Решение № 1292 от 09.12.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1292 гр. София, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000501455 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №288655/08.03.2021 г., подадена от Г. Т. Д. и М. Г. Д., двамата чрез адв. Т.И., срещу Решение №260572/27.01.2021 г., постановено по гр.д.№14153/2018 г. на СГС, ГО, 7. състав, с което по иск с правно основание чл.135, ал.1 във вр. ал.2 от ЗЗД е бил обявен за недействителен спрямо „Първа инвестиционна банка“АД, договора за дарение, сключен с Нотариален акт за дарение, вписан в СВ-София с вх.рег.

№46693/17.09.2014 г., т.112, акт №98, с който Г. Т. Д. е прехвърля безвъзмездно на своята дъщеря М. Г. Д. свой недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Илинден“, ж.к.“***“, представляващ Апартамент №22, бл.59, на 5. етаж, със застроена площ от 79,53 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, дневна и обслужващи помещения, при съседи: изток – ап.21, запад – паркинг, север – коридор, юг – тревна площ, отгоре – ап.27, отдолу – апартамент 17, заедно с Избено помещение 22 с полезна площ от 3,43 кв.м., при съседи: изток – мазе към ап.17, запад – мазе към ап.38, север – мазе към ап. 23, юг – тревна площ, и заедно с 1,810 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Релевирани са оплаквания за недопустимост на предявения иск, тъй като не е установено, че ищецът „Първа инвестиционна банка“АД е придобил качеството на кредитор спрямо ответника Г. Т.

Д., преди същият да се разпореди с процесния имот. Сключеният договор за поръчителство от 24.02.2012 г. е между ищеца и „Д.“ЕООД, и не може да ангажира отговорността на физическото лице Г. Т. Д.. Поддържа да не е установено достигането до длъжника на волеизявлението за упражняване на потестативното право на кредитора да обяви задължението за предсрочно изискуемо, за да бъде ангажирана отговорността му, както и тази на поръчителя. Ако падежът на задължението е настъпил на 25.02.2013 г., с изтичането на 6-месечен срок след тази дата, в който 1 кредиторът не е предявил претенциите си срещу главния длъжник, отговорността на поръчителя се е погасила. Физическото лице Г. Т. Д. не е страна по изп.д.№1384/2013 г. на ЧСИ С. Я. - длъжник по делото, съобразно издадения изпълнителен лист.

Неоснователно съдът е приел, че е налице знание за увреждане на кредитора „ПИБ“АД и у двамата ответници. За оборване на презумпцията за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД с отговора на исковата молба са поискани двама свидетели. Съдът е намерил искането за събиране на гласни доказателства за относимо и допустимо, като е допуснал един свидетел при режим на довеждане, който не се е явил, поради заболяване. Съдът не е приел болничният лист, но не е дал възможност на ответника да представи други доказателства за здравословното състояние на свидетеля, а го е заличил, като не е взел предвид епидемиологичната обстановка, и незаменимостта на свидетеля. На осн. чл.7, ал.3 от ГПК съдът не е извършил преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора за овърдрафт, който има характер на потребителски. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което искът да бъде отхвърлен.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни – „ПИБ“АД и , и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.

№314136/05.05.2020 г., подаден от „Първа инвестиционна банка“АД и „С.Г.Груп“ ЕАД в който се застъпва становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а като краен резултат – и правилно, като в мотивите са дадени отговори на възражения на ответниците. Излагат се подробни съображения във връзка с легитимацията на ищеца като кредитор.

Неоснователни са доводите за липса на идентичност между длъжника по изп.д.

№1384/2013 г. на ЧСИ Я., и ответника Г.Д. – очевидна е допуснатата техническа грешка в презимето на лицето, като вместо Т. е записано Т., тъй като длъжникът е индивидуализиран и със своето ЕГН. Увреждащата сделка е сключена на 17.09.2014 г. между ответниците, които са баща и дъщеря, а още към 17.09.2013 г. Г.Д. е имал качеството на длъжник по изпълнителното дело, поради което е знаел за увреждането.

Знанието на ответницата М.Д. не е необходимо, тъй като увреждащата кредитора сделка е безвъзмездна. Мотивите на Г.Д. да дари имота на дъщеря си не са от значение, а допуснатият свидетел правилно е бил заличен. Настоява се за потвърждаване на обжалваното решение.

Във въззивното производство е приобщен по делото препис от ч.гр.д.

№3096/2013 г. на СРС, 73 състав, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които ищецът се легитимира като кредитор, което доказателство е бил допуснато от първостепенния съд, но неоснователно е било заличено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, на осн. чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

Исковото производство е било образувано на 25.04.2018 г. по иск, предявен от „Първа инвестиционна банка“АД, срещу ответниците Г. Т. Д. и неговата дъщеря М. Г.

Д., с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване за относително недействителна по отношение на ищеца, като кредитор на първия ответник, на сключения между двамата ответници на 17.09.2014 г. договор за дарение на недвижим 2 имот, инкорпориран в Нотариален акт за дарение, вписан в СВ-София с вх.рег.

