Решение № 177 от 17.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Велико Търново, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

Симона Миланези

ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Таня К. Маргаритова в присъствието на прокурора К. М. Д. като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254100600662 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

С решение № 321/25.09.2025г., постановено по Ч.Н.Д. № 1246/2025г.

Великотърновският районен съд е оставил без уважение молбата на Д. П. П., с ЕГН ********** за прекратяване на задължителното лекуване, в стационарен режим в ***, постановено с Решение № 433/31.07.2025 г. по ЧНД № 266/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен. С решението, решаващият съд, е продължил задължителното лекуване, в стационарен режим на Д. П. П., с ЕГН **********, постановено с Решение №433/31.07.2025 г. по ЧНД №266/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен, като е постановил лечението да продължи в ***

Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от Д. П. П..

Навеждат се оплаквания, според които обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно установени фактически обстоятелства.

В законоустановения срок е подадена и въззивна жалба от адв. Е. Е., в качеството и на защитник на Д. П. П. с искане, обжалваното решение, в 1 частта, в която е постановено стационарно лечение на привлеченото лице, като същото да бъде изменено и лечението да бъде провеждано в амбулаторни условия. Излагат се доводи в подкрепа на направеното искане.В производството пред въззивния съд представителят на Великотърновска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна.

Предлага, обжалваното решение на първостепенния съд да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно.

В съдебно заседание Д. П. П., се представлява от адв. Л. К.. Служебният защитникът пледира за уважаване на жалбата.

В производствто пред въззвивния съд Д. П. поддържа подадената жалба и направеното в нея искане. Представя писмени доказателства в подкрепа на наведените твърдения, които са приобщени от съда като доказателства по делото, а именно : Писмо от Министерство на финансите Агенция "Митници" ЦМУ с рег. № 32357408/04.12.2020 г. ; Молба от Д. П. П. до Окръжен съд Велико Търново по ВЧНД № 662/2025 г.; Писмо до Д. П. П. от Община Плевен с № РД-11-07-26/08.08.2025 г.; Докладна записка до началника на I-во РУ Плевен; Препис от Решение №8/07.01.2025 г. на Районен съд - Плевен по ГД № 7290/2024 г.; препис от Заповед за незабавна защита с рег. № 5/07.01.2025 г., издадена от Районен съд - Плевен по ГД № 7290/2024 г.; препис от епикриза на Д. П. П. с изх. № 86/2020 г., издадена от ДПБ - Ловеч; Епикриза 32 с из. № 281 издадена от ДПБ – Ловеч. Депозира писмени бележки.

Великотърновският Окръжен съд, като прецени жалбата, наведените в нея доводи, доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, намира за установено следното:

Подадените жалби са допустими, като подадени в срок и от лица имащи право на това. Разгледани по същество са неоснователни, предвид следното:

От събраните доказателства се установява следното:

Производството пред РС- В. Търново (Ч.Н.Д. №1246/2025г.) е било образувано по молба на Д. П. П., с искане за прекратяване на задължителното лекуване, в стационарен режим, в ***, постановено спрямо нея, с Решение № 433/31.07.2025 г., по ЧНД № 266/2025 г., по описа на Районен съд – Плевен.

В хода на производството пред първоинстанционният съд е било и изготвено, неоспорено от страните и прието от съда, като обективно и 2 безпристрастно, заключение на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, от вещите лица - д-р Д. И. (психиатър – д-р на ***), д-р А. М. (психиатър при ***) и д-р Д. П. (психолог при Д***). Вещите лица са заключили, че Д. П. П. страда от психично заболяване - „налудно разстройство“, което попада измежду заболяванията, посочени в чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето. Прието е, че заболяването, към момента на изследването, е във фаза на обостряне, независимо че проведеното лечение е довело до частично подобрение. Експертите са заключили, че П. е некритична към наличието на психично заболяване и необходимостта от лекуване, негативна е към хоспитализацията, емоционално на моменти е гневна с дисфорични отреагирания, като по време на престоя в болницата не са били регистрирани агресивни и автоагресивни прояви, не споделя ТС мисли, държи се импулсивно. Мисловният процес се характеризира с ускореност по ход, правилен по структура, а в съдържанието се характеризира с едностранчиви идеи, налудни по своя характер, за отношения, преследване и увреждане на личните й интереси. Паметта и интелекта на привлечено лице са били оценени като съответни на образованието, житейският и социалният статус, като към момента на лекуването са болестно трансформирани. Заключено е, че предвид психичното състояние на г-жа П., е налице опасност да извърши престъпление или друго общественоопасно деяние. С поведението си представлява опасност за близките си, за околните, за обществото като може да извърши действия, с които да застраши, сериозно, тяхното или своето здраве. При това, вещите лица са констатирали невъзможност П. да може да дава информирано съгласие за лекуването си.

С оглед на събраните по делото гласни и писмени доказателства и като съобрази заключенията на вещите лица по приетата комплексна съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, както и придобивайки непосредствено впечатление за лицето, настоящият въззивен състав приема, че решението на районният съд е правилно и законосъобразно.

Безспорно Д. П. П. страда от психично заболяване – налудно разстройство (F – 22.0), попадащо в заболяванията посочени в чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от Закон за здравето.

Принудителното лечение на лицето, респективно неговото продължаване, в болнично заведение, при стационарни условия, се налага 3 поради обостреното състояние на освидетелстваната; с изгубен самоконтрол и гневни, дисфорични, отреагирмания; импулсивно психотично мотивирано поведение, представляващо пряка и непосредствена заплаха както за здравето на околните, така и за собственото и здраве, с наличие на опасност, освидетелстваната да извърши противоправно деяние /вж. заключението на вещите лица/.

Що се касае до лечебното заведение, където да бъде проведено лечението, то правилно е определено това да е *** Това лечебно заведение е предложено от вещите лица, които са специалисти, които да подпомогнат съда в избора на най-подходящото за съответното лице, съобразно заболяването му и необходимото лечение лечебно заведение. В подкрепа на този извод са и събраните по делото факти, според които има болестно мотивирана насоченост на привлеченото лице, към служители и персонал на болничното заведение. Това предпоставя, преместването на П., в друго, подходящо за нея такова, от същия вид, каквото в случая се явява, определеният от решаващия съд ***.

С оглед горното подадените жалби на адв. Е. Е. и на Д. П. П. срещу Решение № 321/25.09.2025г., по Ч.Н.Д. № 1246/2025г., по описа на Районен съд гр. Велико Търново се явяват неоснователни, а обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В тази връзка, събраните в хода на въззивното производство писмени доказателства, не могат да обективират извод - различен от направения от настоящия състав, тъй като същите установят обстоятелства, които не са свързани с предмета на доказване по делото.

Водим от горното и на основание чл. 163 от Закона за здравето Великотърновският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 321/25.09.2025г., по Ч.Н.Д. № 1246/2025г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново.

Решението на съда е окончателно.

Преписи от решението да се връчат на ОП - В. Търново, Д. П. П., адв. Л.

4

К. и на ***.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5