Решение № 777 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330112783 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.26 ЗЗД.

В исковата молба от Р. А. Н. срещу „Фератум България“ ЕООД се твърди, че между ищцата и ответното дружество, в качеството му на заемодател, бил подписан договор за потребителски кредит № ***/17.07.2023г. Била предоставена заемна сума в размер на 5000 лв., при уговорена възнаградителна лихва от 23 %, ГПР бил 49.11 %. По силата на чл.5 заемът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Фератум банк. Бил сключен и договор за поръчителство с „Мултитюд Банк“, от който било видно, че било дължимо възнаграждение в размер на 4750 лв., в срок от 12 месеца. Договорът за кредит и договорът за поръчителство били нищожни. Бил недействителен, поради нарушаване изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ГПК. В договора били посочени абсолютни стойности на лихвен процент и ГПР, но липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР. Не ставало ясно как стойността на лихвения процент се съотнасяла към ГПР по договора. Освен това в ГПР следвало да се включи таксата за осигуряване на поръчителство, като записването на ГПР, който не е реално прилаганият, представлявало заблуждаваща търговска практика. Кредиторът бил нарушил императивното правило на чл.19, ал.1 ЗПК. Освен това в съдържанието на договора липсвала клауза относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора. Неуведомяването на потребителя за правата му съгласно условията на ал.6 на чл.29 ЗПК увреждало интересите му. Били нарушени изискванията на т.20. Не била направена и оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Поради това е направено искане за прогласяване нищожността на 1 договор № ***/17.07.2023г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Ответникът е подал писмен отговор /извън срока по чл.131 ГПК/, с който оспорва предявения иск. Излага съображения за неоснователност на иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № *** от 17.07.2023г. Посочено е, че в исковата молба е сключен договор за поръчителство Милтитюд Банк, което дружество нямало общо с ответника, поради което ответното дружество не можело да вземе отношение дали такъв договор е сключен или не. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор № *** от 17.07.2023г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и Р. А. Н., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 5000 лв., при годишен лихвен процент – 23 % и ГПР – 49.11 %.

Представен е и договор за гаранция, сключен между Р. А. Н. и Мултитюд Банк, по силата на който гарантът е предоставил гаранция, като се е задължил да обезпечи изпълнение на задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, при уговорена такса за гаранция / поръчителство/ от 4750 лв.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор № *** от 17.07.2023г., по силата на който е предоставена на ищеца в заем сумата от 5000 лв. Срокът на заема е 12 месеца, с първа падежна дата 16.08.2023г. Лихвеният процент е 23 %, а ГПР е 49,11 %. Общата сума за плащане по договора възлиза на 6150 лв.

В чл. 5 от договора за кредит е предвидено обезпечаване с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряване на обезпечението от страна на дружеството, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. От представените писмени доказателства е видно, че между ищцата – кредитополучател и „Multitude Bank“ е сключен договор за поръчителство на 18.07.2023г., както и че по договора е предвидено възнаграждение на поръчителя в размер на 4750 лв., която сума е предвидено да се погаси на 12 месечни вноски, на падежните дати на вземанията по договора за кредит.

Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните по 2 правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. ГПР включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая страните са уговорили, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на 49, 11 %, като последният се изчислява по реда на чл.8.4. от Общите условия и включва разходите, включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Формиране на процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съдът намира, че при сключване на договора е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, установяваща част от минимално необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, тъй като макар в договора да е посочен общият размер на задължението на потребителя, не е налице яснота относно размера на отделните задължения, от които е формиран. Това е така, доколкото не се установява каква е общата стойност на задълженията след включване на установеното в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за поръчител. Възнаграждението по договора за поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите разходи по същия и в общата стойност на задълженията. Възражението на ответника, че ако ищцата е избрала по някаква причина да сключи гарантираща сделка с Multitude Bank, ответникът не може да вземе становище по тази сделка, тъй като не е страна по нея, освен, че е несвоевременно направено, е и 3 неоснователно. Няма спор, че обезпечаването чрез поръчителство е задължително условие за сключването на договора за кредит и предоставянето на кредитните средства, като изборът на ищцата в тази насока се е свеждал до това дали поръчителят да бъде посоченият от кредитодателя такъв – Multitude Bank, или избрано от него физическо лице. Фактът, че потребителят е избрал поръчител да бъде посоченото и предварително одобрено от кредитодателя лице и договорът за кредит е сключен при предоставено от това лице поръчителство не променя извода, че договорът за поръчителство с Multitude Bank е задължително условие за получаването на кредита и като така задължителен за потребителя разход е дължимото се от него на гаранта възнаграждение по сключения между тях договор за поръчителство, съответно същото е следвало да бъде включено при определянето на общото задължение по кредита като разход по договор за допълнителна услуга, която е пряко свързана с договора за кредит и е задължително условие за получаването на кредита.

Следователно и по така изложените съображения съдът намира, че процесният договор за паричен заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поради това установителният иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и предвид освобождаването на ищцата от внасяне на държавна такса и разноски по делото, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 246 лв. дължима държавна такса. В полза на ищцата следва да се присъди сумата от 3 500 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 15.01.2025г. и списък по чл.80 ГПК, предвид липсата на направено от ответното дружество възражение за прекомерност на договорения и изплатен адвокатски хонорар на ищцата.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Р. А. Н., ЕГН ********** от *** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20, че сключеният помежду им договор за потребителски кредит № *** от 17.07.2023г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т.9 и т. 10 ЗПК.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 246 лв.

/двеста четиридесет и шест лева/ дължима държавна такса.

О С Ъ Ж Д А „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Александър Малинов” № 51, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на Р. А. Н., ЕГН ********** от *** сумата от 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ направени по делото разноски.

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5