Определение № 4877 от 29.10.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4877 гр. София, 29.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20238002104802 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Благоевград, срещу решение № 338 от 09.06.2023 г. по в. гр. д. № 816/2022 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 417 от 18.07.2022 г. по гр. д. № 3099/2021 г. на Благоевградския районен съд, е признато за установено по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на касатора, че К. В. Н. е собственик на основание давностно владение на: 1 110 кв. м. от ПИ с идентификатор *** по КККР, находящ се в гр. Благоевград, с площ за целия имот от 1 415 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 830021, квартал: 0, която реална част от 1 110 кв. м. е отразена като защрихована част (тонирана в сиво) и заключена между точки: А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З и И, на скицата на л. № 75 от въззивното дело, приложение № 15 към заключението на вещото лице инж.

Валентин Юруков, приподписана от състава на съда и представляваща неразделна част от решението, като за разликата над уважения размер от 1 110 кв. м. до претендирания с исковата молба размер от 1 415 кв. м., искът е отхвърлен; в частта, с която ищецът е признат за собственик на същото основание на изградената в имота сграда с идентификатор ***, първоинстанционното решение е потвърдено.

Оплакванията са за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК без изрично да формулира въпрос, като счита, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, обективирана в следните решения: решение № 84 от 03.08.2022 г. по гр. д. № 4753/2021 г. на I-во г. о., решение № 71 от 08.07.2021 г. по гр. д. № 3189/2020 г. на I-во г. о., решение № 72 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 3 005/2017 г. на II-ро г. о., решение № 8 от 11.02.2014 г. по гр. д. № 4244/2013 г. на I-во г. о., решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на I-во г. о., решение № 541 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г. на I-во г. о. В касационната жалба се позовава и на решение № 2 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 326/2018 г. на I-во г. о.

В касационната жалба, без да се позовава на основанието по чл. 280, ал.

1, т. 2, предл. 1 ГПК, касаторът аргументира становището си за неправилност на въззивното решение и с решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на РБ.

При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формулира следните въпроси:

1. „Какво е правното значение на записванията в разписния лист, в който е посочено физическо лице, доколкото не са описани документи, удостоверяващи правото на собственост на лицето?“;

2. „Доказва ли вписването в разписния лист на физическо лице, без посочен документ за собственост, че имотът е собственост на това лице и би ли изключило възможността държавата, респ. общината, да придобие имота в хипотезата на чл. 6 ЗС ?“;

3. „Необходим ли е нарочен акт или определени действия от държавен или общински орган за настъпване на трансформацията на правото на собственост от държавен в общински въз основа на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС?“;

4. „Следва ли владелецът, който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, да докаже в процеса, че е демонстрирал намерението си да свои имота по отношение на действителния собственик?“;

5. „Снабдяването с констативен нотариален акт за собственост за имот, за който няма данни за друг собственик, т. е. този имот е имал статут на държавна собственост по смисъла на чл. 6, пр. 2 ЗС (ДВ, бр. 92/1951 г.), води ли до извода, че към настоящия момент имотът не е държавен, съответно общински?“.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, насочена е срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.

Ответникът по касация К. В. Н. оспорва жалбата по съображения за нейната неоснователност и отсъствие на релевираните предпоставки за 2 допускането до касационно обжалване. Претендира съдебно-деловодни разноски.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване намира следното:

С решението си Благоевградският районен съд е признал за установено по отношение на Община Благоевград, че К. В. Н. е собственик на основание давностно владение на ПИ с идентификатор ***, находящ се в гр.

Благоевград, с площ от 1 415 кв. м., както и на изградената в имота сграда с идентификатор ***.

По въззивна жалба на ответната община Благоевградският окръжен съд е приел за установено от фактическа страна, че с молба - декларация, подадена до кмета на общината и до нотариус Красимира Минкова, ищецът е декларирал, че притежава недвижими имоти, за които няма документ за собственост - нотариален акт, а именно процесният поземлен имот и изградената в него сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 19 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сградаеднофамилна. Поискал е извършването на обстоятелствена проверка и признаване правото на собственост.

Във връзка с молбата на 26.06.2020 г. на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал.

1, т. 7, § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС от общината е съставен акт № 9479 за частна общинска собственост на поземления имот. От представеното по делото удостоверение изх. № 94К-00-132/30.11.2021 г., издадено от Областна администрация - Благоевград, се установява, че за ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Благоевград, с площ от 1 415 кв. м., не е регистриран акт за държавна собственост, издаден след 01.06.1996 г.

В производството пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели за установяване на началния момент на владението и неговата продължителност. Въззивният състав е кредитирал показанията им, тъй като са последователно и взаимно допълващи се. Свидетелите на ищеца, са установили, че той и семейството му повече от 40 години притежават имот в махала „Предел“ на границата между махалата и последните панелни блокове, като блокът на ищеца е в съседство със спорния имот. В имота има изградена барака и стая, в която живее майката на ищеца, има ограда, сложена преди 2000 г., плодни дръвчета, орех и зеленчукова градина.