№46693/17.09.2014 г., т.112, акт №98, с който Г. Т. Д. е прехвърля безвъзмездно на своята дъщеря М. Г. Д. свой недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Илинден“, ж.к.“***“, представляващ Апартамент №22, бл.59, на 5. етаж, със застроена площ от 79,53 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, дневна и обслужващи помещения, при съседи: изток – ап.21, запад – паркинг, север – коридор, юг – тревна площ, отгоре – ап.27, отдолу – апартамент 17, заедно с Избено помещение 22 с полезна площ от 3,43 кв.м., при съседи: изток – мазе към ап.17, запад – мазе към ап.38, север – мазе към ап. 23, юг – тревна площ, и заедно с 1,810 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Активната си процесуална и материалноправна легитимация ищецът обосновава със сключен между него и първия ответник Договор за поръчителство от 24.02.2012 г., с което първият ответник е приел да отговаря солидарно с кредитополучателя „Гамма Дизайн“ООД, за задълженията му по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №00РО-АА-0523/28.01.2005 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“АД, като Кредитор, и „Гамма дизайн“ООД, като Кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя овърдрафт по разплащателна сметка с максимално допустим размер на дебитното салдо в размер на 100 000 евро, и 10 броя Анекси към същия договор, с които крайният срок за погасяване на задълженията е многократно променян, и с последния от тях – Анекс №10/24.02.2012 е уговорен краен срок за погасяване на всички задължения по договора до 25.02.2013 г.

Искът по чл.135 от ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Съгласно установената непротиворечива съдебна практика, елементите на фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД, са: наличие на съществуващо вземане на ищеца спрямо ответника; извършена от длъжника сделка, която пречи на неговото осъществяване; наличие на знание за увреждащия характер на действието у длъжника, а когато действието е възмездно – и у третото лице, с което длъжникът е договарял. Увреждащо действие по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД, е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Такова увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора /в т.см. Решение №3/07.05.2020 г. по гр.д.№1411/2019 г. на ВКС, 3-то гр.отд., Решение №10/09.04.2020 г. по т.д.№481/2017 г. на ВКС – 1-во т.о. и др./.

Защитата на кредитора по реда на чл.135 от ЗЗД е приложима и по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия, тъй като отговорността на поръчителя не е субсидиарна по отношение на отговорността на главния длъжник – със сключване на договора за поръчителство, поръчителят става допълнителен длъжник на кредитора, и цялото му имущество служи за обезпечение на кредитора /в т.см. Решение №225/22.10.2019 г. по гр.д.№2751/2018 г. на ВКС – 4-то г.о./. Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника по реда на чл.135 от ЗЗД е предпоставено от наличието на действително вземане, което не е необходимо да е предварително установено с влязло в сила съдебно решение, но е от значение дали предшества по време увреждащото действие на длъжника – когато сделката е извършена преди възникване на кредиторовото вземане, кредиторът трябва да докаже, че тя е била предназначена от длъжника и третото лице да го увреди. Когато обаче възникването на кредиторовото вземане предшества увреждащата сделка, наличието или не на субективно намерение за увреждане на 3 кредитора у длъжника и третото лице е ирелевантно. Увреждане на кредитора е налице винаги, когато е налице отчуждаване на длъжниково имущество, тъй като имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на вземанията на неговите кредитори, а отчуждаването на имуществото намалява възможността на кредитора да се удовлетвори /така напр. в Решение №50/12.05.2017 г. по т.д.№731/2016 г. на ВКС-1во т.о./. Увреждането в този случай е обективен факт, и не зависи от субективното отношение на длъжника. Приема се, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане /така в Решение №93/28.07.2017 г. по т.д.№638/2016 г. на ВКС, 2-ро т.о., Определение №396/21.04.2016 г. по гр.д.№1015/2016 г. на ВКС, 4-то гр.отд., Определение №302/24.03.2016 г. по гр.д.№830/2016 г. на ВКС – 4-то г.о. и др./. Знанието от страна на лицето, с което длъжникът е договарял, се изисква само, когато сделката е възмездна.

Когато тя е безвъзмездна, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял, е знаело за увреждането. В този случай знанието за увреждане на длъжника е достатъчно /в т.см. Решение № 201/31.10.2018 г. по гр.д.№1036/2018 г. на ВКС-4-то г.о., Определение №302/24.03.2016 г. по гр.д.№830/2016 г. на ВКС – 4-то г.о. и др./.

При така приетите в съдебната практика принципни постановки относно иска по чл.135 от ЗЗД, в конкретния случай съдът намира за установено следното от фактическа страна:

От Договор за поръчителство от 24.02.2012 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“АД, от една страна като Кредитор, и от друга страна – от ответника Г. Т. Д. в лично качество като физическо лице, като Поръчител, приобщен на л.41 от приложеното заповедно производство по гр.д.№3096/2013 г. на СРС – 73 с-в, се установява, че на 24.02.2012 г. първият ответник Г. Т. Д. се е задължил към „Първа инвестиционна банка“АД да отговаря солидарно с кредитополучателя „Гамма Дизайн“ООД, за изпълнение на задълженията за заплащане на главница, лихви, комисионни, такси и разноски, възникнали по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №00РО-АА-0523/28.01.2005 г., и анексите към него, който договор и анексите към него са представени с исковата молба /на л.7-л.20 от приложеното гр.д.

№26858/2018 г. на СРС – 85 състав/. От приложеното заповедно производство по гр.д.