Решение № 4856 от 20.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 36475/2024
- Вид
- Решение № 4856
- Подписан
- 20.03.2025
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 88262 от 20.06.2024 · КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
- Определение № 30282 от 25.07.2024 · КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
- Определение № 48484 от 28.11.2024 · КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
- Разпореждане № 4165 от 09.01.2025 · КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 4856 гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110136475 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
83***09046, доуточнена с молба с вх. № 240856/24.07.2024 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу Т. С. О., с ЕГН:
**********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 5738.24 лева, представляваща цена на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в ***********, аб. № **********, формирана, както следва: 1/ сумата от 4531,39 лева – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 1***5,73 лева – обезщетение за забава върху сумата от 4531.39 лева за период от 15.09.2021 г. до 07.06.2024 г., 2/ сумата от 31,82 лева – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 9,30 лева – обезщетение за забава върху сумата от 31.82 лева за периода от ***.07.2021 г. до 07.06.2024 г.
Претендира разноски за исковото производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно 1 отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот с адрес: ***************, аб. № **********, придобит по наследство от майка си М. Л. З., починала през 2019 г., въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ ответникът е клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди.
Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и лихва за забава.
С исковата молба са представени: писмо с рег. индекс №ДВЕ24-ТД2618/1/-9.05.2024г. от Столична община – дирекция „Общински приходи“, отдел „Общински приходи – Възраждане“ с приложена към него декларация по чл.
14 ЗМДТ, подадена от М. Л. З.; писмо с изх.№12568/30.10.2023 г. от ИА „Военни клубове и военно почивно дело“ към МО до „Топлофикация София“ ЕАД; договор № 1549/02.08.2002 г. между „Бруната България“ ООД и етажна собственост с адрес: гр. София, бул. Ал. Стамболийски №89, вх. 1, 2, 3 и 4 за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на ТЕ; протокол от проведено общо събрание на етажна собственост и присъствен списък към него; съобщение към обща фактура № 1013953001/31.07.2021 г.; съобщение към обща фактура № 1019474256/31.07.2022 г.; извлечение от сметки по месеци за процесния период; Договор № Д-0-72/09.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ по чл. 139в ЗЕ и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД за битови потребители.
С писмо от СО-район „Възраждане“ вх.№240121/23.07.2024 г. и с допълнителна молба от ищеца вх.№240856/24.07.2024 г. към делото е представено като писмено доказателство и удостоверение за наследници изх.
№ РВЕ24-УГ51-881/19.07.2024 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез упълномощен процесуален представител – адв. В. П., е постъпил писмен отговор от името на ответника, с който предявените искове се оспорват като изцяло неоснователни и недоказани.
Оспорва, че ответникът е собственик или ползвател на процесния топлоснабден имот, оспорва наличието на облигационни отношения с ищцовото дружество, а също така оспорва и че М. Л. З. или Шени Л. З. са били собственици на процесния недвижим имот.
Посочва, че представената като доказателство данъчна декларация от М. З. удостоверява неверни данни, а също така оспорва доказателствената стойност на данъчната декларация за доказване на право на собственост.
Оспорва като недоказано ответникът да е доставял топлинна енергия до 2 процесния недвижим имот. Посочва, че по делото няма представени отчетни документи или други доказателства, от които да се установят реалните количества доставена топлинна енергия и топла вода за битови нужди.
Прави възражение за давност по отношение на част от главниците и обезщетенията за забава. Въз основа на посоченото моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на разноски по делото.
С определение № 48484/28.11.2024 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД или „Бруната България“ ООД/. От същото са представени изравнителни сметки и протоколи за не/осигурен достъп.
Извършена и приета е и справка за родствени връзки на Ш.Г. З..
Представени са и писмо от СО с договор за продажба на държавен недвижим имот, както и справка от Агенция по вписванията.
Извършена и приета е и съдебно техническа експертиза с вх. № 56675/17.02.2025 г.
В съдебно заседание, проведено на 25.02.2025 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.
