Решение № 3659 от 19.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3659 гр. София, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Хрипсиме Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100510353 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 09.04.2020 год., постановено по гр.дело №739/2014 год. по описа на СРС, ГО, 73 с-в, изменено в частта за разноските с определение от 08.10.2021 год., е признато за установено по предявения от „С.ц.п за м.“ АД срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6 689.89 лв., претендирана като вземане по чл. 98а, ал. 4 ЗЕ по договор за продажба на електрическа енергия за обект, находящ се в гр.София, абонатен №95301096, за периода от 01.12.2012 год. до 03.12.2013 год., като ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 231.84 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД /с настоящо наименование „Електрохолд продажби“ ЕАД/. Жалбоподателят поддържа, че правилно СРС бил приел, че между страните съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия за обекта на ищеца, но същевременно не бил обсъдил и анализирал подробно ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, които потвърждавали наличието на основание за извършване на корекция по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, както и правилността на извършените изчисления във връзка с установените несъответствия между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещи до неправилно изчисляване на използваните от клиента /ищеца/ количества електрическа енергия. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че 1 ответното дружество следвало да докаже периода на неточното измерване и количеството реално потребена електрическа енергия. По делото било установено, че изчислението на спорната сума било направено на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147 от 14.10.2013 год. В чл. 47 – 51 ПИКЕЕ /в законна сила към датата на извършване на проверката на 03.12.2013 год., датата на съставяне на констативния протокол №1000044578 от 03.12.2013 год., датата на протокола за корекция на измерени количества изразходвана електрическа енергия от 06.12.2013 год. и издаване на процесиите 12 бр. дебитни известия към фактури на обща стойност 6686.89 лв./ били уредени случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, регламентирани били т.нар. корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Възможността за извършване на едностранна корекция от страна на ответното дружество на начислената на ищеца електроенергия се основавала на разпоредбите на чл. 98а, ал.2, т.6, чл. 104а, ал.2, т.5 във връзка с чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. В разглеждания случай била приложима нормата на чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като се касаело именно за констатирано несъответствие на параметрите на измервателна група ТТ – токовите трансформатори (100/5А) и данните в информационната база (50/5А), в резултат на което се отчитало намалено потребление на ел. енергия с 50%. Резултатите от проверката на електромер с №94815262 и констатираното несъответствие били отразени в констативен протокол №1000044578 от 03.12.2013 год. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Проверката била извършена в присъствието на представител на ищеца, а именно П.П.

/управител склад/ и същият бил подписал протокола без забележки. Това се потвърждавало и от разпита на присъствалия на проверката служител на ЧЕЗ Разпределение България“ АД.

Следователно несъответствието било констатирано в присъствието на свидетели, вкл. и на представител на ищеца, който не бил възразил, а напротив потвърдил установеното и подписал протокола. Констатираното несъответствие се потвърждавало и от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което преизчислението при грешка в измерването от 50% било извършено правилно по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. В частност корекцията била извършена за период от 1 година, според изискването на ПИКЕЕ, а именно от 01.12.2012 год. до 03.12.2013 год. /датата на извършване на процесната проверка/. От Протокол №1000008192 от 21.05.2012 год. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за монтажа на процесният електромер с №94815262, извършен при откриването на обекта, било видно, че грешните данни /данните на параметрите на изм. ТТ група (100/5А) и въведените в информационната база данни за тях (50/5А)/ били въведени от момента на монтирането на електромера на обекта на 21.05.2012 год. /датата на протокола/, която дата не попадала в едногодишния срок, съгласно изискванията на ПИКЕЕ, а предхождала с почти 7 месеца едногодишният срок и затова корекцията била извършена именно за период от 1 година. Следователно спазена била разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ при извършване на корекцията. Независимо от това, че ищецът бил заплащал задълженията си през процесния период, дружеството дължала заплащането и на допълнително доставената и доказана по делото цена на електрическата енергия от 6686.89 лв., явяваща се разликата 2 между фактурираната цена и действително дължимата цена съобразно реално потребената електрическа енергия. В Решение №118 от 18.09.2017 год. на ВКС по т .дело № 961/2016 год., ІІ т. о., ТК, било прието, че крайният снабдител на електрическа енергия не дължал да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн.ДВ, бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ и след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.98/201З год., в сила от 16.11.201З год/. Ето защо ирелевантно за спора било обстоятелството кой бил манипулирал средството за търговско измерване, тъй като оспореното вземане не представлявало санкция за потребителя, а нормативно регламентиран метод за намиране на баланс между интересите на потребителите и тези на „сигурността на доставките.“ Необходимостта от такова уреждане /обективна безвиновна отговорност/ се налагало именно с оглед защита на всички потребители и справедливо разпределение на риска от неточности в отчитането на потреблението – без да се обогатяват отделни потребители, които са ползвали електрическа енергия, без да я заплащат и без останалите потребители да понасят повишението на цената на услугата, наложено от загуби на предприятията-доставчици поради липса на обективна възможност за точен отчет.

