Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4556 от 28.11.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 20679/2017
Вид
Решение № 4556
Подписан
28.11.2019
В сила
30.03.2020
Състав
АНЕТА АЛЕКСАНДРОВА ТРАЙКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 4556 28.11.2019 г. Гр. Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Цвета Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20679 по описа на ПРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ***.И., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. ***.,***, офис *** срещу „РЛД транс“ ООД, ЕИК *********, седалище и адр**на управление гр. Пловдив, ул. „Рогошко шосе“ № 36, ет. 4, представлявано от *** *******, с която са предявени обективно съединени искове:

1. Искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 от КТ, вр. с чл. 245, ал. 1 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 420 лева- трудово възнаграждение за м. април 2015г., 420 лева- ТВ за м. август 2015г., 420 лева- ТВ за м. януари 2016г., 420 лева- ТВ за м. май 2016г, 420 лева- ТВ за м. септември 2016г, 460 лева- ТВ за м. януари 2017г, 200 лева ТВ за м. февруари 2017г.

2. Искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца мораторна лихва за ТВ за м. април 2015г. за периода от 11.05.2015г. до 20.04.2017г. в размер на 83,02 лева; мораторна лихва за ТВ за м. август 2015г. за периода от 11.09.2015г. до 20.04.2017г. в размер на 68,66 лева, мораторна лихва за ТВ за м. май

2016г. за периода от 11.06.2016г. до 20.04.2017г. в размер на 36,63 лева, мораторна лихва за ТВ м. септември 2016г. за периода от 11.10.2016г. до 20.04.2017г. в размер на 22,64 лева.

3. Искове с правна квалификация по чл. 215, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 4200 лева-командировъчни пари в размер на 200 лева на месец за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, октомври, ноември, декември на 2015г. и месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, ноември и декември на 2016г.

4. Искове по чл. 262 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 2100 лева- представляваща сбор от дължимо възнаграждение за полаган извънреден труд в размер на 100 лева за 20 ч. извънреден труд за всеки месец, отнасящ се за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, октомври, ноември, декември на 2015г. и месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, ноември и декември на 2016г 5. Искове с правна квалификация чл. 261 от КТ за осъждането на ответника да заплати на ищец сумата от общо 2100 лева-представляваща сбор от дължимо възнаграждение за полаган нощен труд в размер на 100 лева за 20 ч. нощен труд за всеки месец януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, октомври, ноември, декември на 2015г. и месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, ноември и декември на 2016г 6. Искове по чл.

224, ал. 1 от КТ за сумата от 430 лева- обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2015г.; сумата от 430 лева-обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2016г.; сумата 44,50 лева- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни за 2017г.

7. Иск по чл. 221, ал. 1 от КТ за сумата от 440 лева-обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

8. Искова претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

4 КТ за поправка на погрешно вписано основание за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка, тъй като ТПО било прекратено от страна на работника на осн чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, което основание било неправилно вписано в ТК на ищеца.

Ищецът твърди да е работил по трудово правоотношение ТПО с ответника- работодател, по силата на сключен между страните трудов договор от

19.12.2014г. на длъжността „*******“, като ищецът извършвал международен превоз на товари с товарен автомобил с тегло над 12 тона. Курсовете започвали винаги от ***, където се намирала автомобилната база на ответника, като ищецът осъществявал международните превози по дестинациите ***- ***- ***- *** и ***.

Периодите на извършените командировки били от м. януари до м. март 2015г., от м. май до м. юли 2015г., през м. септември 2015г., м. ноември 2015г., от м. февруари до м. април 2016г., от м. юни до м. август 2016г., от м. октомври до м. декември 2016г. Съгласно сключения между страните трудов договор ищецът следвало да работи при осем часов работен ден, но ищецът работил и извънредно, предимно през нощта, включително и през почивните дни и празниците. Твърди се, че в изпълнение на възложената му работа ищецът полагал минимум по 2 часа на ден извънреден труд, работил е и през почивни дни, и през дните на официалните празници. Сочи се, че ответникът не бил заплатил на ищеца трудови възнаграждения, командировъчни пари, възнаграждение за извънреден и нощен труд. Поради неплащане на дължимите трудови възнаграждения, ищецът прекратил едностранно ТПО на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което ответникът му дължал обезщетение. След сезирането на Инспекцията по труда, ответникът връчил трудовата книжка на ищеца и заповедта за прекратяване на ТПО, с некоректно изписано основание за прекратяване. Ответникът не бил заплатил на ищеца и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015г, 2016 и 2017г.

Предвид изложеното ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати описаните по-горе суми. Претендира законна лихва и разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното дружество, чрез пълномощника адв. Б.А., с който исковете се оспорват като неоснователни.

