Решение № 33 от 22.02.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Враца, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20231400500020 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 212/11.01.2023 г. на А. К. П. с ЕГН ********** с адрес: гр.***, чрез назначения му особен представител адв. Р. Г. М.-Х. от Врачанска адвокатска колегия, против Решение № 710/30.11.2022 г. по гр.д. № 1249/2022 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е признато за установено, че дължи на „Топлофикация-Враца“ ЕАД, ЕИК ***, гр. ***, сумата 2 539,78 лева главница за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2018 г. до 30.06.2021 г. за имот, находящ се в гр. ***, и сумата 578,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от 31.07.2018 г. до 04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от 19.08.2021 г. до окончателното му изплащане, за които суми е издадена заповед № 855 от 23.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 3155/2021 г. на Врачански районен съд, и е осъден да заплати на „Топлофикация-Враца“ ЕАД 1 сумата 112,37 лева - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство - ч. гр. дело № 3155/2021 г. на Врачански районен съд и сумата 713,36 лева - разноски за държавна такса, депозит за особен представител, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 1249/2022 г. на Врачански районен съд.

Жалбоподателят твърди, че решението на Районен съд - Враца е необосновано и незаконосъобразно. Поддържа, че в заключението на вещото лице по изготвената специализирана съдебно-техническа експертиза няма данни (и не е поставяна задача) за алгоритъма за изчисляване разходваната ТЕ, с оглед разпоредбата на чл.49, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване, чл.32, чл.39, ал.1 и чл.44, т.4 ЗИ /Закона за измерванията/, както и че липсват каквито и да са доказателства по делото, че за процесния период по отношение на съответното техническо средство /абонатна станция № 66/ е осъществяван контрол по реда на ЗИ, поради което извършените от него измервания да се приемат изцяло за достоверни, респективно дължимата от ответника искова сума. Посочва, че в заключението на вещото лице никъде не е отразено за абонатната станция № 66, обслужваща етажната собственост, чиито член е бил и ответника, има ли сертифициране и упражнен контрол с издаване на констативни протоколи за това по реда на ЗИ. От друга страна изтъква, че в производството липсват данни Общите условия на „Топлофикация Враца" ЕАД да са публикувани по реда на чл.93, ал.2 ЗЕ в един централен ежедневник, тъй като в приложеното копие от ОУ на дружеството към първата страница на в-к „24 часа" от 25.01.2008 г. няма данни тези ОУ да са публикувани именно в този брой на централния ежедневник, че приложената първа страница от този централен ежедневник не доказва, че в него са публикувани ОУ на „Топлофикация Враца" ЕАД.

Затова счита, че не е изпълнено изцяло условието в чл. 93, ал.2 от ЗЕ при което ОУ не са влезли в сила и не установяват облигационната връзка между страните по делото. Моли съда да отмени атакуваното решение и да постанови друго такова с отхвърляне на предявения иск с всички законни последици.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Топлофикация Враца" ЕАД, не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба.

Във въззивното производство доказателства не са събирани.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна 2 страна, в рамките на срока по чл. 259, ал. 1 и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма; подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решението на районния съд е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с изтъкнатите доводи от жалбоподателя, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на подадено на 19.08.2021г. от „Топлофикация-Враца“ ЕАД, гр. Враца, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 3155/2021 г. по описа на съда, по което съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 855 от 23.08.2021г., по силата на която длъжникът А. П. с ЕГН ********** от гр.Враца, е осъден да заплати на заявителя сумите: 2539,78 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2018 г. до 30.06.2021 г. за имот, находящ се в гр. ***, и сумата 578,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от 31.07.2018 г. до 04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от 19.08.2021 г. до окончателното му изплащане, както и сумата 112,37 лева - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което по указания на съда на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в предвидения в чл. 415, 3 ал. 4 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил установителни искове за съществуване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение против длъжника по делото.

В исковата молба, с която са предявени тези искове, ищецът твърди, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които му е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна последният се явява неизправна страна, тъй като е останал задължен за стойността на доставената му и потребена топлоенергия за процесния период.

Поддържа, че се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. дело № 3155/2021 г. на Врачански районен съд, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което са предявени настоящите искове. Иска от съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата 2539,78 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2018 г. до 30.06.2021 г. за имот, находящ се в гр. *** и сумата 578,63 лева, представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от 31.07.2018 г. до 04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 31.08.2021 г. до окончателното му изплащане, както и да му присъди разноски както по заповедното, така и по исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. П., чрез назначения му особен представител адв. Р. М.-Х. от АК-Враца, с който е оспорил исковете по основание и размер по съображения, че липсват доказателства ответникът да се е намирал в договорни отношения с ищеца; липсват доказателства, установяващи количеството и стойността на топлинната енергия, чието заплащане се претендира от ищеца. Поискал е отхвърляне на исковите претенции като изцяло неоснователни.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в първоинстанционното производство доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищцовото дружество "Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна 4 енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр. Враца при публично известни Общи условия.