Съответно, видно било и от нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, че бил търсен баланс между потребителите и лицензиантите, като така както се допускало и се правят корекции в полза на клиентите, така имало възможност и за корекции в полза на лицензианта.

Последователната съдебна практика приема, че с изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн.

ДВ, бр.98/2013 год., в сила от 16.11.2013 год./ била предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване бил предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвеждала обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождавала доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електрическа енергия, нито следвало да се доказва потребеното през периода на корекцията количество електрическа енергия, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да се ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно поведение или да се изчислява какво реално количество електрическа енергия било консумирано предвид наличието на установено несъответствие в отчетеното и действително доставеното и потребено, но незаплатено количество електрическа енергия. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по 3 делото и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата „С.ц. за м.“ АД счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Поддържа, че през периода на извършената корекция о т 01.12.2012 год. до 03.12.2013 год. ответникът нямал правото да извършва корекции на сметки. В тази връзка следвало да се има предвид Решение № 115 от 20.05.2015 г од. на ВКС по гр. дело № 4907/2014 год., ІV г. о., ГК, в който бил разгледан въпроса за незаконосъобразността на корекциите на сметки, извършени за периода от влизане в сила на процесните изменения в ЗЕ /ДВ, бр. 54, в сила от 17.07.2012 год./ до влизане в сила на новите ПИКЕЕ /16.11.2013 год./. По делото било установено, че нямало непълно или неточно измерване, а била налице допусната техническа грешка от служителите разпределителното дружество. Неточното измерване било причинено от виновни /небрежни/ действия на служители на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД. Не било налице виновно действие на потребителя, поради което и процесната корекция била незаконосъобразна. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че неточното измерване на средството за търговско измерване се дължало на грешни данни относно токовите трансформатори. И двамата свидетели били потвърдили, че грешното отчитане се дължи на грешно въведените данни от служителите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като следвало да се има предвид, че именно свидетелят Х. бил част от екипа допуснал грешното въвеждане на данните.

Потребителят по никакъв начин не бил въздействал и не можел да въздейства на средството за търговско измерване. Съгласно договора при общи условия, не било вменено в тежест на потребителя, да отговаря за допуснати грешки при монтажа на средството за търговско измерване, който можело да доведат до неточно отчитане. Освен това според чл. 120 ЗЕ, средството за търговско измерване било собственост на оператора и същият имал задължение да го поддържа в изправност. В настоящия случай операторът на мрежата не бил положил необходимите грижи и бил допуснал грешка относно точното отчитане на средството за търговско измерване, но въпреки това отговорността от неточното отчитане била възложена на потребителя. Процесната корекция не била извършена на основание чл.

50 ПИКЕЕ, а на основание общите условия на ответника – чл. 17. Съдебната практика обаче отричала възможността за едностранни корекции на сметки за минал период въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самото ответно дружество и обвързващи потребителите общи условия – тези клаузи били нищожни като неравноправни. Освен това с Решение № 12897 от 01.12.2015 год. по адм.дело № 9462/2014 год. на ВАС била прогласена незаконосъобразността на разпоредбите на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ, като приети от КЕВР извън рамките на делегираната й компетентност. Ответникът не бил изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ – а именно не бил изменил общите си условия, включвайки в същите ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Целта на това законово изискване била да създаде гаранции за потребителя – че той ще има възможността да направи своите възражения пред обществения доставчик. В чл. 17, ал. 2 от общите условия на ответника било предвидено задължение за уведомяване, но не и ред, по който да се извърша същото. Липсвали каквито и да е гаранции, които да обезпечат правата на потребителя в корекционното производство.