Решение № 2349 от 15.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2349 гр. Пловдив, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330114941 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от М. И. В. срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати сумата от 393,32 лв. недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит от 12.08.2020 г., ведно със законната лихва от исковата молба. Претендират се разноски. Счита, че договорът е недействителен, тъй като са нарушени изискванията за ясно посочване на информация за ГПР и лихвения процент, както и че сумата за гаранция не е включена в ГПР. Намира, че платените суми по договора се явяват без основание. Цитира практика на СЕС. В съдебното заседание размерът на иска е увеличен на сумата от 1160 лв.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита, че е предявен иск за нищожност на клаузата на чл. 5 от договора, както и искове за унищожаване на договора за гаранция, което не отговаря на действителността.

Излага доводи, че ищецът сам е избрал „Мултитюд Банк“ като поръчител, получил е съответната информация. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като е незадължителен.

Моли да се отхвърлят исковете и да се присъдят разноски. Възразява за липса на предпоставки по чл.38 от ЗА и възразява за прекомерност на адвокатския хонорар.

Като взе предвид доводите на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за основателността на който следва да е налице плащане на процесната сума от 1 ищеца на ответника без валидно правно основание за това имуществено разместване.

Страните не спорят по сключването на договора за предоставяне на потребителски кредит и договор за гаранция с дружеството „Мултитюд Банк (с предишно наименование„Фератум Банк”). Установява се от признанията на ответника в отговора на исковата молба и в молба от 18.02.2025г. и включеното в нея извлечение от страницата на „Фератум България” ЕООД, че при кандидатстване за кредит на електронната страница на ответника има стъпка за избор на гарант с опции – личен гарант/поръчител и гаранция от „Фератум Банк”. В пояснение е записано, че гарантът е фирма-партньор на ответника. При избор на гаранция от „Фератум Банк” на електронната страница на ответника се показва кредитен калкулатор, който показва дължими суми от потребителя, озаглавени „месечни вноски по гаранция от „Фератум Банк”. В т.5 от договора за потребителски кредит е посочено, че кредитът се обезпечава с поръчителство от „Фераум Банк, както и че потребителят потвърждава, че е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител. Като безспорен по делото е отделен фактът, че в ГПР не е включено възнаграждението за гаранта.

Въз основа на изложените факти, съдът счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ГПК, тъй като в него не е посочен действително приложимият между страните ГПР. За да направи този извод съдът има следните съображения.

След като „Фератум банк“ е предложено като гарант именно от заемодателя и при сключване на самия договор за кредит се предлага опция за избор на този гарант, който е партньор на кредитора, и за който е предвидено изрично на сайта на ответника какви месечни вноски следва да се платят, съдът счита, че сумата към това дружество съставлява разход по кредита. Следва да се има предвид, че договорът за кредит и за гаранция се сключват от разстояние, чрез електронната страница на заемодателя, дружеството-гарант е чуждестранно юридическо лице, при избор като обезпечение на дружество-гарант, а не на физическо лице поръчител, за потребителя няма друга опция, освен предложения от ответника гарант. Дружеството – гарант създава приоритет при кредитиране, доколкото физическото лице подлежи на последващо одобрение, а дружеството-гарант е предложено от самия кредитор, което предпоставя неговото одобрение. Тези обстоятелства, тълкувани в съвкупност, водят до извода, че предоставянето на гаранция от „Фератум банк“ е допълнителна услуга по договора за потребителски кредит, предлагана и организирана от самия ответник, със свързано с него лице, посочено като партньор. Въз основа на всичко изложено, възнаграждението по договора за гаранция съставлява разход, свързан с потребителския кредит, и следва да се включва в информацията в договора за потребителски кредит, касаеща ГПР. В противен случай биха се нарушили правата на потребителя да разбере какъв е процентът на оскъпяване на кредита, за разлика от кредит от 2 други кредитори, които дават възможност за избор кое юридическо лице да предостави гаранция по договора като обезпечение.

Съдът счита, че изискването за посочване на ГПР в договора за потребителски кредит не е формално, а следва да е посочен действително приложимият между страните ГПР. Целта на тази норма е да гарантира правата на потребителя да сравни най-изгодните условия за кредитиране, като в противен случай всеки произволно посочен ГПР би изпълнил изискванията на закона. Поради нарушаване изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за кредит се явява недействителен.

На основание чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита – в случая отпуснатите в заем 1000 лв.

По отношение на извършените от ищеца плащания по договора по делото е събрано само едно писмено доказателство – справка за извършени плащания, представена от ответника. В нея са отразени плащанията в таблица, а след това и обобщено, като се установява, че ищецът е платил по договора 1000 лв. за главница, 230 лв. за лихва и 160 лв. – плащания по Тарифа и Общи условия. На следващата страница в документа се съдържа информация за размера на сумата по допълнителната услуга, за която се сочи, че се дължи на третото лице. Този размер е посочен като 770 лв. От граматическото тълкуване на изявленията в този документ, съдът намира, че изброяването на платените суми приключва на първата страница с последна сума 160 лв. След това е отразено празно тире, т.е. липсват други плащания. Отразеното на следващата страница за сумата от 770 лв. има характер на разяснение за дължимостта на тази сума, но липсва ясно изявление, че същата е платена от длъжника. При това положение ищецът не доказа при пълно доказване, че и тази сума е платена на ответника. В тази връзка не беше поддържано алтернативно направеното искане за ССЕ, а съдът не може да гради изводите си на предположения.

Ето защо, следва извод, че по недействителния договора са платени суми над главницата в размер на 230 лв. и 160 лв. или общо – 390 лв., които са платени без основание. До този размер искът ще се уважи, а за горницата до 1160 лв., подлежи на отхвърляне.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът, съразмерно на уважената част от иска. Сторени са разноски от 50 лв. за държавна такса и адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА, който следва да се определи в размер на 360 лв. с ДДС. Съдът намира, че и този размер е завишен, с оглед правната и фактическа сложност на делото, проведеното едно заседание и неявяването в него на адвоката, но не може да го намали по възражението за прекомерност, доколкото самият ответник претендира същото юрисконсултско възнаграждение. Не се обориха от последния и предпоставките на чл.38 от ЗА.

По съразмерност на ищеца ще се присъдят: 16,81 лв. за държавна такса и 121,03 лв. за адвокатски хонорар. На ответника не се дължат разноски при 3 неправилно изчислен размер на осъдителния иск съгласно практиката на СЕС.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с адрес: гр.

София, ж.к. „Младост“ 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.9, офис 20, да плати на М. И. В., ЕГН: **********, с адрес: ***, по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 390 лв., платена от М. И. В. по Договор № *** /12.08.2020г. за предоставяне на потребителски кредит, и получена от „Фератум България“ ЕООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.08.2024г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдените 390 лв. до претендираните 1160 лв.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, да плати на М. И. В., ЕГН: **********, разноските в производството, както следва: 16,81 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, да плати на адв. М. В. М., от ***, с адрес на кантора: г***, сумата от 121,03 лв. с ДДС за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

УКАЗВА на ответника, че може да плати присъдените в полза на ищеца суми с пощенски запис на М. И. В., ЕГН: **********, с адрес: ***.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4