Решение № 267 от 09.07.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Гоце Делчев, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Борислава Г. Тункова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20241220100697 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „А. В.“ ЕООД гр.Г. Д.против „Е. К. Е.“ ЕООД, с.К., обл.Б. Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца следната сума: сума от 1433 лева, представляваща главница, сума в размер на 137.19 лева, представляваща лихва за периода от *******г. до ****** г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.04.2024 г. до изплащане на вземането. Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените по разноски.

Твърди се от ищеца, че между „А.В. ЕООД и „Е. К. Е.“ ЕООД са установени търговски отношения. Вследствие на тези отношения, страните сключили неформален договор за изработка-извършване на ремонт на товарен автомобил - модел/ марка Щ., собственост на ответника, като ищеца има качеството на изпълнител, а ответника - на възложител. За документиране на изпълнението ищецът е издал фактура №#0000004778 от ****** г. за труд и вложени части/консумативи на стойност 1433 лв. Възложителят не изпълнил задължението си по така сключения договор за изработка, като не заплатил 1 дължимата цена за извършения ремонт на автомобила. Поради това ищеца подал срещу него заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за принудително събиране на дължимата сума. Въз основа на заявлението е образувано ггр.д. № 429/2024 г. по описа на РС Гоце Делчев.

Заявлението е уважено и е издадена заповед, по която е постъпило възражение, поради което е предявен настоящия иск.

Правната квалификация на предявения иск е по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.286 и сл. от ТЗ, чл. 280 и сл. от ЗЗД, чл.79 и чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.

От страна на ответника е представен писмен отговор в определения от закона срок, като се застъпва становище за неоснователност на исковете.

Заявява, че посочените във фактурата части и ремонтни действия не са вложени в товарния автомобил, посочения размер на труда не е реален, а значително завишен; голяма част от посочените във фактурата части може да са монтирани без да е необходимо, без да се е налагало монтирането им.

Влагането на голяма част от посочените артикули /части/ се дължи на лошо изпълнение от страна на изпълнителя. Твърди, че първоначално проблема на товарния автомобил, който изложил пред ищеца бил „загряване“. От страна на ответника била заявено, че със смяна на една част проблема ще се разреши.

Сменена била главата на компресора, но след 2-3 дни проблема се появил отново. При новото посещение на сервиза било обяснено, че се влива антифриз в цялата система, което е по вина на сервиза и че ще се сложи нова глава (отново по вина на сервиза). Последвали и други проблеми, тъй като антифриза бил увредил и други части. От страна на ищеца се сменяли безразборно различни части, без да се знае точно какъв е проблема и точно коя част е причина за този теч на антифриз, без да е сигурен дали смяната на дадена част ще отстрани проблема. Последно товарния автомобил стоял в сервиза 16 дни и още при вземането му от страна на ответника било направено възражение за недобре свършена работа, поради което не подписали протокол, стокова разписка и фактура. Фактурата, приложена към ИМ, не е осчетоводена от страна на ответното дружество. Поради изложеното молят предявения иск да се отхвърли.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Не се спори между страните, а се установява и от представените доказателсва, че между ищцовото дружество „А. В. ЕООД, гр.Г. Д.и ответното дружество „Е. К. Е.“ ЕООД, с.К., обл.Бл. е имало трайни търговски отношения.

През м.07.2023 г. лицето И., на длъжност шофьор при „Е. К. Е.“ ЕООД, с.К. докарал в сервиза на „А. В.“ ЕООД товарен автомобил марка „Щ.“, зелен на цвят. Обяснил, че автомобила има проблем със загряване на двигателя и го оставил за ремонт. Техниците в сервиза на ищцовото дружество, между които и свид. Тодор Пирнарев , извършили проверка на автомобила и уведомили свид. С. З. – консултант в същото дружество, за частите, които са им необходими за ремонта. Зафиров доставил необходимите части и те били монтирани в товарния автомобил. Бил извършен ремонт, водача на товарния автомобил дошъл, извършил тест и върнал автомобила, като казал, че двигателя продължава да загрява. Оказало се, че охладителната система, която е поставена, не сработила. Механиците към ищцовото дружество извършили нов ремонт и сменили системата, като били сменени виско съединител, охладителна система, термостат, датчик за температура и др. Докато завърши ремонта, товарния автомобил останал в сервиза около една седмица. Водача на автомобила дошъл отново и го изпробвал, като отишъл с него от сервиза до с.Д. или до местността „П. ч.“ над него, след което се върнал в сервиза и заявил, че всичко е наред и автомобила няма проблеми. Тръгнал от сервиза, управлявайки товарния автомобил м.„Щ.“. Тъй като при това оставил в сервиза личният си лек автомобил, с който дошъл, на следващия ден се върнал заедно с Н. А. – управител на дружеството ответник, за да вземе колата си.