Гласните доказателства са подкрепени и от приетата във въззивното производство съдебно-техническа експертиза. Със заключението на вещото лице е установено, че кадастралният план на гр. Благоевград, изработен през периода 1969-1975 г., за VII-ми микрорайон, в който попада конкретният имот, е одобрен през 1983 г., когато е одобрен и регулационният план, като имотът остава извън регулация. В разписния лист към проекта за дворищна регулация от 1983 г. пл. № 6004 - дв. място, е записан на Михаела Георгиева Гегова, без документ за собственост; пл. № 6005 - дв. място, е записано на Николай Георгиев Гегов, без документ за собственост; имотите попадат извън 3 регулация. По кадастралния план от 1998 г. процесният имот е с пл. № 6004 и част от имот пл. № 6005 и в границите му е заснета паянтова стопанска сграда, като западно от него са заснети много сгради; той и съседните имоти пл. №№ 6005, 6002, 5999 и 6003 остават извън границите на одобрената регулация. По одобрените през 2006 г. КККР поземлен имот с идентификатор *** е с площ от 1 415,11 кв. м. - урбанизирана територия, „друг вид терени със селищен характер“, с вписана собственост Михаела Георгиева Гегова, без вписан документ. Вещото лице посочва, че Община - Благоевград не е подавала жалба срещу заповедта за одобряване на КККР. С експертизата не е установено за процесния поземлен имот с посочения идентификатор по КККР, както и за имот пл. №№ 6004 и 6005 по кадастралния план от 1998 г. да е съставян акт за държавна собственост, няма подавани заявления за възстановяване от страна на частни лица и общината с приложени документи за бивша собственост като земеделска земя, няма провеждани процедури по възстановяване с изработен ПКП и няма постановявани предварителни решения за признаване правото на собственост или окончателни такива за възстановяване правото на собственост. В заключението си вещото лице посочва, че в частта от ПИ № ***, заградена и ползвана на място, има полумасивна жилищна сграда на един етаж с идентификатор № ***, паянтова стопанска постройка (навес), зеленчукова градина, дървета, храсти, стар орех и много стари овощни дървета. Констатирано е, че при така заграден и ползван на място имот № ***, площта, която действително се ползва, е 1 173.65 кв. м.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел за безспорно, че ищецът е владял част от поземления имот, както и изградената сграда през твърдения в исковата молба период. Владението е било явно и непрекъснато, ищецът е оградил имота, с което е демонстрирал собственически правомощия, поради което възраженията на общината за недоказаност на владението са приети за неоснователни. Установено е, че от 2000 г. ищецът е във владение, поради което до съставянето на акта за частна общинска собственост на 26.06.2020 г. е изтекъл необходимият съгласно чл.

79, ал. 1 ЗС срок за придобиване по давност. Съобразявайки заключението на вещото лице, че оградената от ищеца площ е разположена частично в имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, №

*** и № ***, съдът е определил площта от процесния имот на 1 110 кв. м., тонирана в сив цвят на приложение № 15 от заключението на вещото лице и разположена между точки А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З и И на скицата.

По възраженията на ответника в защитата по същество срещу иска, основани на акта за частна общинска собственост, в който като основание за съставянето му са посочени разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, § 42 от ПЗР към ЗИДЗОбС, въззивният съд е приел, че по делото не е установено осъществяването на предвидено в закона основание, което да има за последица придобиване правото на собственост върху имота от държавата, впоследствие - от ответната община. Не е доказано наличието на 4 предпоставките за преминаване на правото на собственост върху процесния имот към патримониума на общината по реда на § 42 от ПЗР на ЗИДЗОбС, нито наличието на друго предвидено от закона правно основание за придобиване на собствеността. За неоснователни са приети доводите, че поради действащия в страната мораторуим по отношение придобиване по давност на правото на собственост на общински имоти, не могат да бъдат признати права на ищеца върху процесния имот, тъй като не е установено в периода, през който същият е осъществявал владението, имотът да е бил държавна или общинска собственост. Напротив, установено е, че в разписния лист към проекта за дворищна регулация от 1983 г., КРП от 1998 г., КККР от 2006 г. имотът е записан на трето лице.

Предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Позоваването на практиката на ВКС, обективирана в решение № 71 от 08.07.2021 г. по гр. д. № 3189/2020 г. на I-во г. о., решение № 72 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 3005/2017 г. на II-ро г. о., решение № 8 от 11.02.2014 г. по гр. д.

№ 4244/2013 г. на I-во г. о., е във връзка с един от решаващите изводи на въззивния съд, а именно, че спорният имот не попада в хипотезата на чл. 6, предл. 2-ро ЗС (първоначална редакция), предвид записванията в разписния лист на физически лица и липсата на акт за държавна собственост.

Действително, както е посочено в решение № 72 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 3005/2017 г. на II-ро г. о., притежанието на правото на собственост от физическо лице не може да се предполага. Основателно е и позоваването на решение № 8 от 11.02.2014 г. по гр. д. № 4244/2013 г. на I-во г. о., според което несъставянето на акт за държавна собственост или акт за общинска собственост не може да доведе до извод, че имотът не е държавен или о б щ и н с к и . Същевременно обаче, съдебната практика признава доказателственото значение на разписния лист при споровете за собственост, като, както се приема в същото решение, доказването на придобивното основание по чл. 6, предл. 2-ро ЗС става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ (отм.), ЗТСУ (отм.), ЗКИР, ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ. Според решение № 541 от 06.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г. на ВКС, I-во г. о., ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна собственост. В случая още в разписния лист към проекта за дворищна регулация от 1983 г., впоследствие в КРП от 1998 г., както и в КККР от 2006 г. спорният имот е с вписан собственик физическо лице, като във връзка с тези записвания общината не е подавала възражение при обявяване на кадастралната карта. И след като съдебната практика придава доказателствено значение на записванията в разписния лист като индиция, че щом в него като собственик е записано физическо лице, то имотът не е безстопанствен, то съобразен с практиката на ВКС се явява изводът на въззивния съд, формиран при съвкупната преценка на събраните по 5 делото доказателства, че владението е установено върху имот, принадлежащ на физическо лице, поради което няма пречка за придобиването му давност.