Определение № 36580 от 16.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36580 гр. София, 16.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110137067 по описа за 2023 година на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът докладва делото, както следва:

Производството по делото е образувано по предявени от Л. Я. Д. срещу ................ обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, чл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева, частична претенция от сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие от следните травматични увреждания: фрактура на носните кости и фрактура на пети пръст на дясната длан, вследствие от непозволено увреждане – спъване в необезопасени и несигнализирани неравности – неукрепени тротоарни плочки, част от общинската пътна мрежа, както и сумата от 90 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от непозволеното увреждане, изразяващи се в извършени разходи за закупуване на шина „Ligaflex box“, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателното им изплащане.

Ищцата твърди, че на 11.04.2023 г. в град София, вървяла по тротоара, прилежащ към бул. .................., като на кръстовището с ............... се спънала от недобре укрепени тротоарни плочки, които се разместили и надигнали, вследствие от което загубила равновесие и паднала на земята. Посочва, че в резултат от падането Д. получила фрактура на носните кости и фрактура на пети пръст на дясната длан. Непосредствено след инцидента същата изпитала силна и интензивна болка в областта на ръката и носа. При посещение за преглед във Военно-медицинска акадЕ.я на ищцата били направени необходимите изследвания и прегледи, които установили наличието на двете фрактури. С оглед констатираното счуване на пръст на дясната ръка, на последната била поставена гипсова лонгета с указания за покой в продължение на 30 дни. В исковата молба се излага, че във връзка с получената фрактура на носа Л. Д. постъпила за лечение в Клиника „Уши, нос, гърло“ във ВМА – МБАЛ София, където била извършена оперативна интервенция за адаптиране и фиксиране в симетрична позиция на костните фрагменти, като бил поставен и гипс върху носа й. След изписване от лечебното заведение на ищцата бил предписан двигателен и хранителен режим и медикаментозна терапия. Посочва се, че вследствие от процесните увреждания ищцата претърпяла силни и интензивни болки, засягащи различни части от тялото й и за продължителен период от време. Конкретно се поддържа, че увреждането на активната дясна ръка на Д. затруднило значително изпълнението на ежедневните й домакински и професионални задължения, като и към настоящия момент – въпреки премахнатата гипсова лонгета ръката все още не е възстановена напълно – налице е отток и ограничено движение 1 на пръстите, като лечението продължава. Твърди се, че фрактурата на носа причинила на ищцата интензивни болки, силен дискомфорт при дишане и хранене. Доколкото се касае за увреждане, засягащо лицето, то подледното се отразило неблагоприятно и върху емоционалното състояние на ищцата, предвид отока и синините под очите, продължили около 30 дни. Вследствие от това Д. се срамувала от външния си вид и ограничила контактите си със своите близки и приятели. Справедливото обезщетение за така претърпените неимуществени вреди ищцата определя на сумата от 30 000 лева. Наред с това поддържа, че заради настъпилият инцидент и телесните увреждания в резултат от последния, Д. направила и имуществени разходи за закупуване на шина „Ligaflex box“ на стойност от 90 лева. Посочва, че съгласно Закона за пътищата тротоарът, на който е настъпил инцидентът и по който са били налице необезопасени, несигнализирани и неподсигурени препятствия и неравности, е част от пътното платно, а последният от общинската пътна мрежа, за поддържането на който отговаря ответната ................. Ето, защо именно последната носи отговорност и за заплащане на претендираните от ищцата обезщетения. С тези съображения Л. Д. отправя искане за уважаване на исковете чрез присъждане на сумата от 10 000 лева, частична претенция от сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и на сумата от 90 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, двете вследствие от травматичните увреждания, причинени от непозволено увреждане – спъване в необезопасени и несигнализирани неравности – неукрепени тротоарни плочки, част от общинската пътна мрежа. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземанията. Претендира и сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната ................, чрез пълномощника си ст. юрк. Мартин Рунчев, оспорва исковете по основание и размер. Намира, че процесната неравност не е в достатъчна степен индивидуализирана от ищцата, тъй като описаното място на процесния инцидент – на тротоара, прилежащ към бул. .................. на кръстовището с ............... е в недостъпна степен определено. Оспорва наличието на противоправно поведение от ответната страна, посочвайки, че в случая като стопанин на пътя ................ е положила необходимите усилия и е изпълнила законовите си задължения да осигури безопасно движение в процесния участък на тротоара. Поддържа, че между ответната община и третото за процеса лице .............. АД е сключен договор № СОА19ДГ55-382 от 11.06.2019 г. по силата на който на дружеството е възложено осъществяване на дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа, пътните съоръжения и тротоарната настилка, в частност и за Зона VI, включваща процесния пътен участък. С отговора се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените от ищцата неимуществени вреди и сочената неравност на тротоара. Оспорва се на описаната от ищцата част от пътя да е налице неравност на тротоарната настилка на процесната улица. При условията на евентуалност се навежда се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обуславящо намаляване размера на търсеното обезщетение. Намира последният за необосновано завишен с оглед тежестта на получените увреждания и времето, необходимо за възстановяване на ищцата. С тези доводи ответната ................ отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, при извършена служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК, намира, че на ищцата следва да бъдат дадени указания за уточняване по реда на чл. 145 ГПК на твърденията си относно конкретната част от пътното платно, на което твърди да е настъпил процесният инцидент като посочи дали бул. .................. и ул. ................ се пресичат на едно единствено място, където се твърди да е настъпило събитието, както и за посочване на конкретната част от улицата/булеварда, където се твърди да е била налице сочената неизправност (като номер). На ответника следва да бъде указано да уточни в какво се изразя 2 поведението на ищцата, довело до съпричиняване на деянието – в какво действие/бездействие от нейна страна.

