Определение № 1081 от 23.04.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1471/2023
- Вид
- Определение № 1081
- Подписан
- 23.04.2024
- В сила
- 08.07.2024
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 2, т. 2, изр. 1 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
- чл. 2, т. 3 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
- чл. 2, т. 5 · Закон за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Конституция на Република България
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 326, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1081 гр. Бургас, 22.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501471 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 29336 от 04.08.2023г. по описа на Районен съд – Бургас от М. И. Д., със съдебен адрес – гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 152 – адвокат Стефан Харизанов против Определение № 4447 от 28.07.2023г., постановено по гр. дело № 4243/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е прекратено производството по гр. дело № 4243/2023г. по описа на Районен съд – Бургас и е върната исковата молба на М. И. Д. против Прокуратурата на Република България, с която се претендира осъждането й за заплащане на сумата от 25 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за преживения стрес, негативните емоционални преживявания и т.н. вследствие грубото нарушаване на правата му в наказателно производство по АНД № 525/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, както и сумата от 5 204 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за адвокати по ДП № 1353/2015г. по описа на 01 РУ на МВР – Бургас и АНД № 525/2018г. по описа на Районен съд – Бургас – 900 лева, наложената му несправедливо глоба в размер на 1 000 лева, разноските за принудително изпълнение и разноските по наказателното производство в размер на 1 510, 75 лева, както и 1 793, 65 лева – себестойността на телефонния апарат и информацията в него.
1
Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалва, от лице, което има правен интерес да го атакува и дължимата държавна такса е заплатена. Частната жалба е депозирана в преклузивния едноседмичен срок за атакувана не постановеното определение – действително – по делото няма данни кога постановеното определение е съобщено на ищеца, но същото е постановено на 28.07.2-2023г., а частната жалба е депозирана на 04.08.2023г.
С частната жалба се посочва, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при нарушение на правото на ЕС, както и в противоречие с практиката на ВКС и СЕС.
С жалбата се посочва, че претенцията в исковата молба касае нарушено право на информиране в наказателния процес и нарушено право на защита в наказателното производство, като се посочва, че не се претендира от съда отново да разглежда наказателното дело, а да извърши оценка на допуснато особено съществено нарушение на правото на ЕС в наказателното производство, което е повлияло на крайния изход.
С частната жалба се претендира атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от М. И. Д. против Прокуратурата на Република България, с който се претендира да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати сума в размер на 5 204 лева, представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди – разходи за процесуални представители по ДП № 1353/2015г. по описа на Първо РУ на МВР – Бургас и АНД № 525/2018г. по описа на Районен съд – Бургас – 900 лева, наложена му несправедливо глоба в размер на 1 000 лева, разноските за принудително изпълнение и по наказателното производство в размер на 1 510, 75 лева и сума в размер на 1 793, 65 лева, представляваща себестойността на телефонния апарат и съдържащата се в него информация, както и сума в размер на 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се преживян стрес и негативни 2 емоционални преживявания, вследствие на нарушаване правата на ищеца в наказателното производство по АНД № 525/2018г. по описа на Районен съд Бургас, липса на обезпечаване на доказателствата – законови съмнения в пристрастност на съдията от обективна страна и откази на апелативния прокурор да извърши адекватно разследване и да изготви и внесе предложение за възобновяване на АНД № 525/2018г. по описа на Районен съд – Бургас.
В исковата молба се посочва, че в цялото наказателно производство е извършено грубо, особено съществено нарушение на правото му да бъде информиран. Посочва се, че допуснатото грубо особено съществено нарушение е довело до нарушаване правото на защита на обвиняемия в наказателния процес, а самия наказателен процес е проведен с цел ищеца да бъде унижен и злепоставен пред обществото, за да не може да бъде кандидат за заемане на изборна длъжност. Твърди се, че ищецът преживява изключително тежко осъждането си, което е станало обществено достояние, почувствал се е отхвърлен от Държавата и обществото, като осъден за престъпление, което не е извършил. Посочва се, че тези вреди не биха били търпяни от ищеца ако не е поведението на Прокуратурата и могат да бъдат поправени само с решение, което да установи извършените груби особено съществени нарушения на правата му и да бъде задължена Апелативна прокуратура да изготви и внесе предложена за възобновяване на наказателното производство.
С Определение № 4447/28.07.2023г., постановено по гр. дело № 4243/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е върната исковата молба на М.
