да престира заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала вноска за неустойка, с която неустойка падежното вземане нараствало значително.

Твърди, че ищецът е усвоила изцяло заемният ресурс, но не е дължала плащания за такса експресно разглеждане и неустойка, тъй като договорът за кредит бил нищожен, поради следните съображения:

Счита, че посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,34% не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка и такса експресно разглеждане, представлявали добавък към договорната лихва. Поради по-високия лихвен процент нараствала и стойността на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му/, но същият не бил обявен на потребителя и не бил посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Счита, че с договорения фиксиран лихвен процент в размер на 40,34 %, към който се кумулирало вземането, представляващо скрита печалба визирана в договора за неустойка и такса експресно разглеждане, с която кредиторът допълнително се обогатявал се нарушавали добрите нрави и се внасяло неравноправие между правата и задълженията на потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което водело до 2 нищожност на договорното съглашение.

ОТВЕТНИКЪТ „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201995287, гр. София, с отговора на исковата молба заявява, че възразява срещу предявените искове за обявяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 3 от договора , предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане и на чл. 4, ал. 2 от Договора, предвиждаща неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване на заема.

Счита, че претенциите на ищеца били напълно неоснователни и следвало да бъдат изцяло отхвърлени. Съображенията за неоснователността на исковете били следните:

По отношение на клаузата за неустойка по чл.4, ал. 2 от договора за паричен заем.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, ищецът се е задължил в срок до 3 дни от подписването му да предостави на Дружеството едно от посочените в Договора обезпечения - поръчителство или банкова гаранция. Действащото законодателство не предвиждало ограничения за финансовите институции да изискват обезпечаване на заемите, които предоставят. Нещо повече, на ищеца били дадени две алтернативни възможности за обезпечение, което било в негов интерес. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението за предоставяне на обезпечение на кредита, което автоматично е породило отговорност за него да заплати предвидената в чл. 4, ал. 2 от Договора неустойка. Следвало да се посочи, че неустойката е във фиксиран размер в Договора, с което Дружеството добросъвестно било изпълнило задължението си да информира ищеца за точния размер на имуществената му отговорност в случай на непредоставяне на обезпечение на кредита.

Твърди, че ищецът неправилно считал, че поставянето на изискване за осигуряване на лично обезпечение (поръчителство) противоречало на целта на Директива 2008/48 и в частност на предвидените в нея задължения на кредитора преди сключване на договора за кредит да направи оценка на кредитоспособността на потребителя. Дружеството е изпълнило задължението си по директивата и чл. 16 от ЗПК да оцени кредитоспособността на ищеца преди сключване на Договора, която оценка се прави при разглеждане на заявката за кредит.

При тазиоценка Дружеството е приело, че може да отпусне заемна сума в този размер и да сключи Договора при описаните в него параметри. Изискването на обезпечение съгласно Договора се явявало гаранция за събираемостта на вземанията на Дружеството, а не предпоставка за отпускане на кредита. В тази връзка твърдението, че изискването на лично обезпечение, което ищецът бил в невъзможност да изпълни (обстоятелство, което категорично не е доказано от ищеца), водело до самопричиняване на неблагоприятни последици за Дружеството, представлява недобросъвестен опит на ищеца да се освободи от задължения по Договора.

Счита за неправилно виждането на ищеца, че договорената неустойка е следвало да бъде включена в ГПР по кредита, като невключването й представлявало нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразявала общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Ал. 3 на чл. 19 ЗПК, изрично предвиждала, че в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на 3 обезпечение имала точно такъв характер и категорично не следвало да участва при формирането на ГПР. Нещо повече, включването на неустойката в ГПР би представлявало недопустимо нарушение на императивна разпоредба на ЗПК от страна на финансовата институция и би довело до заблуждаване на потребителя относно размера на действителните разходи по кредита и размера на неговите задължения.

Твърди, че напълно несъстоятелни и необосновани били твърденията, че посоченият в Договора размер на ГПР не е реален, което било „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Твърди, че в процесния случай нямало основание за прилагане на чл. 22 ЗПК, който предвиждал, че договорът за потребителски кредит е недействителен, когато в него не са посочени лихвения процент по кредита и ГПР. Неоснователни са твърденията на ищеца, че процесният договор противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Посочената разпоредба изисквала посочване на годишния процент на разходите по кредита, както и на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, което изискване в случая, видно от съдържанието на приложения договор, е спазено. Не било допуснато и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договора е посочен годишен фиксиран лихвен процент по кредита, която информация заедно с уговорения срок на договора съдържа и условията за прилагането му. Политиката на Дружеството била да предоставя на потребителите законосъобразни, ясни и детайлни договори за всички предоставяни от него продукти. Такъв бил и процесният Договор, от прочита на който не оставало никакво съмнение какъв е размерът на усвоената сума, срока на заема, ГПР, годишният лихвен процент, общият размер на плащанията по заема, фиксираният размер на неустойката по чл. 4, ал. 2. Да се твърди, че клаузите на Договора са неясни и заблуждаващи след погасяване на кредита от ищеца било недобросъвестно и представлява злоупотреба с права.

Твърди, че ищецът неправилно считал, че предвидената в Договора неустойка представлява добавък към договорната лихва, което според него било в противоречие с добрите нрави.

Видно от Договора, представен с исковата молба, заемната сума била предоставена на ищеца при фиксиран годишен лихвен процент от 40,30%. При така договорения лихвен процент годишният процент на разходите по заема (ГПР) бил в размер на 49,34 %, а именно в рамките на допустимите стойности, предвидени в ЗПК.

Възнаградителната лихва представлявала цената на предоставяната от кредитора услуга ползването на парични средства - и поради това той бил свободен да определи какъв да е нейният размер. Размерът на лихвата бил договорен в съответствие с принципа на свобода на договарянето, предвиден в чл. 9 от ЗЗД. Въпреки това ищецът приемал, че тази уговорка е нищожна и влечала нищожност на целия Договор, поради обстоятелството, че размерът на лихвата надвишава трикратния размер на законната лихва за забава. В подкрепа на тези твърдения ищецът се позовава на съдебна практика на ВКС, според която при необезпечени заеми възнаградителната лихва не трябва да надхвърля трикратния размер на законната лихва.

Твърди, че договорната лихва представлявала цената, която потребителят заплащал на 4 кредитора за това, че ползва неговите парични средства, именно това прави лихвата възнаградителна, а не наказателна, поради което се дължи така, както е уговорена. Такава е била и волята на ищеца, обективирана изрично в подписания от него Договор.