По искането с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК:

В отговора на исковата молба ответната страна е направила искане за привличане на .............. АД, като трето лице-помагач на нейна страна, обосновавайки правния си интерес с обстоятелството, че за това лице съществува договорно задължение за извършване на поддръжката на процесния пътен участък, в частност на тротоара.

Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да бъде уважено. Искането е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от ответника твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на ответната страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване обстоятелства по предявените осъдителни искове по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди вследствие от непозволено увреждане, както следва:

В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички елементи от фактическия състав на твърдения деликт: 1). противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да бъде установен; 2). настъпили вреди – неимуществени и имуществени под формата на направени разходи за лечение; 3). причинна връзка между противоправното поведение и вредите и 4). размера на обезщетенията. В настоящия случай следва да се установи и дали ответникът е имал задължение да поддържа процесния пътен участък и дали процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.

При доказване на горните обстоятелства и с оглед факта, че вината, като елемент от непозволеното увреждане, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното, в тежест именно на ответника е да установи липсата й, както и да опровергае твърдените от ищцата обстоятелства за наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 45 ЗЗД, в т.ч. чрез установяване на твърденията си за съпричиняване на вредата от страна на ищцата, поведението на която да е допринесло за настъпване на процесното увреждане, респ. наличието на съпричиняване на вредоносния резултат с конкретното нейно поведение.

По доказателствените искания:

Представените от страните писмени материали съдът намира за относими към правния спор, предмет на делото и необходими за правилното му разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Искането на ищцата за разпит на свидетели, при режим на довеждане, относно двете групи обстоятелствата, посочени в исковата молба, съдът намира за относимо и допустимо, поради което същото следва да бъде уважено, като бъде допуснат по един свидетел за двете обстоятелства, а свидетелят за изясняване обстоятелствата около настъпване на инцидентна – при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.

С оглед разпределената между страните доказателствена тежест и конкретното оспорване, проведено с отговора на исковата молба, в т.ч. относно причинната връзка, следва да бъде уважено искането на ищцата за допускане изслушването на СМЕ по въпросите, формулирани в исковата молба като при отговора на въпрос 6 вещото лице отговори на въпроса относно необходимостта от съответното лечение за възстановяване на ищцата (доколкото въпроса за размера на извършени разходи за лечение подлежи на установяване с други доказателства).

3

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК .............. АД с ЕИК: ..............., със седалище и адрес на управление: ....................., като трето лице – помагач на страната на ответника.

УКАЗВА на ищцата в двуседмичен срок от съобщението с писмена молба да уточни твърденията си относно конкретната част от пътното платно, на което е настъпил процесният инцидент, като посочи дали бул. .................. и ул. ................ се пресичат на едно единствено място, където се твърди да е настъпило събитието, както и конкретната част от улицата/булеварда, където се твърди да е била налице сочената неизправност (като номер), като й УКАЗВА, че при липсата на уточнение съдът ще приеме, че се касае за едно място, на което се пресичат посочените булевард и улица.

УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от съобщението с писмена молба да уточни в какво твърди, че се изразя поведението на ищцата, довело до съпричиняване на деянието – в какво действие/бездействие от нейна страна, като му УКАЗВА, че при липсата на уточнение в срок съдът ще приеме възражението за съпричиняване за неуточнено и последното няма да бъде анализирано по същество.