И. Д. против Прокуратурата на Република България и е прекратено производството по делото. В своите мотиви, първоинстанционният съд е посочил, че съдът няма как да ревизира действията, извършени от разследващи органи, прокуратура и съд в наказателното производство, което в случая е приключило с решение, тъй като ищеца е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. В своите мотиви, първоинстанционният съд посочва, изразеното недоволство от осъждането, преживените емоции от това и в частност – понесените имуществени вреди в хода на приключило негативно за ищеца наказателно производство не могат да бъдат предмет на претенцията за обезщетяване по 3
ЗОДОВ, като същите са част от наказателната репресия, която лицето е претърпяло и ще търпи във връзка с извършеното от него деяние.
На основание чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при:
1. задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.
(ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), наричана по-нататък "Конвенцията";
2. нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;
3. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;
4. налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено;
5. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;
6. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер;
7. незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства;
8. (нова – ДВ, бр. 48 от 2023 г.) установено нарушение, извършено от орган на досъдебното производство чрез разгласяване на материали по разследването в нарушение на презумпцията за невиновност или при 4 публично изявление, в което обвиняем се представя като виновен.
Без съмнение Държавата дължи репариране на вредите, причинени от действията на правораздавателните органи вкл. съда и този принцип е закрепен в чл. 7 от Конституцията на Република България , съответно детайлната уредба е регламентирана в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Безспорно е и обстоятелството, че предпоставките за възникването на отговорността на Прокуратурата са уредени в закона, като същите не могат да се допълват с други такива, за да бъде обосновано наличието или липсата й. Всички предпоставки за възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по силата на чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ имат обективен характер, като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните лица от прокуратурата.
Касае се за обективна отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така тъй като с окончателен акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни.
С оглед посоченото в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г., постановено по тълкувателно дело № 3/2004г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2 изр. 2 ЗОДВПГ; от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ ; от влизане в сила на решението, с което е оправдано лицето, осъдено на наказание по НК, или е отменено административното наказание - чл. 2, т. 3 ЗОДВПГ ; от влизане в сила на определението по чл. 433, ал. 3 НПК, когато въззивният съд отмени поради липсата на законно основание, приложените от първоинстанционния съд принудително лечение или принудителни медицински мерки - чл. 2, т. 4 ЗОДВПГ; от влизане в сила на въззивното решение, с което се отменя като незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд за налагане на административна мярка - чл. 2, т. 5 ЗОДВПГ ; от влизане в сила на определението, с което е отменена мярката „задържане под стража“ - т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на 5 държавния орган.
ВКС на РБ в постановеното Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г., постановено по тълкувателно дело № 3/2004г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ изрично приема, че елемент от фактическия състав на отговорността на Държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми.
Безспорно е, че именно незаконосъобразността на обвинението е основание за търсене на обезщетение, доколкото в хода на наказателното производство върху лицата са упражнявани мерки на процесуална принуда и са създавани допълнително стресиращи фактори.
Законът предвижда специално установена гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и съществуването не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива, които не са предвидени в нормата.
В конкретния случай – както бе отбелязано по-горе – в обстоятелствената част на исковата молба не се твърди установяване незаконосъобразност на действията на Прокуратурата, които да са довели до прекратяване на наказателно производство или до постановяване на оправдателна присъда за ищеца – напротив – постановено е съдебно Решение от 03.07.2018г., постановено по АНД № 525/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на което ищецът – М. И. Д. е признат за виновен в това, че на
25.11.2015г., в гр.
Бургас, в условията на продължавано престъпление, при което са осъществени две деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото предал по мобилния си телефон на телефон с абонатен № **/ ** при „Общински съвет за сигурност” при Община Бургас неверни повиквания за тревога, а именно, че може да има и, че ще има бомба в сградата на Културен дом „Лукойл-Нефтохим” („НХК“), находяща се в гр.Бургас, пл. „Тройката“, № 1. С цитираното решение, с което 6 е извършил престъпление по чл. 326, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С цитираното решение, ищецът е освободен от наказателна отговорност и му е наложена глоба в размер на 1 000 лева, както и в полза на Държавата на основание чл. 53, ал. 1 от НК са му отнети 1 брой мобилен телефон марка „Evolio М5”, ведно с батерията, както и SIM карта.
Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d69c7a3f-f559-4fe2-ad7b-92fd9b0c7b8b