Решение № 265 от 21.10.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Стара Загора, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500677 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по жалба на Н. В. Г. – длъжник по изпълнително дело № 461/2011г., по описа на ЧСИ М.

Д., с район на действие - Окръжен съд - Стара Загора срещу действието на ЧСИ – отказ да прекрати изп. дело, поради настъпила перемпция, с постановление от 30.07.2025г.

Жалбоподателят счита, че разпореждането за отказ е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Счита, че от страна на взискателя в производството не било поискано да бъдат извършвани изпълнителни действия в период по-дълъг от 2 години, вследствие на това изпълнителното производство следвало да бъде прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Периодът, през който нямало депозирана молба от взискателя за извършване на изпълнителни действия бил от датата на образуване на изпълнителното дело, а именно 22.07.2011 г. до 29.07.2025 г.

Счита, че е възникнало правно основание за прекратяване на въпросното изпълнително дело. Посочва основанията за прекратяване, поради погасителната давност. Твърди, че в изпълнителния процес, поради възложени правомощия от страна на взискателя по чл.18. от ГПК от страна на частния съдебен изпълнител били извършвани регулярно проучвания на имущественото състояние на длъжника и предприемани изпълнителни действия. Това обстоятелство обаче не прекъсвало срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, защото това бил процесуален срок, различен от този по чл. 110 от ГПК. Счита, че при единия срок, за да бъде прекъснат той, следвало да бъде предприето действие за принудително изпълнение, а при другия срок 1 кредиторът трябвало да поиска извършването на изпълнителни действия. При изтичане на единия срок задължението се превръщало в естествено право, а при другия - просто изпълнителното дело следвало да се прекрати.

Последното обстоятелство не водило до погасяване на задължението по давност и респективно действията на съдебния изпълнител не можело да санират поради липса на процесуално поведение у взискателя бездействието му в производството.

Моли съдът да отмени обжалваното постановление на ЧСИ М. Д., peг.

№ 865 на КЧСИ, с което се отказва прекратяване на изпълнително дело 461/2011г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

В срока не е постъпило становище от другата страна – взискателя „А.Б.“ ЕАД, гр. С..

В мотивите си си частния съдебен изпълнител М. Д., с район на действие Окръжен съд – Стара Загора взема становище, че жалбата е неоснователна.

Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания и разгледа приложеното изпълнително дело, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в законния двуседмичен срок за обжалване. Внесена е държавна такса по сметка на ОС – Стара Загора, обжалваното действие подлежи на обжалване от длъжника по изпълнението.

Изпълнително дело № 461/2011г. по описа на ЧСИ М. Д. е образувано на 22.07.2011 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден PC - Стара Загора, по ч.гр.д. № 3843/2010 г. по описа на съда, по искане на „М.“, ЕАД, сега „А.Б.“ ЕАД, срещу Н. В. Г., за събиране на присъдена парична сума. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 23.08.2011г. На 12.07.2012г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Заложна къща Д.“ ЕООД. На 18.04.2013 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Ю.Б.“ АД. На 11.03.2015 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Заложна къща - Р.К.-Р.“ ЕООД. На 30.06.2015 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „У.Б.“ и „О.Б.Б.“ АД. На 08.03.2017г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „П.И.Б.“ АД и „Б.Д.“ АД. На 25.02.2019 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Р.Б.“ ЕАД. На 22.01.2021 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „БАКБ" АД. На 21.12.2022 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „А.Б.Б.“ АД. На 20.11.2024 г. е наложен запор на сметките на длъжника в „П.“ АД. В периода от м.09.2012г. до м. 01.2013г. по делото са постъпвали и плащания.

Нa 29.07.2025г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника Н. Г., чрез адв. М. М. за прекратяване на изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 1. т. 8 ГПК. С постановление от 30.07.2025 г. ЧСИ е отказал 2 прекратяване на изпълнителното производство.

Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по почин на ЧСИ при възлагане съгласно чл. 18 от ЗЧСИ.

Такива действия са насочването на изпълнение чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан, постъпването на парични суми от проданта или запора или плащания от трети задължени лица. Нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

В настоящия случай видно от изпълнителното дело не е налице изтекла давност в продължение на две години от извършване на всяко едно от изпълнителните действия, предприети по изп. дело. По делото ЧСИ е извършвал изпълнителни действия – налагане на запори върху трудово възнаграждение, банкови и други сметки на длъжника в различни институции. Посочените подробно по - горе изпълнителни действия, предприети по изпълнителното дело от образуването му през 2011г. до настоящия момент обуславят извод, че не е налице хипотезата на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК, тъй като между тези действия не е налице изтекъл 2 - годишен срок, през който да е установено бездействие от страна на взискателя или ЧСИ. Ето защо съдът намира, че не е налице предпоставката на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като липсва бездействие в продължение на две години. Напротив по делото са извършвани изпълнителни действия от ЧСИ, които прекъсват двугодишния давностен срок.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че след като липсват депозирани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия за период от повече от две години, извършваните от съдебния изпълнител действия не прекъсват срока по чл. 433, ал.1 т.8 ГПК. Законодателят не прави разлика дали действията са били инициирани от взискателя или от ЧСИ по силата на възлагане на правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В случая предпоставките на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК не са налице.

Предвид гореизложеното, окръжният съд намира, че обжалваното действие на ЧСИ е правилно, поради което жалбата на Н. В. Г. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н. В. Г. – длъжник по 3 изпълнително дело № 461/2011г., по описа на ЧСИ М. Д., с район на действие - Окръжен съд - Стара Загора срещу действието на ЧСИ – отказ да прекрати изп. дело, поради настъпила перемпция, с постановление от 30.07.2025г. като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4