Тогава свид. З. връчил на А. процесната фактура №*************от 19.07.2023 г., която бил съставил за извършения ремонт на товарния автомобил.

Тъй като фактурата останала неплатена, след около месец З. се обадил по телефона на Н. А., да попита за причините. А. не отговорил на обажданията му, поради което З. се обадил на шофьора Ибрахим. От него научил, че фактурата не се плаща, тъй като са недоволни от извършения ремонт.

Тъй като сумите по горепосочената фактура не били заплатени от ответника, ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „Е. К. Е.“ ЕООД, с.К. по която е образувано ч.гр.д. № 3

429/2024 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. Съдът уважил заявлението и издал исканата заповед за сумата от ******лева - главница, сумата от ****** лв., представляваща лихва за периода от 19.07.2023 г. до *****г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 01.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 31.40 лв. за държавна такса и 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Против заповедта е постъпило възражение, поради което е предявен настоящият иск.

Ответника оспорва съдържанието и автентичността на процесната фактура, като твърди, че изброените в нея артикули не са вложени в товарния автомобил, а ако са вложени, - това е по вина на дружеството ищец. Твърди, че фактурата не съдържа подписи на страните.

В първото съдебно заседание, проведено на 02.12.2024 г., е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на процесната фактура №********** от 19.07.2023 г. не са положени подписи на представители на страните.

Във връзка с направеното оспорване на съдържанието на фактурата, съдът е указал на ответника, че следва да докаже оспорването с общи доказателствени средства.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по което не се оспорва от страните и се цени изцяло от съда. Вещото лице се е запознало със счетоводната документация, предоставена й от „Е. К. Е.“ ЕООД и от „А. – В.“ ЕООД. Според заключението по експертизата, безспорно се вижда, че в дневника за продажби на „А. – В.“ ЕООД за м.07.2023 г. под ред 44 от дневника е осчетоводена фактура № 4778 с дата 19.07.2023 год., издадена към „Е. К. Е." ЕООД в размер на данъчна основа - 1 194.17 лв. (хиляда, сто деветдесет и четири лева и 17 стотинки) и начислено ДДС в размер на 238.83 лв. (двеста тридесет и осем лева и 83 ст.) или на обща стойност от 1 433.00 лв.

(хиляда четиристотин тридесет и три лева). С издаването на фактура № 4778 произтича вземане на дружеството „А. - В.“ ЕООД от дружество „Е. К. ЕС" ЕООД, общо в размер на 1 433.00 лв. (хиляда четиристотин тридесет и три лева), както и задължение за дружество „А. - В.“ ЕООД да внесе данък по ДДС в размер на 238.83 лв. (двеста тридесет и осем лева и 83 ст.). Дружество „А. В.“ ЕООД, ползва банкова сметка в ОББанк АД. След направена пълна проверка на банковите извлечения за периода от 01.07.2023 г. до 20.11.2024 г.

4

(момента на изготвяне на счетоводната експертиза) се установило, че преведени средства от дружеството получател на фактурата „Е. К. ЕС“ ЕООД не са постъпвали. Такива счетоводни записвания, също няма отразени. При направена насрещна проверка в счетоводните документи на дружеството ответник „Е. К. Е.“ ЕООД, вещото лице установило, че дружеството въобще не е осчетоводило процесната фактура, като не се е възползвало и от правото си на данъчния кредит в размер на 238.83 лв. (двеста тридесет и осем лева и 83 ст.). Следователно след пълна проверка на предоставените допълнителни документи от двете дружество, остатъка от задължението на „Е. К. Е.“ ЕООД към „А. - В.“ ЕООД, към момента на изготвяне на счетоводната експертиза 28.11.2024 г. е в размер на 1 433.00 лв.(хиляда четиристотин тридесет и три лева).

