Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 212 от 18.02.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 5407/2024
Вид
Решение № 212
Подписан
18.02.2025
В сила
08.08.2025
Състав
Кристиан Димитров Колев

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 232, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 233, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 13, ал. 2 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл. 3, т. 10-12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл. 3, т. 10-12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО
  • чл. 3, т. 10-12 · Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Плевен, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиан Д. Колев при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Гражданско дело № 20244430105407 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „Райд Шеър България“ ЕАД срещу Т. П. Т..

Сочи се, че между страните е сключен договор за наем за наемане на превозни средства. Твърди се, че договорът е сключен посредством регистрация на ответника в електронно приложение и одобряване на тази регистрация от ищеца, както и че на 24.09.2021 ответникът е резервирал процесния автомобил за ползване. Същият му бил предоставен, като ответникът стартирал управлението на автомобила в 19:24:48. По време на ползването на автомобила реализирал ПТП, като напуснал местопроизшествието и изоставил автомобила. Не уведомил за това органите на реда. Автомобилът бил открит от мобилна група на ищеца на същия ден. Били открити вреди по МПС, като ищецът заявил щета пред застрахователя, но било отказано заплащане на обезщетение. Твърди се, че ищецът е лизингополучател на процесното МПС, поради което причинените му вреди, за възстановяване на които ищецът заплатил на сервиз на “Индустриал Комерс КО” ЕАД сумата от 17479,82 лв, са вреди именно в имуществото на ищеца. Твърди, че ответникът дължи заплащането на сумата от 17479,82 лв., тъй като вредите са настъпили по време на ползване на наетата вещ. Моли за осъждането на ответника да му плати тази сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски, за които представя списък.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, в който ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че от момента, в който е наел автомобила, и е стартирал същия, през целия маршрут автомобилът сигнализирал за отворена врата. Ответникът счита, че същият не е бил технически изправен, за което уведомил ищеца, след което напуснал 1 автомобила. Оспорва твърдението, че е причинил посочените щети по автомобила. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност на претенцията. В писмена защита, подадена в указания от съда срок след обявяване на делото за решаване, ответникът твърди, че тъй като описът на щетите е два месеца след ползването му от ответника, липсват доказателства за причненено ПТП с процесния автомобил от стран на ответника, съответно не се доказва причинно следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите щети.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск по чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД.

За основателността на иска следва да са осъществени следните юридически факти: сключен договор за наем между страните за процесния автомобил, причиняване на вреди по автомобила по време на ползването му от ответника в качество на наемател, извършване на разноски от ищеца за поправяне на вредите в качеството му на лизингополучател.

По делото е представен заверен препис на сключен по електронен път с "Райд Шеър България" ЕАД/"СПАРК"/ договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 17.06.2020г., по силата на който на Т. П.

Т. се предоставя за временно и възмездно ползване лек и. автомобил Съгласно чл. 4.3 от договора, ако през периода на използване на превозното средство, то бъде увредено или унищожено, наемателят се задължава да възстанови всички преки щети, които не са възстановени от застрахователя; както и да заплати предвидените в Приложение № 1 към договора неустойки, както и възстановяване на всички вреди, настъпили за наемодателя.

Според чл. 1.4 от договора, неразделна част от него са Общи условия и Приложение № 1 - списък на неустойки, със съдържание на което наемателят се съгласява безусловно.

По делото е представено Приложение № 1 към договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, наименувано Списък на неустойки.

Представени са общи условия към договора за наем и предоставяне на услуги на Спарк.

Видно от приложените по делото справка от GPS системата за дистанционно наблюдение, които не са оспорени от ответника, на 24.09.2021 г.

2 последният е запазил през мобилно приложение, лек автомобил „Хюндай Кона", с рег. № ***, като автомобилът е стартиран на 24.09.2021 г. в 19:24 часа и пътуването е приключило на на 24.09.2021 г. в 19:57 ч.

От приетото по делото уведомление за инцидент, подадено от служител на ищцовото дружество, посредством информационната система на Спарк, се установява, че процесният автомобил е претърпял сериозен инцидент.

Предният номер едвам се държал, повредени са предна броня, преден капак, с блокиран двигател.

Установява се още от писмо на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД на л.

66 от делото, че застрахователят отказва да заплати застрахователно обезщетение за посоченото погоре увредено МПС.

Видно от представена фактура № 9000079233/23.11.2021 г. сумата необходима да се отремонтира процесния автомобил, е 17479,82 лева.

От приетото по делото заключение по СИЕ е видно, че процесната фактура е осчетоводдена и заплатена в съответствие с изискванията на закона за счетоводството и закона за ДДС от „Райд Шеър БГ“ ЕАД на „Индустриал Комерс КО ЕАД, като операциите са изпълнени точно. Вещото лице не открива основания за коригиране на счетоводните записи.