Видно от нотариален акт № 180, т. II, дело № 699/1989 г. на С. К. нотариус при Врачански районен съд, ответникът А. П. е закупил имот, находящ се в гр. ***. Видно от приложената по ч. гр .дело № 3155/2021 г. на Врачански районен съд справка от „ГРАО“, А. П. е със семейно положение „вдовец“; същият е декларирал постоянен и настоящ адрес гр. ***.

Установява се също, че сградата, в която се намира процесният апартамент, е топлоснабдявана през целия исков период. От представените с исковата молба писмени доказателства, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза по делото се установява, че на името на ответника А.

П., за имот в гр. ***, е открита партида в „Топлофикация Враца” ЕАД гр.

Враца с абонатен № ***, че етажната собственост на адрес гр. *** е взела решение за сключване на договор с „Нелбо” ООД гр. София за отчитане на водомерите и разпределяне на топлинна енергия, както и че такъв договор действително е сключен и фирмата за дялово разпределение е извършвала индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение за отопление и топла вода, включително издаване на общи и индивидуални сметки.

За установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация Враца" ЕАД на потребители в гр. Враца, одобрени с Решение № ОУ-004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от представените заверени копия от страници на вестници, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен всекидневник - във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник "Шанс Експрес" – ежедневник за Враца и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е изпълнено изцяло условието в чл. 93, ал.2 от ЗЕ, тъй като липсват данни Общите условия на „Топлофикация Враца" ЕАД да са публикувани в един централен ежедневник. По първоинстанционното дело са представени заверени копия както от първата страница на в-к „24 часа" от 25.01.2008 г., така и от самите ОУ на дружеството, поместени на стр.5 и стр.6 на този брой на вестника.

5

По делото е представена справка за неплатените фактури и дължими лихви от А. К. П. за ***, находящ се в гр. ***, от която е видно, че в счетоводството на ищцовото дружество са отразени 31 броя фактури, издавани ежемесечно, начиная от фактура № 2000030593 от 30.06.2018г.

(първата издадена фактура) с падеж 07.04.2020г. до фактура № 2000039196 от 30.06.2021г. (последната издадена такава) с падеж 31.07.2021г., които не са издължени. В справката са посочени номерата на фактурите, датите на тяхното издаване, падежът на плащане, както и дължимата сума и начислената лихва за забава по всяка от тях.

От приложените към исковата молба 3 броя изравнителни сметки за топлоенергия, касаещи разпределението на топлинната енергия по партида № *** с абонат А. К. П. за жилище на адрес гр. ***, ап. 21, съответно за периодите м.05.2018 г. – м.04.2019 г., м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и м.05.2020 г.

– м.04.2021 г., се установява, че след извършване на изравняване на потребеното количество топлоенергия и платените през отоплителните сезони суми не е налице основание за корекция на сумите.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съда цени като обосновано, обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, след справка със счетоводството на ищеца и на топлинния счетоводител и посещение на място в имота, се установява, че етажната собственост на адрес: гр. ***, част от която е имота на ответника А. П., е била топлоснабдена с енергия за отопление и БГВ от "Топлофикация Враца" ЕАД, посредством абонатна станция № 66. През процесните отоплителни сезони абонатната станция е работила и е доставяна енергия до етажната собственост. Енергията е отчетена по абонатния топломер и е вписана в "Равнителна сметка" на топлинния счетоводител на ред "Енергия по общ топломер". Отчета на показанията при потребителите за абонатна станция 66 е годишен с годишна равнителна сметка, издавана от топлинния счетоводител "Нелбо". От представените му от топлинния счетоводител документи вещото лице е установило, че отоплителните тела в жилището на ответника – спалня и кухня, са подсъединени към топлофикационната мрежа на етажната собственост и работят, като в тези помещения са инсталирани уреди за дялово разпределение; инсталацията за битово горещо водоснабдяване е с един брой индивидуален водомер. Според заключението за отоплителен 6 период 30.04.2018г. – 30.06.2019г. жилището е посетено за годишен отчет, но не е предоставен достъп, за което е изготвен констативен протокол от „Нелбо”. Дяловото разпределение за консумираната топлоенергия е извършено на база пълна мощност на жилището. За отоплителни периоди 2019/2020г. и 2020/2021г. жилището е посетено за годишни отчети, уредите са отчетени дистанционно и по тези отчети е извършено разпределението.