Решение № 181 от 29.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Пазарджик, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220200496 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес гр.

Пазарджик, ул. „***“ № ***, чрез адв. С. П. от АК- Пловдив, против Електронен фиш Серия К № 10590854, издаден от ОДМВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева.

В жалбата обобщено се релевират оплаквания за процесуална неизправност на обжалвания ЕФ, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага становище по същество, в което изтъква аргументи, за това че вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено от него, поради което пледира ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен и се присъдят разноски в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна- ОД на МВР- Пазарджик, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. От последния по делото е представено писмено становище по същество, в което са изложени доводи за законосъобразност и правилност на ЕФ, поради което се иска неговото потвърждаване и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирания адвокатски хонорар.

1

Районният съд провери основателността на жалбата и съобрази изложеното в същата, както и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с ЕФ, за това че на 17.07.2023 г., в 23:24 часа, в гр. Пазарджик, на ул. „***“ №107, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, като се е движил с 71 км/час, при максимално допустима за движение в населено място 50 км/час. Скоростта била заснета и установена с автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 № 120cс9е, насочена към кръгово кръстовище с ул. „Ст. Стамболов“.

Системата отчела движение със скорост от 71 км/час, т.е. превишение на скоростта от 21 км/час, но от това превишение били извадени 3 км, каквато е възможната технически допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост под 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало превишението от 18 км/час или движение със скорост от 68 км/час.

По този начин бил нарушен чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на санкционираното лице на 29.03.2025 г., видно от справка от АИС- АНД (л.27) е от отразеното в справка за нарушител/водач раздел Фишове, т.77 (л.62-73), а жалбата срещу ЕФ била подадена от санкционираното лице чрез надлежно упълномощен адвокат (Виж пълномощно на л.5) директно в съда по пощата на 03.04.2025 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.6), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 14-дневен срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средстваснимки от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното съдът намира, че жалбата против атакувания ЕФ е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

ЕФ се атакува основно от гледна точка на неговата материална изправност, а именно с твърдението че жалбоподателят не е извършил нарушението, респ. последното не е доказано до необходимата степен на несъмненост.

От справката за собственост и регистрация на МПС (л.24) се установява, че лекият автомобил „***“ с рег. № ***, който е бил засечен от АТСС на инкриминираната дата и място да се движи с превишение на скоростта от 18 км/час от разрешената за населено място скорост от 50 км/час, е собственост на О. М. Х.. Затова първоначално за констатираното нарушение е бил издаден ЕФ Серия К № 7786942, с който е наложена глоба на собственика на автомобила. В предоставения му 14-дневен срок от връчване на ЕФ, на 2

14.03.2025 г. О. М. Х. подал декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, входирана в ОДМВР- Пазарджик на 18.03.2025 г., в която посочил, че във връзка с установеното с техническо средство на 17.07.2023 г. в 23:24 часа в гр.

Пазарджик на ул. „***“ №107 с л.а. „***“ с рег. № *** за което му е бил издаден цитирания ЕФ, декларира, че на 17.07.2022 г. в 23:24 часа на посоченото място л.а. „***“ с рег. № *** е управляван от жалбоподателя Е. Д.

Д., като посочил лични данни за същия и представил копие от свидетелството му за управление на МПС (л.29-30).

Процесуалният представител на жалбоподателя се мотивира с обстоятелството, че в декларацията собственикът на автомобила бил посочил друга дата, на която бил предоставил друг автомобил, с друг рег. номер на Д..

Внимателният прочит на декларацията обаче показва, че е налице разлика единствено в посочената година, като вместо 2023 г. е записано 2022 г., но датата, месеца, часа, мястото и автомобила като марка и модел съответстват на отразените в санкционния акт данни. Вярно е, също че има разминаване и в цифрите в рег. номер на автомобила. Очевидно е че се касае за техническа грешка допусната във последната цифра в годината част от датата на нарушението и размяна на цифрите „7“ и „1“ в рег. номер. Това е така, тъй като логическият анализ на отразеното в декларацията сочи на единствения извод, че тази декларация е подадена от собственика на автомобила във връзка именно със санкционирането му за нарушение на дата- 17.07.2023 г. и то с л.а.

