Определение № 517 от 08.07.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1698/2021
- Вид
- Определение № 517
- Подписан
- 08.07.2021
- В сила
- 08.07.2021
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл.248 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 517 гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Пламен П. Чакалов
Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20215300501698 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София, ЕИК 175074752, чрез юрисконсулт Р. И., срещу определение № 2557/26.04.2021г. по гр.д. № 16880/2020г. на РС Пловдив, ХХІІ гр.с., с което Профи Кредит България“ ЕООД гр.София, ЕИК 175074752 е осъдено да заплати на адв.Е. .
Иванова вписана в АК Пловдив на основание чл.38 ЗА сумата в размер на 415,06 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.4 ГПК за оказана безплатна правна помощ на К. П. СТ. и ЕВ. В. Д. в производството.
Твърди се, че за защита в заповедните производства и по точно за подаване на възражение по чл.414 от ГПК се прилага по аналогия по §1 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. и нормата на чл.6 т.5 от горната наредба, а изричните норми на чл.7 ал.2 и чл.7 ал.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. са неприложими или нищо не е дължи за това правно действие видно от определение №45/23.01.2019г. по ч.т.д. №3074/2018г., І т.о. на ВКС.
Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от адв.Е. Г. И., пълномощник на К. П. СТ. и ЕВ. В. Д., с която жалбата се намира за неоснователна и се иска да се остави без уважение.
По делото „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу К. П. СТ. и ЕВ. В. Д. парично вземане от общо 5 287,47 лева по договор за револвиращ заем. Издадена е заповед №5529/22.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Длъжниците К. П. СТ. и ЕВ. В. Д., чрез адв.Е.И. са подали възражения по чл.414 от ГПК. Иск по чл.422 от ГПК не е предявен в срок от заявителя и с определение от 26.04.2021г. заповедта за изпълнение е обезсилена и производството е прекратено.
Присъдени са разноски на адв.Е. Г. И. на основание чл.38 ЗА сумата в размер на 415,06 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.4 ГПК за оказана безплатна 1 правна помощ.
За да постанови определението си РС Пловдив е приел, че размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА следва да се определи на основание чл.7 ал.2 и чл.7 ал.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тоест на база половината от стойността на претендираните суми в заповедното производство. Въпросното решение е правилно ако в заповедното производство е представено пълномощно за защита в рамките на заповедното производството. Но в казуса са представени две пълномощни и договори за правна помощ само за изготвяне и подаване на възражение по чл.414 от ГПК. Ето защо в казуса не е приложима нормата на чл.7 ал.2 и чл.7 ал.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която касае защита в рамките на заповедното производство. Налице е изрично пълномощно и договор само за извършване на едно правно действие - подаване на възражение по чл.414 от ГПК. За само това правно действие ще се определи минимално възнаграждение по аналогия по §1 от ДР на Наредба №1 от 09.07.2004г. и по нормата на чл.6 т.5 от горната Наредба, която предвижда, че само за подаване на молби минималното възнаграждение е 50 лева или 100 лева за двете пълномощни и договори по делото. Неоснователно е виждането, че за това правно действие не се дължи възнаграждение, защото за всеки положен труд от адвоката би следвало да се дължи възнаграждение, което е отразено и в чл.6 от Наредба №1 от 09.07.2004г., още повече че в казуса иск по чл.422 от ГПК няма да се провежда.
Поради което определението предмет на въззивно обжалване следва да измени и размера на адвокатското възнаграждение в казуса следва да се намали от 415,06 лева на 100 лева. в полза на адвоката осъществяващ безплатна правна помощ.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2557/26.04.2021г. по гр.д. № 16880/2020г. на РС Пловдив, ХХІІ гр.с., с което Профи Кредит България“ ЕООД гр.София, ЕИК 175074752 е осъдено да заплати на адв.Е. Г.И. вписана в АК Пловдив на основание чл.38 ЗА сумата в размер на 415,06 лева – адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.4 ГПК за оказана безплатна правна помощ на К. П. СТ. и ЕВ. В. Д. в производството, В ЧАСТТА в която съдът е присъдил сумата над 100 лева до 415,06 лева за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА и чл.78 ал.4 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определението за разноските в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2