Решение № 8766 от 12.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8766 гр. С., 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от П. ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110140386 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация С.“ ЕАД срещу Д. Л. В., С. В. Д., И. В. Д., К. В. Д., Г. В. В и Т. В. Д..

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците, в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г. на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. С., общ. В Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Сочи, че ответниците отговарят разделно за задълженията по процесната партида, съобразно припадащата им се част от собстевността, а именно за по 1/6 част от задълженията възлизащи на сумите от по:

62,66 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., 12,00 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 08.07.2025 г., както и сумата от 6,95 лв., представляваща главница за извършена услуга дялово 1 разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и сумата от 1,86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022 г. до 08.07.2025 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Моли съда да осъди ответниците да заплатят претендираните вземания съобразно припадащите им се части. Претендира разноски.

В срочно подадени идентичини отговори, ответниците Д. Л. В. и Г. В. В оспорват предявените срещу тях искове като недопустими, евентуално – като неоснователни.

Сочат, че не са в облигационни отношения с ищцовото дружество. Твърдят, че тяхната наследодателка е прехвърлила собствените си идеални части от процесния имот на ответника К. В. Д., за което представят нотариален акт за покупко-продажба от 21.08.2023 г. Излагат подробни съображения за дейността по пренос и доставка на топлинна енергия, както и за отношенията между доставчик и потребител, като оспорват реалното доставяне на топлинна енергия, както и твърденият обем на топлинна енергия. Считат за недължима и сумата, претендирана за дялово разпределение, тъй като същата е дължима на „Техем сървисис“ ЕООД. Поради неоснователност на исковете за главница, считат за неоснователни и исковете за лихва за забава. Поради тези и останалите изложени съображения молят предявените срещу тях искове да бъдат отхвърлени.

В срочно постъпил отговор ответницата С. В. Д., чрез назначения й по делото особен представител, оспорва предявените срещу нея както по основание, така и по размер. Оспорва начина на формиране на цената на топлинна енергия, както и дължимостта на лихви за забава. Развива съображения за качеството на топлинната енергия като движима вещ, както и че купувачът дължи заплащане на цена, когато тя е реално предоставена от продавача. Намира, че ищецът не доказвал, че доставената топлинна енергия се отнася за процесния имот. Сочи, че не се установявало наличието на облигационно отношение между ищеца и третото лице – помагач, както и между третото лице – помагач и етажната собственост. Намира, че не са настъпили предвидените в ОУ предпоставки за претендиране на лихва за забава. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претендираните вземания. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД ангажира становище за извършване на дялово разпределение в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендираните размери, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на лихва върху непогасено в срок възнаграждение в претендирания размер.

При доказване наличието на дълг в тежест на ответниците е да докажат погасяване на задълженията си.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди 2 от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

От приетия по делото препис от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./ се установява, че на 15.02.1991 г. лицата Митка Рафаилова Д. и ВД. са придобили собствеността чрез покупкопродажба на процесния недвижим имот, а именно: ап. 18, находящ се в гр. С., общ. В /л. 169 - 170/. Видно е от Акт за женитба № 720/14.07.1965 г., че към момента на покупката купувачите са били съпрузи /л.196/.

Видно е от приетото по делото удостоверение за наследници от 08.04.2026 г., издадено от Сталична община, район Връбница, че купувачът Ва Д. е починал на 16.03.1991 г., като е оставил за свои законни наследници по закон М Д. /съпруга, поч. на 22.10.2024 г./, както и шестимата ответници по делото /низходящи/ - л. 207-208.

Установява се от приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба № ., че на 21.08.2023 г. М Д. продава на нейния син и ответник по делото К. В. Д. всички свои собствени 8/14 ид. части от процесния имот, като запазва за себе си правото на ползване върху прехвърлените идеални части /л. 12 - 14/.

От приетото по делото удостоверение за наследници от 30.01.2025 г., издадено от Столична община, район Връбница, се установява, че М Д. е починала на 22.10.2024 г., като е оставили шестима наследници по закон – ответниците по делото, които на осн. чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили по равни части.

3

Съдът намира за неоснователно направеното от ответниците Д. Л. В. и Г. В. В. възражение, че нямат пасивна материална легитимация да отговарят по предявените искове. Действително тяхната наследодателка М Д. е прехвърлила своите притежавани 8/14 ид. части на ответника К. В. Д., но е запазила правото на ползване върху имота, респ. е останала потребител на топлинна енергия до настъпване на нейната смърт на 22.10.2024 г., което е след процесния период. Същевременно, всеки от шестимата ответници е собственик и на по 1/14 част от имота, оставена му в наследство от техния наследодател В Д.. Уточнението на претенцията на ищеца спрямо ответниците е направено с уточнителна молба от 11.03.2026 г., в която се сочи, че сумите се претендират както в качеството им на собственици на съответните ид. части, така и в качеството им на наследници на собственик със запазено право на ползване върху имота.

Поради изложеното може да се направи извод, че ответниците са собственици, респ. наследници на ползвател на имота през целия процесен период на по 1/6 част от него, респ. същите са потребители на топлинна енергия.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението обектът, за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, не е имал отоплителни тела и не е ползвана топла вода. Дяловото разпределение през процесния период е извършван от третото лице-помагач. Посочено е, че поради факта, че всички отоплителни тела в обекта са били демонтирани, топлинна енергия за отопление през процесния период не е начислявана. За процесния период е отчитана единствено топлинна енергия, отдавана от сградна инсталация. Топлинната енергия, отдадена за сградна инсталация, била изчислена съобразно нормативната уредба, пропорционално на пълния отопляем обем на имотите по проект. Посочено е, че заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. В заключението вещото лице е отразило, че топломерът, монтиран в АС на процесния блок съответства на одобрения тип.

По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че общият размер на всички непогасени задължения в процесния период възлизат на претендираните от ищеца суми. Отчетено е, че при изчисляване на размера са взети предвид издадените в процесния период кредитни известия. Отразени са задълженията и по квоти съобразно припадащата се ид. част от съсобствеността на ответниците, а именно по 1/6 част от задълженията. По допълнително поставената задача към вещото лице – да посочи непогасените задължения по отношение на сумите, чиято изискуемост е настъпила след 14.07.2022 г., вещото лице е посочило, че изискуемостта на всички процесни задължения е настъпила след посочената дата.