„***“ с рег. № *** и няма съмнение, че при декларирането на предоставянето на лекия автомобил, той е имал предвид точно 17.07.2023 г., а не 17.07.2022 г. и че става въпрос за същия л.а. с рег. № ***, още повече че няма доказателства, че той притежава друг л.а. със същата марка и модел с рег. № ***. Няма никаква житейска логика той да декларира данни за друга дата на нарушение и друго МПС, различни от тези, посочени в ЕФ, с който му е наложена глоба, респ. от датата и автомобила, за която е поискана декларацията от административния орган. Самата декларация започва с посочване на това защо се депозира: „Във връзка с нарушение за скорост, установено с техническо средство на 17.07.2023 г. в 23:24 часа в гр.

Пазарджик, ул. „***“ №107, с лек автомобил „***“ с рег. № ***…“ (Виж декларацията на л.29 от делото).

Ето защо съдът прие за надлежно декларирано обстоятелството, че на инкриминираната дата и място, процесният лек автомобил е бил предоставен от неговия собственик О. М. на жалбоподателя Е. Д. и именно последният е управлявал автомобила на процесната дата и място. Това обстоятелство дори не се оспорва от него с подадената жалба. Затова и административният орган е анулирал издаденият на О. М. ЕФ и е издал атакувания ЕФ, с който е санкциониран жалбоподателя.

Освен това жалбоподателят не се е възползват от дадена от закона възможност, за която е уведомен в ЕФ, а именно че на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок може да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление 3 на МПС, въз основа, на които да се анулира издадения фиш. Такава декларация в случая не е подадена от санкционирания жалбоподател, а той директно е обжалвал фиша в съда.

Съдът не споделя и останалите направени в жалбата възражения, първото от които е, че използваното в конкретния случай АТС представлява мобилна система, при която задължително присъства контролен орган, поради което санкционирането на констатираното нарушение не може да се извършва с издаване на ЕФ. Това възражение не би било направено, ако се държеше сметка за това, че при заснемането с мобилна радарна система, както е в настоящия случай, контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира, т.е. поставя начало и край на работния процес, а когато става дума за стационарна система, участието на контролния орган е изключено изцяло. В този смисъл не може посочените дейности на контролния орган относно поставянето на началото и края на работния процес на мобилното АТСС да се приравнят на намеса в работата на същото. Затова и съгласно промените в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП и Допълнителните разпоредби на ЗДвП, при нарушенията, установени с мобилни камери, може да се издава електронен фиш.

Неоснователно е и второто направено възражение свързано с техническата годност на използваното АТСС и липсата на доказателства, че същото е одобрен тип средство за измерване.

Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно (виж приобщените писмени доказателства по делотоПротокол от проверка и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и приложението към същото на л.31 и следващите от делото).

По-нататък съдът намира, че редът за засичане скоростта на МПС и използването на АТСС, както и производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя са спазени.

Съгласно чл.189 ал.4 изр.първо от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение”. Внимателният анализ на разпоредбата налага извода, че когато е налице нарушение- установено и заснето с техническо средство, тогава се издава електронен фиш- в отсъствие на контролен орган и на нарушител. ЕФ е съставен след събиране и приобщаване на всички необходими доказателства по АНП и в изпълнение на горецитираната разпоредба.

Издаденият ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити- посочена е дата, час и място на нарушението и начина на неговото осъществяване. В ЕФ е посочена и разрешената стойност на скоростта за движение в населено място4 50 км/час. Посочена е установената стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта, като е отбелязано, че това е установено след отчетения толеранс от минус 3 км/час. В ЕФ е посочена и нарушената правна норма. По този начин достатъчно ясно и детайлно е описано извършеното нарушение, което прави възможна в гарантирания от закона обем защитата против него.

ЕФ е издаден в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотосите.

По-нататък съдът намира, че от моментните фотоснимки, придружаващи ЕФ (л.19-23), имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че същите са заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението и са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания (виж Ръководство за работа със СПУКС на л.42 и следващите).

Съдът намира, че визираните реквизити в долната част на фотосите и поконкретно на снимка № 0131730 (л.22), напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, тъй като камерата е насочена и е засякла автомобила, движещ се по пътя на ул. „***“ с посока на движение към АТСС, което е насочено към кръговото кръстовище с бул. „Ст.