Решение № 623 от 14.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Цонев

Членове:

Филип Владимиров

Дора Михайлова при участието на секретаря Албена В. Рибарска като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20268002101569 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. Н., представляван от адв. В., срещу онази част от Решение № 1169/14.10.2025 г. по в. гр. д. № 1517/2024 г. на Апелативен съд – София, в която, като е отменено Решение № 6 227/05.12.2023 г., постановено по гр. д. № 12 496/21 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 състав, предявеният от касатора срещу Р. И. Х. иск за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от счупване на челюст на 20.03.2021 г., е отхвърлен.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касаторът счита, че в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд допуснал и изслушал свидетелски показания, въз основа на които погрешно приел за установени фактите по спора, а и разгледал преклудирани възражения. В противоречие с чл. 195, ал. 1 ГПК той не допуснал служебно експертиза, при която вещото лице, като изгледа съхранения запис от срещата между страните, проведена като нерегламентирано спортно събитие, да даде заключение относно спазването на правилата на бокса от играчите. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваната част и уважаване на иска.

В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. В., поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация, представляван от адв. Д., оспорва касационната жалба и моли атакуваното решение да бъде оставено в сила.

1

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал.

2 ГПК, приема следното.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 20.03.2021 г. по покана от К. К. ищецът отишъл по обяд в спортната зала на [улица] [населено място], за да участва като портиер и касиер в заснемането на спортно събитие.

Оператор бил свидетелят И. Ш., когото ищецът познавал като приятел на своя баща. На място присъствали не повече от десетина човека, като всичко се заснемало с мобилен телефон от И. Ш.. Първоначално се състояла боксова среща между ответника Р. Х. и К. К., след което К. предложил на ищеца да се снима на мястото на момче, което не дошло за участие, и да се боксира с ответника, по прякор „Р.“. По време на спаринга между тях ответникът нанесъл тежки удари, от които ищецът не могъл да се опази. Съдията прекратил мача и обявил Р. Х. за победител.

На 12.04.2021 г. видеозаписът от боя бил качен от К. К. в YouTube, в общодостъпен канал с над 1600 реални последователи, със заглавие на клипа „Ш. без резерваиции – еп. 10“.

От показанията на свидетеля В. П. И. - П., майка на ищеца, въззивният съд установил, че на 20.03.2021 г. по предварителна уговорка със сина си тя отишла да го вземе от снимките на шоуто. Когато видяла сина си, операторът И. Ш. го придържал, защото ищецът не можел да ходи без чужда помощ. Ш. й обяснил, че той (К.) пострадал при сценичен бой. В болница „Пирогов“ лекарите установили счупване на челюстта му на две места, което наложило операция с поставяне на метална шина - наместване и поставяне на метални скоби. На третия ден ищецът бил изписан, като продължил лечението си у дома. Той не можел нито да говори, нито да се храни. Приемал единствено ентерална храна. Изпитвал силни болки, които били особено интензивни нощем.

От заключението към съдебно - медицинската експертиза, изслушана в производството пред първоинстанционния съд, САС установил, че в резултат на претърпения на 20.03.2021 г. инцидент ищецът получил травма в областта на лицето, изразяваща се в счупване на долната челюст (мандибула) вдясно, причинила трайно затруднение в дъвченето и говоренето за период, по-дълъг от 30 дни. Възстановителният период за подобни травми бил обичайно 6 до 12 месеца.

Въз основа на заключението към съдебно-психологическата експертиза въззивният съд приел, че ищецът бил в състояние на средна към висока тревожност; в процес на трансформация от юношески оптимизъм към реалистична представа за собствените си и тези на околните възможности и особености. Вещото лице дало заключение, че способността на ищеца да се съпротивлява на външни въздействия била снижена и това намирало проявление в повишена раздразнителност и нетърпеливост. Към момента на провеждане на психологическото изследване той бил клинично здрав, но се наблюдавали отчетливи признаци на непреодоляна психическа травма, свързана с преживяното на 20.03.2021 г., като налице била опасност от развитие на посттравматично стресово разстройство. Според вещото лице психическата травма не била преодоляна повече от две години и седем месеца след травмиращото събитие.

2

От показанията на свидетеля Ц. Ц., събрани в производството пред въззивния съд, САС утановил участието му в процесната среща като коментатор. Ищецът доброволно бил дал съгласие да участва в мач с ответника. При играта и двамата си нанасяли удари. След края на мача ответникът се притекъл на помощ на ищеца. Идеята за събитието била мачът да бъде бутафорен, но ударите, които си разменяли участниците, били с пълен контакт. Въззивният съд отказал да кредитира показанията на свидетеля Ц. относно ръста на участниците, както и относно замисъла на двубоя, тъй като те се опровергавали от видеозаписа, изгледан в хода на производството пред САС, а и от признанието на ищеца, дадено пред апелативния съд по реда на чл. 176 ГПК, че сам дал съгласието си за участие в боксовата среща, за която знаел, че ще бъде заснета като видеоклип.