Вещото лице сочи, че законната лихва е равна на ОЛП на БНБ плюс надбавка от 10 пункта. При изчисляване на законната лихва, вещото лице се е съобразило с промяната на основния лихвен процент на БНБ по месеци, като заключава, че размерът на законната лихва в следствие на не направени плащания от дружеството ответник „Е. К. Е.“ ЕООД за периода от датата на издаване на фактурата ***** г., до ***** г. е в размер на 135.32 лв. (сто тридесет и пет лева и 32 ст.)

По делото са разпитани като свидетели лицата С. А. З., на длъжност консултант при ищцовото дружество „А. - В.“ ЕООД и Т. Б. П., на длъжност а.при същото дружество.

Свид. Пирнарев обяснява, че през 2023 г. извършил ремонт на товарен автомобил „Щ., автомобил, който се използвал за превозване на дървен материал. Автомобила бил докаран в сервиза на ищцовото дружество от шофьора му, който свидетеля познавал от преди, като работещ за „Е. К. Е.“ ЕООД като шофьор на този конкретен камион. Не знае името на шофьора, но на товарния автомобил стояла табелка с името Х.. Шофьора обяснил, че автомобила имал проблем със загряването и го оставил за извършване на ремонт. Свидетеля прегледал автомобила и заявил на свид. Зафиров частите, които са му необходими, за да извърши ремонта. След като частите му били предадени, той извършил ремонта, като при това сменил виско съединитле, термоста, датчик за температура, лепел силикон. Ремонта бил завършен след около седмица и шофьора дошъл да вземе автомобила. Шофьора извършил 5 тест, като го управлявал до с. Д. или до П. ч. След като се върнал, заявил, че всичко е наред и си тръгнал, управлявайки товарния автомобил, а оставил в сервиза лекия автомобил, с който дошъл. След това от колегите си свидетеля разбрал, че собственика на дружеството-ответник Н.А. не бил доволен от ремонта на товарния автомобил.

Свид.З. заявява, че в ищцовото дружество той отговаря за снабдяване на необходимите за работата части, за склада и за изготвяне на документацията.

Случвали се няколко пъти да извършват ремонт на товарен автомобил модел и марка „Щ., зелен на цвят, собственост на „Е. К. Е.“ ЕООД. Последния път ремонт на този автомобил бил извършен през лятото на 2023 г. Автомобила бил докаран от шофьора му на име И. Свидетелят не знае фамилията на И. но на камиона стои табелка с име Х., и смята, че може би това е фамилното име на водача. Ибрахим казал, че автомобила имал проблеми със загряване на двигателя. Механиците в сервиза на ищеца извършили тестове и казали на свидетеля от какви части имат нужда, за да извършат ремонта и той им ги доставил. Била сменена охладителната система на товарния автомобил, сле което шофьора дошъл да го приеме. След тестово шофиране, го върнал и казал, че двигателя продължава да загрява. Оказало се, че поставената охладетилна система не сработила и тя отново била сменена. Ибрахим дошъл отново, извършил тестово каране п пътя за Папаз чаир, което траело между 30 минути и 1 час и след като се върнал, заявил, че автомобила не загрява, няма забележки. Тръгнал си управлявайки товарния автомобил, а личния си автомобил, с който дошъл, останал в сервиза. Зафиров съставил процесната фактура, като записал в нея частите и материалите, които знае, че са вложени в товарния автомобил, тъй като ги поръчал в тази връзка, а от постоянното присъствие в сервиза и контакт с механиците. На следващия ден Ибрахим дошъл в сервиза, за да вземе колата си, като бил заедно с управителя на ответното дружество – Н. А. Свид.З.предал на А. процесната фактура. Тъй като около месец след това сумата по фактурата не била заплатена, З.започнал да търси Н. А. по телефона, за да го попита за причините за не плащането. А. не отговорил на позвъняванията, поради което свидетеля се свързал със шофьора И.. От него научил, че плащане не е извършено, тъй като извършения ремонт е некачествен, но не пояснил в какво се изразява некачествения ремонт. Свид. Заявява, че стойността на труда в ищцовото дружество е 45 лв. на час, и на тази стойност е бил и към 2023 г. За постоянни 6 клиенти правили отстъпка и такава е направена и в този случай.