От процесуалния представител на ответника е постъпило писмено становище, с което се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
Третото лице помагач „Далсия“ ООД не изразява допълнително становище по делото.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен ежедневник.
От приложен по делото договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на държавните съвети от ***.07.1966 г., се установява, че имот – апартамент № ***, находящ се в ****************, е придобит в собственост от лицето Л.С.З..
Видно от справка в ГРАО за родствени връзки на Ш.Г. З., с ЕГН:
********** същата е починала на 04.10.2008 г. като е била съпруга на Л.С.З..
От своя страна лицето М. Л. З., с ЕГН: ********** е единствена дъщеря на Ш.Г. З. и Л.С.З..
От удостоверение за наследници на М. Л. З., с ЕГН: ********** се установява, че същата е починала на 18.02.2019 г. като е оставила за свой наследник единствен син Т. С. О., с ЕГН: **********. Последният е адресно 3 регистриран на адреса на процесния имот.
По делото е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ /служебно изготвена/, съгласно която жилище апартамент № ***, находящ се в **************** е деклариран като собственост на лицето М. Л. З..
От страна на ответника не се излагат конкретни възражения за промяна на собствеността върху процесния имот или въобще във вещноправния му статут, вкл. промени, касаещи процесния период.
Представени са два броя общи фактури, съгласно които титуляр на партида за процесния имот при ищеца е лицето Ш.Г. З..
Видно от извлечение от сметка процесната сума за главница в размер на 4531,39 лева е формирана от сумата от 1787.52 лева – изравнителна сметка за отоплителен сезон 2020/2021, отразена към м. 07.2021 г. и сумата от 2517.17 лева – изравнителна сметка за отоплителен сезон 2021/2022, отразена към м.
07.2022 г., както и допълнителна сметка от 226.70 лева – отразена към м.
09.2022 г.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Налице са протоколи, представени от ФДР, както и изравнителни сметки, видно от които в двата отоплителни сезона на ФДР не е предоставен реален достъп за отчет.
По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза с вх. № 56675/17.02.2025 г. Съгласно същата топломерът в абонатната станция е отчитан по електронен път в началото на всеки месец, като от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи и разликата е разпределяна между всички потребители – за отопление /за имот и сградна инсталация/ и за БГВ.
Начинът на отчитане ползването на топлинна енергия за изготвяне на изравнителните сметки е годишно. Начинът на изчисление ползването на топлинна енергия за изравнителна сметка е с отчет на уреди за дялово разпределение за всички отоплителни сезони. В случая партидата за процесния имот е открита по първична документация.
Съгласно СТЕ в процесния имот има четири броя отоплителни тела – лира в банята и три радиатора с монтирани върху тях индивидуални разпределителни уреди. В общите части няма монтирани радиатори, а абонатът не е осигурил достъп за отчет през нито един от двата отоплителни сезона.
Поради това топлинната енергия за отопление на имот е начислена служебно по максимална оценка – за отоплителни тела без уреди т.е. прилага се максимален специфичен разход за сградата. Заедно с това на абоната е начислена и топлинна енергия за сградна инсталация. Доколкото не е отчетен водомер сумите за БГВ са начислявани служебно – по 140 литра на денонощие за обитател.
Така според вещото лице за процесния имот се дължат 3426.61 лева – за 4 отопление на имот и сградна инсталация и 143.71 лева – сума за подгряване на топла вода – за процесния период – без изравнителни сметки. При отчитане и на същите сумата възлиза на общо 4570.50 лева.
Вещото лице уточнява, че топломерът в абонатната станция е ултразвуков с интегриран температурен сензор като има възможност за интегриране на данните. На уреда са извършвани периодични проверки, които са дали заключение, че същият съответства на одобрения тип.
На последно място вещото лице сочи, че сумата, дължима от абоната за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 2743.38 лева /2517.08 лева + 249.59 лева – 22.89 лева/.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това същото е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.
Останалите писмени доказателства съдът не обсъжда поради неотносимостта им към правния спор.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Разпечатката съдържа 56 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d69d0591-0d54-40fd-bb53-33177160b5d8