От приложеното по делото в заверен препис свидетелство за регистрация Част I се установява, че ответното дружество е вписано като ползвател на лек автомобил „Хюндай Кона", с рег. № *** С уведомление от 11.01.2022 г. ищецът е уведомил ответника за допуснати от последния нарушения на договора от 24.09.221 г. г. В уведомлението е посочено, че ответникът е причинил ПТП, довело до увреждане на предоставеното му МПС. Ответникът е бил поканен да заплати обезщетение за причинените вреди в размер на 17479,82 лв.

При тези данни настоящият съдебен състав намира, че така предявения иск с правна квалификация по чл. 233, ал. 1, предл. 2 ЗЗД е основателен и доказан по следните съображения:

За да бъде уважена така предявената от ищеца искова претенция, последният следва при условията на пълно и главно доказване да установи следните релевантните факти, а именно: валидно възникнало договорно 3 правоотношение по сключен между страните договор за наем, изпълнение на задължението на наемодателя да предаде обекта за ползване в състояние отговарящо на предназначението за което е нает, реализирани имуществени вреди, причинени през време на ползуването. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест ответника-наемател следва да установи, че претендираните вреди са причинени по причина, за която не отговаря.

Основния спор между страните в разглеждания казус е дали е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по сключен договор от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 17.10.2021 г. Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и, ал. 2 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ).

Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 10-12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. - за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, като законът въвежда три форми на електронния подпис - обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

В случая несъмнено регистрацията в мобилното приложение на ищеца представлява електронно изявление (доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията - интернет), с възможност за тяхното възпроизвеждане, т. е. сключеният по описания начин договор за 4 наемане на превозни средства представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление. Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и, ал. 3 от ЗЕДЕУУ във вр. с 3, т. 11 и 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г., следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис - съдържанието му включва посочване на страните по договора като автори на документа с данни за тяхната самоличност, данни за контакт и предоставяне на данни от свидетелството за управление на МПС, с което потребителят удостоверява, че е правоспособен водач.

Съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор/л.8 от гр. д. № 8743/23 г. на Пд РС/, е налице клауза в чл. 2.4, с която страните заявяват изрично, че сключването на настоящия договор и потвърждаването на ОУ по електронен път има същите правни последици като саморъчен подпис. Поради изложеното следва да се приеме, че с попълването на лични данни и предоставяне на данни от свидетелството си за управление на МПС ответникът е станал страна по договор от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП с предмет: отдаване под наем на превозно средство.

Договорът за наем на МПС е неформална сделка, поради което същата може да бъде сключена по електронен път, чрез подписването й с обикновен електронен подпис, като с оглед правилото на чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ писмената форма следва да се счита за спазена. Ответникът в законоустановения срок не е оспорил така представения от ищеца към исковата молба договор за наем.

С оглед на горното следва да се приеме, че с попълването на лични данни в заявление на интернет сайта на ищеца, като три имена, ЕГН, адрес, ел. поща и тел. номер и потвърждаването на ОУ на ищеца, ответникът е станал страна по правоотношение от разстояние по смисъла на ЗЗП, с предмет: отдаване под наем на електрическо превозно средство.

Ето защо, при наличните и приети по делото доказателства съдът приема за установено, че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение, което има са обект лек автомобил „Хюндай 5

Кона", с рег. № ***. Налице е сключен между "Райд Шеър България" ЕАД, в качеството на наемодател и Т. П. Т., в качеството на наемател договор за наем на МПС от 17.06.2022 г., чрез регистрация в уеб-сайт на ищеца за наемане на превозни средства и приемане на общите условия към договора, като на 24.09.2021 г. в 19:24:45 ответникът е заявил за ползване автомобил „Хюндай Кона", с рег. № ***, стартиран в 19:24:48 ч. и с отбелязан край на пътуване 19:57:02 ч.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесният автомобил е бил предоставен на ответника.

Възможно е по време на действие на договора за наем, наемателят да извърши действия, които да доведат до увреждане на наетия автомобил, в резултат на което неговата стойност да се намали. Едно от основните задължения на наемателя е да пази наетата вещ, като си служи с нея като добрия стопанин- арг. чл. 63, ал. 2 ЗЗД, използвайки я според уговореното, а при липса на такова според предназначението йарг. чл. 232, ал. 1 ЗЗД. На наемателят е предоставено за временно ползване лек автомобил и поради това той е длъжен да го пази, за да може да го върне след прекратяване на наемния договор в добро състояние. На първо място наемателят следва да си служи с вещта, като полага за нея "грижата на добрия стопанин".