От видеозаписа, съхранен на намиращ се в кориците на делото диск, въззивният съд установил, че предпазните средства на двамата участници, които си разменяли реални удари, видимо се различавали, тъй като шлемът на пострадалия бил без подбрадник.

Апелативният съд е посочил, че за успешното провеждане на иска по чл. 45, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца било да установи наличието на противоправното поведение на ответника, вреда и причинна връзка между деянието и вредите. Приел е, че противоправността при деликта се изразявала в нарушаването на императивна правна норма, като не всяко причиняване на вреди било противоправно. В определени хипотези увреждането било разрешено от правото и примерно изброил някои от тях - неизбежна отбрана, крайна необходимост, упражняване на субективно право в установените от закона граници, както и съгласие за увреждане от страна на пострадалия. Счел, че ответникът не бил в неизпълнение на задължение, възложено му от закона, като извършените от него действия не представлявали и нарушение на общата норма чл. 45, ал. 1 и сл. ЗЗД.

Въззивният съд отказал да кредитира показанията на свидетеля Ш. относно договорката за бутафорност на мача, тъй като те били вътрешно противоречиви с оглед твръденията, че същият бил поканен в качеството на оператор и за него задължение да присъства при уговарянето на участниците не съществувало.

Отговорността на прекия причинител за вредата би възникнала според решаващия съд, ако съществувала пряка причинна връзка между поведение, което нарушавало правилата на играта, и увреждането, а по делото липсвали доказателства за предварително установени правила на играта, поради което заключение, че такова нарушение било допуснато, не можело да се обоснове. Нещо повече - пострадалият сам бил дал съгласието си да участва в този мач, не направил възражение относно разликите в екипировката, телосложението и теглото на ответника. Извод срещата да била уговорена като сценичен (бутафорен) двубой бил изключен, тъй като липсвали твърдения и данни за предварителен сценарий с конкретни действия и развой на играта. Въззивният съд допълнил, че участието на пострадалия в този мач било резултат от неговото ясно и недвусмислено съгласие за двубой, който криел опасност от нараняване. В тази връзка споделил и изводите на вещото лице, изготвило съдебно-психологическата експертиза и установило повишена раздразнителност и нетърпеливост у ищеца. Допълнил, че, давайки съгласието си участие в игра с неустановени правила, ищецът сам игнорирал общоприети, нормални и обичайни изисквания за 3 съхранение, сам се поставил в положение да търпи вреди, които били резултат от неговото поведение. Това съгласие изключвало законосъобразен извод, че настъпилите вреди били пряка и непосредствена последица от противоправно поведение на ответника. Доброволното участие при съзнаването на опасния характер на играта (срещата) представлявало предварително дадено съгласие за увреждане, което изключвало противоправността.

Въззивният съд допълнил, че дори да приеме за доказана твърдяната уговорка за „бутафорност“ на срещата (макар доказателства за това да липсвали), то извод за противоправност в действията на ответника отново бил изключен, тъй като ищецът могъл да прекрати боя (срещата) преди да бъде нанесен ударът, причинил травматичното увреждане.

Допълнил, че от извършения преглед на видеозаписа на срещата не можело до се обоснове извод, че ищецът К. Н. очаквал сценичен бой, а не реален боксов мач с възприетия от него като физически превъзхождащ го противник, тъй като, видно от записа, и двамата участници нанасяли удари, за които не можело да се приеме, че представлявали част от сценичен бой.

Липсата на искания от ищеца за прекратяване на мача представлявала според въззивния съд дадено съгласие за увреждане, което изключвало отговорността на ответника за вреди. При тези мотиви решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска е отменено, а искът – отхвърлен.

С определение № 3333/18.06.2026 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед извършване на проверка изпълнил ли е въззивният съд задължението си при постановяване на решението да обсъди всички, относими към спора, доказателства, сред които и веществените, в тяхната цялост, съобразно разрешенията в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които Решение № 388 от 17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 94 от 28.03.2014 г. по гр. д.

№ 2623/2013 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 55 от 3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I ТО, Решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 111 от 3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II ТО, Решение № 96/18.06.2019 г. по т. д. № 1962/2018 г. на ВКС, II ТО, Решение № 50183 от 14.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2161/2021 г., I ТО, и др.

Съобразно разрешенията в тази съдебна практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Съдът следва да изложи мотиви по всички доводи на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Ето защо при постановяване на решението въззивната инстанция е длъжна, при отчитане особеностите на въззивното производство, да обсъди всички 4 представени от страните писмени доказателства, установяващи пряко или косвено релевантни за спора факти, както и да прецени и анализира относимите към спора факти, установени по делото.