В отговора на исковата молба се посочва, че ищецът е работил при ответника на длъжност ***на товарен автомобил за периода от 19.12.2014г. до 13.02.2017г. На 13.02.2017г. ответникът получил молба от ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ- без предизвестие поради забава в изплащането на дължими трудови възнаграждения. Ответникът сочи, не било налице посоченото от работника основание за прекратяване на ТПО, тъй като работодателят бил изплащал изцяло и без забавяне дължимите ТВ на работника, поради което не било налице валидно прекратяване на процесния трудов договор между страните. Ответникът твърди, че на ищеца му са изплатени в пълен размер и дължимите командировъчни пари, съгласно нормативните изисквания на чл. 31, ал. 1 от НСКСЧ. Ответникът сочи, че през месец февруари 2017г., поради техническа грешка на ищеца му е била надплатена сума за ТВ. Със заповед от 06.02.2017г. работодателят наредил тези надвзети суми да се удържат от ТВ на работниците. След като на 13.02.2017г. ищецът прекратил ТПО, работодателят на осн. чл. 103, ал. 1 от ЗЗД извършил едностранно прихващане на обезщетенията, които се дължат на работника за неизползван платен годишен отпуск в размер от 600 лева, както и по чл. 221, ал. 1 от КТ за прекратяване на ТПО в размер на 440 лева. Сочи се, че ищецът дължал на работодателя сумата от 3351, 73 лева – надплатена сума поради технически грешки за периода от 01.03.2016г.-31.01.2017г., за което вземане прави възражение за прихващане.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, а при условията на евентуалност и като погасени поради прихващане на насрещни задължения в размер на 3351,73 лева, представляващи изплатени на ищеца и надвзети от същия суми, вследствие на технически грешки, както и поради неотчетени аванси за периода 01.03.2016г. – 31.01.2017г. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Между страните не е налице спор, че между страните е съществувало ТПО за процесния период, прекратено на осн. член 327, ал. 1, т. 2 от

ГПК, считано от 13.02.2017г., по силата на което правоотношение ищецът е изпълнявал длъжността „*******“ и е извършвал международни курсове в страните от **за периода 2016 г.

Представени са от ответника заповеди за командироване на работниците на длъжност *** товарен автомобил в РЛД Транс ООД, сред които е и ищецът, в които заповеди са определени размера на дневните пари по 50 евро на ден и продължителността на командировката в календарни дни. В заповедите е било отразено и обстоятелството, какъв аванс е бил предоставен на всеки от **, респ. какъв е остатъкът за получаване в левове. Заповедите са били оспорени от ищеца, с довода, че са изготвени за нуждите на процеса. Представените заповеди представляват частни документи, издадени от една от страните – работодателя и удостоверяващи обстоятелства, касаещи командироването на ищеца за определени периоди от време и определянето на дневните пари за командировка, по които факти обаче страните не спорят.

Пред съда са били разпитани свидетели на ищеца. От разпита на св. В.К.Н., ****на ищеца, казва, че курсовете стартирали от ***, къкто и че ****следвало да се яви два дни по-рано от предвидения курс, като в командировката не се включвали дните за отиване и връщане, а средствата за това се поемали лично от **, не се заплащал и престоя от два дни. От разпита на св. Г.Д.А.се установява, че много често се налагало да се работи по 16,17 или 18 часа на ден, като се почивало събота и неделя.

По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ **., изготвено на база представените по делото писмени доказателства и тези, които се съхраняват в счетоводството на ответника, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че на ищеца са били начислени и заплатени ТВ за 1175,26 лева, били са начислени и изплатени командировъчни пари за процесния период, като даже има и надплатени суми от 9328,24 лева. Относно дължимите обезщетения по чл. 224, ал. 1 и чл. 221, ал. 1 от КТ вещото лице е отговорило,че такива не са били платени на ищеца, като техния размер е съответно 758,56 лева, респ. 419,20 лева.

По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ **, изготвено на база представената по делото тахографска информация, свалена от електронната карта на ищеца, което е дало заключение за точния брой отработени дни и часове по време на командировките през време на изпълнение на трудовия договор. Това заключение не е било оспорено от страните, изготвено е компетентно и обосновано, поради което и ще бъде кредитирано от съда. Относно твърдението на ищеца, че в диска се е съдържала повече информация от снетата от същия диск от вещото лице, съдът го намира за недоказано. Свидетелят, който е бил допуснат за установяване на това обстоятелство не е доведен за разпит пред съда, а и с показанията на свидетел не би могло да се установи с достатъчна степен на достоверност действителния обем на качената информация в предоставения диск, и не би могло да се разколебае експертното становище на специалиста, още повече, че това заключение не е било оспорено от страната.

Изслушани и приети от съда да две заключения, изготвени от вещото лице **, основно и допълнително, което вещо лице, освен със счетоводната документация на работодателя, е работило и с данните от СТЕ, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени.

От заключенията се установява, че за периода на действие на трудовия договор на ищеца е начислено БТВ от 10 916,61 лева, начислени са и обезщетения по чл.

221, ал. 1 от КТ и по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 1175,26 лева нетна сума.

Освен това били са начислени и командировъчни в размер на 49 971,47 лева.

Изплатени са трудови възнаграждения и командировъчни в размер на общо 66 662,63 лева, в това число изплатени аванси в брой на 16820,20 лева, а по разплащателна сметка на ищеца

49 742 лева. Начисленото обезщетение за неползван платен годишен отпуск е в размер на 1153,36 лева. Вещото лице не е установило извънреден труд, а за нощния труд е определило доп. възнаграждение от 6,31 лева. В приетото по делото допълнително заключение вещото лице С. е установило, че от изплатените в брой служебни аванси за командировка ищецът е получил 7200 евро, като останалите 1400 евро не са получени от ищеца, а от трети лица. Вещото лице констатира полаган труд през почивни дни в размер на 132 часа и 7 минути и 6 часа за работа в официален празник за периода 08.04.2016г. - 16.12.2016г. в размер на 675,74 лева, но с оглед на това, че претенция за работа в почивни дни и официални празници от ищеца не е заявена, в тази му част заключението не следва да се бъде вземано предвид.